Джизие е паричен данък в мюсюлманските страни, който бил събиран от немюсюлманското население. В облагателната практика на някои страни и в някои периоди джизието е разглеждано като един и същ данък с хараджа.
Тъй като бил въведен според предписанията на шериата, джизието спада към т.нар. шериатски данъци. Основание за плащането на особен данък от страна на дял от неверниците (хората на книгата, т.е. християните и евреите) е самият Коран. В сура 9.29 е записано: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра – докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство.“.
Данъците джизие и харадж в Арабския халифат Смята се, че джизието е продължение на иранския поголовен данък гезирт, отговарящ на латинския капутацио. Хараджът първоначално бил поземлен данък. В Иран той се наричал хараг, променен в арабски на хардаж. След арабските завоевания от VII-VIII век двата данъка били смесвани поради факта, че се взимали само от покорените народи.
При халифите от Абасидската династия (750 – 1245) била въведена по-ясна диференциация между двата данъка. През VIII-IX век в специални трактати било разяснено поземленото облагане, описвало се колко харадж се плаща от различните видове земи, видовете натурално и парично издължаване на хараджа. Същевременно било разяснявяно как да се събира поголовния данък (джизие). Запазена била Сасанидската традиция от древен Иран данъкоплатците да се делят на категории в съответствие с платежоспособността им, а недъгавите, служителите на религиозните култове и някои други категории да бъдат освобождавани.
Джизието в Османската империя В Османската империя термините джизие и харадж били смесвани. И двата обозначавали поголовния данък, събиран от християни и евреи. Поголовният данък бил един от най-доходоносните налози. С неговото налагане и събиране се занимавал специален отдел в Дефтерхането, наречен Счетоводна канцелария за джизието (Ciziye muhasebesi kalemi). Той бил събиран от държавни чиновници – джизиедари (хараджари) в полза на държавата и рядко – в полза на феодални владетели. През XV век с джизие били облагани и вдовици, т.е. по това време той бил по-скоро подворен данък.
От заплащането на пълния или частичен размер на джизието са освобождавани немюсюлманите, участващи в османската армия или охраняващи проходите (войнуци, мартолоси, дервентджии), както и недъгави, немюсюлмански духовници, лица или групи, натоварени с по-особена служба в полза на централната власт, родители на деца, събирани за еничари. През 1490 година в Софийския санджак от един войнук се събирали 7 акчета, докато обикновеното раетско хане заплащало средно по 74 – 76 акчета.Димитров, Страшимир. Предговор към Турски извори за българската история т. VII, София 1986, с. 9 – 10. Намалено джизие са заплащали жители на гранични райони по време на война, раята от земите, близки до бойния театър и след опустошения.
Данъкът не е бил твърдо фиксиран и в еднакъв размер за различните области. Към последните десетилетия на XV век в българските земи той варирал най-често между 40 и 80 акчета от хане. В края на XV век едно хане в Североизточна България (вилаетите Силистра, Провадия, Мадара) плащало средно по 69 – 70 акчета, а една вдовица – по 22 – 23 акчета. За вилаета София тези стойности са 76 акчета на хане и 18 акчета за вдовица, а за Шехиркьой (Пирот) и Знеполе – 74 и почти 20 акчета. В края на XVI век средният размер на данъка достигнал около 140 акчета.
До началото на XVI век година този данък е бил изискван от всички немюсюлмански домакинства (ханета), а след това – от всички пълнолетни мъже-немюсюлмани според имущественото им състояние, т.е превръща се от подворен в поголовен.
През XVII и XVIII век постепенно се ограничили привилегиите, с които се ползвали някои категории население. Увеличили се и случаите на изискване на джизие от старци, деца и неработоспособни. В съответствие със системата на илтизама (откупване на държавни данъци и други приходи) правото на събиране на джизието все по-често се отстъпвало и преотстъпвало, което водело до увеличаване на данъчното бреме и до засилване на съпротивителното движение. По сведение на венецианския търговец и един от водачите на Първото Търновско въстание Павел Джорджевич една от причините за недоволството на българското население била увеличаването на размера на джизието. В 1594 година то достигнало 400 – 500 акчета.
При разпределянето на джизието населението се е деляло на три категории според своето имуществено състояние – висша (аля), средна (евсат) и низша (една).
Размер на данъка джизие от края на XVII в. до началото на XIX век в грошове Елена Грозданова. Събиране на данъка джизие в българските земи през XVII и XVIII век, Исторически преглед, 1970, № 5, с.84 Година Аля (висша категория) Евсат (средна категория) Една (низша категория) 1102 по Хиджра/1691 след Христа 9 4,50 2,25 1108 по Хиджра/1696 след Христа 10 5 2,25 1156 по Хиджра /1744 след Христа 11 5,50 2,75 1218 по Хиджра/1804 след Христа 12 6 3
През 1856 година джизието е заменено от т.нар. военен данък – бедел-и аскерие.
Описите на данъкоплатците при събирането на джизието са ценен извор за демографската и социално-икономическа история на немюсюлманското население в Османската империя
Бележки
Литература Грозданова, Елена Налог джизье с балканских земель в системе доходов государственной казны Османской империи (По турецким документам XVII-XVIII вв.) – Восточные источники по истории народов Юго-восточной и Центральной Европы. Т.3, Москва 1974, с. 161 – 234 Грозданова, Елена. Събиране на данъка джизие в българските земи през XVII и XVIII век, Исторически преглед, 1970, № 5, с.75 – 90 Димитров, Страшимир. Предговор към Турски извори за българската история т. VII, С. 1986, с. 5 – 19 Недков, Борис. Поголовният данък в Османската империя с оглед на България, Исторически преглед, София 1945, № 1, с. 18 – 33 Цветкова, Бистра. Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV-XVI век, ч.I, Известия на Института за българска история, 5, София 1954, с. 71 – 153 Becker, C.H. Cizie. Cizia – Islâm Ansiklopedisi, C. 3, Istanbul, 1963, 199 – 201 Hažibegić, H. Džiziya ili harać. Prilozi za orijentalnu filologiju i istoriju Jugoslovenskih naroda pod turskom vladavinom, III-IV, 1952 – 1953, s. 55 – 125, V, 1954 – 1955, s. 43 – 102 Kiel, Machiel. Remarks on the administration of the Poll Tax (Cizye) in the Ottoman Balkans and Value of Poll Tax Registers (Cizye Defterleri) for Demographic Research.” Etudes Balkaniques 4 (1990): 70 – 104. на български в: Кийл, М. Хора и селища в България през османския период. Събрани съчинения, София, 2005. Nedkoff, Boris. Die Ĉizya (Kopfsteuer) im Osmanischen Reich. Mit besonderer Berüsichtigung von Bulgarien. Leipzig, 1942
Категория:Ислям Категория:Данъци Категория:Международно данъчно облагане Категория:Моголска империя Категория:Арабски халифат Категория:Данъци в Османската империя