„Атàка“ е националистическа политическа партия в България, която използва популистки послания, за да спечели симпатии от избирателите. Според някои мнения „Атака“ е крайнодясна партия, според други – крайнолява.Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007 Заема проруски позиции. След първоначалния подем и набиране на популярност в обществото, партията постепенно се маргинализира.
От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия СКАТ и собственика ѝ Валери Симеонов. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста Волен Сидеров. Партията не е парламентарно представена, издава партиен вестник („Атака“) и притежава своя телевизия – „ТВ Алфа“.
История Партия „Атака“ е създадена на 17 април 2005 г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като Коалиция Атака заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите.
Позиции и критики Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.
„Атака“ се определя като антипод на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация Движение за права и свободи (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).
Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в конституцията на Република България като институционализиране на Българската православна църква и признаване на Православието като официална религия в България.
Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.
Иска се също пълен военен неутралитет на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от НАТО.
Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на турски език по БНТ (която се издържа от държавния бюджет). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият официален език е българският.
Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на 2012 г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1000 лв. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и антинатовска.
Енергетика Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ По отношение на Евроинтеграцията на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в ЕС, като затварянето на АЕЦ Козлодуй, и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство.
Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Меглена Кунева, комисарят Ферхойген.
Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение.
Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия спектър беше определяно от крайно ляво до крайно дясно.
АЕЦ „Белене“ През 2012 „Атака“, също както и БСП, иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“„Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО, в. Дневник, 15 октомври 2012 (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013).
Политически партии, произлезли от Атака Свобода (2007 –) Нова сила (2009 –) За хората от народа (2010 – 2017) Национален фронт за спасение на България (НФСБ) (2011 –) Национал-демократична партия (НДП) (2012 –) Нация (2021 –)
Парламентарна дейност В XL народно събрание към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 законопроекта, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната опозиция в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция БСП-НДСВ-ДПС.
През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за национализация“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, БТК и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към комунизма“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта.
След множество скандали парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутати.
През 2006 г. става ясно, че според Сметната палата част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през 2005 г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.
Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на БСП и ДПС, нито правителство на ГЕРБ, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ, БНТ, 13 май 2013Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции , в. „Атака“, 18 май 2013„Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“, Медиапул, 21 май 2013Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа! , в. „Атака“, 28 май 2013
При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“, в. Дневник, 29 май 2013
Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли. Новото българско правителство може да се затрудни да управлява , Ройтерс, 29 май 2013
„Атака“ в Европейския парламент Партия „Атака“ е първоначално представена в Европейския парламент от Димитър Стоянов, който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател Радой Ралин и син на съпругата на Сидеров Капка Георгиева. По-късно той става независим член в ЕП. Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка Елс де Хрун, която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като расизъм. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на националсоциализма.
В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна Ливия Ярока като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като расистка, а „Атака“ – като ксенофобска, отричаща Холокоста, антиеврейска, антитурска и антициганска.
Участия в избори + Участие на „Атака“ на изборите в България година избори гласове % резултат 2005 Народно събрание 296 848 8,14 2006 Президент – първи тур 597 175 21,486 Волен Сидеров отива на балотаж Президент – втори тур 649 387 24,052 Волен Сидеров губи от Георги Първанов 2007 Европейски парламент 275 237 14,2 2009 Европейски парламент 308 052 11,96 2009 Народно събрание 395 656 9,36 2011 Президент 122 466 3,64 Четвърто място на първия тур 2013 Народно събрание 258 481 7,4 2014 Европейски парламент 66 210 2,957 2014 Народно събрание 148 262 4,5 2016 Президент 573 016 14,97 Трето място на първия тур 2017* Народно събрание 318 513 9,07 2019 Европейски парламент 20 906 1,07 2021 Народно събрание 15 659 0,48 2021 Народно събрание 12 585 0,45 2021 Народно събрание 12 153 0,46 2022 Народно събрание 7593 0,29 2023 Народно събрание 10 505 0,40 2024 Народно събрание 3990 0,16
На изборите през 2017 г. участва като част от коалиция „Обединени патриоти“, а от „Атака“ са избрани 8 депутати.
Парламентарни избори 2005 На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93 % от всички гласове и 21 места в парламента.
Президентски избори през 2006 година Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за изборите на 22 октомври 2006 г. с кандидат-вицепрезидент Павел Шопов. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5 % (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05 % (649 387 гласа) от кандидатиралия се за втори мандат президент Георги Първанов, подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ.
Избори за Европейски парламент през 2007 година