Алваро де Менданя де Нейра () е испански мореплавател и пътешественик-изследовател, първият европеец достигнал до Соломоновите острови. Той е удивен от природните им богатства и ги нарича на името на могъщия цар Соломон от Библията. Двадесет години по-късно той прави безуспешен опит да открие отново островите.
Ранни години (1542 – 1567) Роден е на 1 октомври 1542 година в Конгосто, провинция Леон, Кралство Кастилия и Леон. Вярата на Менданя, че в южните ширини съществува огромен материк подтиква мореплавателя да предприеме в периода 1567 – 1569 и 1595 г. две плавания в Тихия океан.
Експедиционна дейност (1567 – 1598) Легендата за съкровищата на цар Соломон Във века на географските чудеса всичко се оказва възможно и мнозина мечтаят за нови открития. Хората от XVI век в това отношение са особено лековерни, като се надяват да намерят в неизвестните морета съкровищата на цар Соломон, скрити в тайнствената страна Офир. Тази страна те дотогава не откриват нито от тази, нито от другата страна на Южното море и няма никакви следи от съкровищата на цар Соломон нито в Перу, нито на остров Ява. Но нима Библията може да лъже? Разбира се не. Страната Офир трябва да я има някъде и тя трябва да се търси именно там между Новия и Стария свят в Южните морета.
Към тази библейска легенда в Перу започва да се разпространява и друга, местна. Тя представлява сказание за вероятното плаване на запад от Перу на инка Тупак-Юпанки, предприето 80 години преди появяването на испанците в Перу. Според нея той плавал до някакви острови, които открил и завоювал, и от които докарал черни хора, много злато, бронзов трон, кожа и челюст от кон.
През 1557 г. в Лима пристига испанският идалго, моряк, инженер и астроном Педро Сарменто де Гамбоа, който няколко месеца по-рано е изгонен от Инквизицията в Мексико, обвинен в магьосничество. Той се заразява от библейската и местната легенди и няколко години изготвя проекти за организиране на експедиция на запад от Перу за търсене на легендарната страна. В средата на 1567 г. Сарменто де Гамбоа предава на управителя на Перу Гарсия де Кастро проект за експедиция в Южните морета, според който на около 2400 морски мили западно от Перу би трябвало да се намира царството на Соломон. Управителят живо се заинтересува от тези планове и заповядва да започне организацията на плаването. От юли до октомври 1567 кипи трескава дейност по оборудването на корабите, но управителят уплашен вероятно, че Сарменто де Гамбоа е осъден от Инквизицията или по-скоро желаейки да се обогати от плаването, пренебрегва Сарменто и назначава за началник на експедицията 25-годишния си племенник Алваро де Менданя де Нейра. Сарменто де Гамбоа е причислен към експедицията в качеството си на свръхщатен кормчия. Оборудвани и екипирани са два кораба – „Капитана“ и „Алмиранта“ (под командването на Ернан Галего) с водоизместимост съответно 250 и 100 тона с 80 моряка, 70 войника, четири монаха и няколко негри роби.
Първа експедиция (1567 – 1569)
Менданя се отправя на път на 19 ноември 1567 г., поемайки от Каляо (Перу) в посока запад-югозапад. В началото на декември курсът е изменен на западен в интервала между 15° и 16° ю.ш., а в средата на декември – запад-северозапад.
Откриване на о-вите Тувалу (1568) На 15 януари 1568 г. около 9 часа сутринта, един от юнгите му забелязва земя. Това е остров Ниутау () в архипелага Тувалу (Елис), който Менданя нарича Исус Христос. След това испанците откриват още два острова Нанумеа () и Нануманга () и атола Нуи () и продължават на запад. За седемдесет и четири дни корабите преминават огромното разстояние от 8 хил. морски мили от пристанището на Каляо, а не предвидените 2400, като по дължина този път е 1/3 от дължината на екватора. Соломоновите острови трябва да се намерят в близките дни, иначе експедицията я очаква позор и безславие.
Откриване на Соломоновите о-ви (1568) В утрото на 7 февруари 1568 моряците забелязват висок бряг. Това са големите острови от архипелага на Соломоновите острови. Менданя погрешно решава, че именно това е митичната страна Офир от проекта на Сарменто де Гамбоа, в която според легендата са скрити съкровищата на цар Соломон. След като установява, че това е само остров той го кръщава Санта Изабел (2999 км2, ), а на архипелага дава името на израелския цар.
Местните жители посрещат радушно пришълците, които започват да ги снабдяват с храни, но много скоро техният вожд Билебенара се скрива, уплашен че не ще може да се справи със 150-те неканени гости. Менданя изпраща на острова Сарменто де Гамбоа с въоръжен отряд за търсене на вожда, който арестува дядото на Билебенара, избива няколко островитяни и се завръща на кораба. Този испански набет огорчава Менданя, който е наясно, че стрелбата и вземането на заложници няма да върне мирните отношения с островитяните. На 21 февруари 1568 г. той заповядва дядото и взетите трофеи да бъдат върнати на острова и с Билебенара е сключен мир, който е изключително необходим на испанците, нуждаещи се от свежи продукти.
След постигането на мирни взаимоотношения с островитяните, екипажът построява малък кораб (бригантина) „Сантяго“, с който под командването на Педро де Ортега и Ернан Галего на 4 април испанците продължават по-нататъшното откриване на Соломоновите о-ви. Отправяйки се на юг с новопостроената бригантина, Ортега и Галего достигат до голям остров, който на свой ред получава името Гуадалканал (5302 км2), след което се връщат обратно на Санта Изабел, като по пътя са открити още два острова – Сан Хорхе (184 км2, ), Саво (31 км2, ) и о-вите Флорида (Нгела, 368 км2, ).
На 8 май двата кораба и бригантината напускат водите на Санта Изабел и се насочват към новооткрития остров Гуадалканал. Освен Санта Изабел през месец май Менданя открива островите: Улава (65,9 км2, ), Олу Малау (), Уги (), Сан Кристобал (3109 км2, ) и Санта Каталина ().
Към края на май 38 души от екипажа са сериозно болни от жълта треска и не след дълго голяма част от тях умират. Отделно в схватка с островитяните загиват девет матроси. За търсене на нови по-здравословни земи бригантината отново е пусната на вода (този път само под командването на Ернан Галего) и испанците откриват почти всички от Соломоновите острови – Малаита (4307 км2, ), Вангуну (509 км2, ), Ню Джорджия (2037 км2, ) и Шуазьол (3294 км2, ) и в началото на юни се завръщат на Гуадалканал. На 18 юни корабите отново потеглят и на 1 юли хвърлят котва около остров Сан Кристобал.
Завръщане в Перу (1568 – 1569) В началото на август в испанския лагер започват да пристигат до Менданя искания за завръщане у дома. Въпреки че той не е съгласен накрая отстъпва и на 11 август 1568 г. корабите поемат многомесечен обратен преход през Тихия океан. На 6 септември пресичат екватора и навлизат във водите на северното полукълбо. На 11 септември испанците откриват атола Наму () от групата Маршалови острови. От там корабите поемат на север – североизток, като на 20 октомври откриват самотният необитаем остров Уейк ().
Силната буря разразила се на 17 октомври разделя „Капитана“ и „Алмиранта“ и двата кораба продължават плаването самостоятелно. Едва на 19 декември „Капитана“ вижда земя – това е безлюдният калифорнийски бряг. Менданя поема курс на юг от Калифорния и в крайна сметка на 23 януари 1569 г., на сто шестдесет и втория ден от плаването, „Капитана“ акостира в пристанище на мексиканската провинция Колима, където след три дни пристига и „Алмиранта“.
Историята на ескпедицията не свършва дотук, предстои им да преплават още 2 хил. мили до пристанището на Каляо, а местните власти категорично отказват да отпуснат средства и материали за ремонта на корабите. На 4 април 1569 Менданя акостира в пристанище Реалехо на брега на Никарагуа, където обичайно се ремонтират подобни съдове. Тук отново получава отказ на поисканите от началника на пристанището средства. Принуден от обстоятелствата, Менданя залага и продава свое имущество, като с получената сума заплаща ремонта. На 26 май корабите излизат от Реалехо и на 26 юли 1569 г. най-после се прибират в Каляо. Така завършва първата експедиция на Алваро де Менданя де Нейра.
Резултати от първото плаване Резултатите от експедицията жестоко разочароват нейните организатори и спонсори. Менданя не успва да открие митичното съкровище на цар Соломон, не открва нито злато, нито сребро, нито скъпоценни камъни. Липсата на ценни метали е равносилна и на липса на интерес към островите от страна на испанската корона. Ето какво пише до краля на Испания чиновникът Хуан де Ороско през март 1570 г., на когото е наредено да извърши разпит на Менданя и неговите спътници „По мое виждане, и съобразно отчета който получих от Менданя, островите, открити на запад, имат нищожно значение... като в хода на тези открития не са намерени даже признаци на ценности, злато и сребро и други доходни източници, а островите са населени от голи диваца...“.
Всъщност този „безплоден“ поход към Соломоновите острови е велик географски подвиг. В тази експедиция корабите преплуват 16 – 17 хил. мили във водите на Тихия океан, които дотогава не са посещавани от европейски мореплаватели. Открит е нов път, пресичащ почти целия Тихи океан в екваториалните и южните ширини. Изработените от Менданя и неговите помощници карти на Соломоновите острови са толкова добре засекретени в испанските архиви, като островите са вторично открити едва след двеста години, като славата за тяхното откриване не се пада на Менданя, а на французина Луи Антоан дьо Бугенвил и англичанина Филип Картерет.
Втора експедиция и смърт на Менданя (1595 – 1598) Планове за втората експедиция Печалният финал на експедицията не обезкуражава Менданя. От момента на завръщането си в Перу той започва да планира нова експедиция. По негово мнение островите могат да се превърнат в цветуща колония на Испания. Необходимо е да се транспортират няколкостотин колонисти (мъже, жени, земевладелци и търговци), с чиято помощ да се разчистят джунглите на Гуадалканал и Сан Кристобал, а терена им да се заеме от плантации и градове.
През 1574 г., пет години след завръщането си в Перу испанските власти утвърждават проекта на Менданя. От Мадрид отпускат 10 хил. дуката, като му нареждат да изгради флота за превоз на петстотин преселници, добитък и инвентар с направление Соломоновите острови. В замяна той е длъжен да изгради в течение на пет години три укрепени града. Получава и обещание от краля на Испания, че ако приключи успешно тази задача ще получи титлата маркиз. През 1577 г. той се отправя в Панама, за да създаде своята флотилия с убеждението, че в средата или в краен случай в края на годината ще се отправи към Соломоновите острови. Въпреки че проектът на Менданя е утвърден от краля и който сам му е обещал титлата маркиз, всичко това не попречва на панамския губернатор да хвърли Менданя в затвора, а вицекраля на Перу да забави осъществяването на експедицията с цели 18 години.
Организация на втората експедиция (1594 – 1595) Към неговия проект отново се пробужда интерес едва през 1594 г. от новия вицекрал на Перу маркиз Каниете, след като през 1588 край бреговете на Англия загива испанската Непобедима армада и Испания престава да бъде велика морска държава. Много бързо са оборудвани четири кораба – два големи – „Сан Херонимо“ и „Санта Исабел“ и два малки – „Сан Фелипе“ и „Санта Катерина“, с екипаж триста седемдесет и осем души – моряци, войници с техните жени и деца. За главен кормчия на експедицията е назначен младият испански моряк с португалски произход Педро Фернандес де Кирос. Менданя от 1567 и Менданя от 1595 са съвсем различни хора. Във второто плаване се отправя не веселият юноша с отзивчива душа, меко сърце и твърда воля, а изтерзания от многогодишните скитания по канцеларии стар човек, обременен с многочислено семейство, болен, наскърбен и нерешителен. Неговата съпруга, доня Изабела де Барето, злобна и инатлива, тръгва заедно с него.
Откриване на Маркизките о-ви (1595)