Палеор

Палеор или Палиор, Пальор, Палиохор (, Фуфас, до 1932 година Παλαιοχώρι, Палеохори, катаревуса: Παλαιοχώριον, Палеохорион) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

География Селото е разположено на 670 m надморска височина, на 20 km западно от Кайляри (Птолемаида) и на 5 km северно от Емборе (Емборио) в подножието на планината Мурик.

История В Османската империя В края на XIX век Палеор е смесено българо-турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Паліора като българско село. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Палаеордоро (Palaeordoro).

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Палиор (Palior) е посочено като село в каза Джумали с 80 домакинства със 150 жители българи и 70 жители мюсюлмани.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Палеор:

Писмо от Палеорската българска община до емборчанина Христо Върбенов с молба за парична помощ за борбата с гъркоманите. Текст Атанас Шопов посещава Палеор и в 1893 година пише:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Палеор има 600 жители българи и 180 жители турци.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Палеор (Полиодоро) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 115 къщи.

В началото на XX век селото е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. От 1893 година в палеорската църква започва да се служи на църковнославянски.s:Писмо от Палеорската българска община

В подготовката за въстание от ВМОРО Палеор е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Палеохори (Παλαιοχώρι), Кайлярска каза, живеят 25 гърци елинофони християни и 325 българи схизматици.

В 1905 година по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 440 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани, като функционира българско училище. Според данни на Милан Кузов от Емборе гъркоманите в Палеор са около петнадесетина семейства, за чиито деца е открито гръцко училище. С подкрепа на османските власти в единствената църква в селото започва да се служи смесено.

Голямото българско село силно пострадва от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Гръцките андарти заплашват палеорци да изоставят Екзархията и да се върнат в лоното на елинизма, но селяните, начело с дядо Кирил Бънчелов, член на хукюмата в Кайляри, се противопоставят на опитите да се върне селото под опеката на Цариградската патриаршия. Единият син на Кирил Бънчелов Никола, учил в Цотилската гимназия, е български учител в съседното голямо българско село Емборе. Гръцки терористи на няколко пъти се опитват да убият с бомби Кирил и Никола Бънчелови. На Никола са предложени и 200 лири годишно, за да пее в църквата на гръцки, но той отказва. За главата му са обещани 2000 лири награда. Бомбените нападения над Кире Банчелов го карат да превърне къщата си в малка крепост със зазидани прозорци и бойници за стрелба. На 7 май 1907 година сборен андартски отряд от четите на капитаните Андрея, Мицо и Флора, начело с подпоручика от гръцката армия Захариас Пападас – Фуфас, напада Палеор, като нападението се съсредоточава върху къщата на Бънчелови, в която тогава са Никола Бънчелов, по-малкият му брат Лука и селският пъдар, охрана на Никола, Георги Айтата. Под къщата на Кире Бънчелов загива подпоручик Фуфас с няколко свои четници, а мнозина са ранени. След като подпалват 4 къщи и убиват 3 жени андартите се оттеглят от Палеор. Никола Бънчелов открива документи у Фуфас, които предава на емборския учител Иван Василев, който пък ги предава на българското консулство в Солун.

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Палеохори (Παλαιοχῶρι), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 30 „православни гърци“ и 300 „схизматици“.

По време на Балканската война 9 души от Палеор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Към 1912 година в Палеор действа четата на капитан Зико.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Палеор има 150 къщи славяни християни и 35 къщи турци. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Палеор и на негово място са заселени няколко гръцки бежански семейства от Понт със 112 жители. В 1928 година Палеор е смесено местно-бежанско селище с 51 бежански семейства и 195 жители бежанци. В 1932 година Палеор е преименувано на Фуфас на името на капитан Пападас.

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че Палеор има 250 къщи, от които 200 „чуждогласни българофонни“ и около 50 бежански от Понт.

През 1947 година 22 комунисти от Палиор са осъдени на смърт.

Църквите в селото са построени през XX век – „Света Параскева“ главна и „Свети Георги“.

В 1992 година е основан силогосът (комитет) „Капитан Фуфас“, като една от основните му цели е „да засилва гръцкото съзнание“ на населението.

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито, тютюн, картофи, като се занимава и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Палеор на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Лесковица Λεσκοβίτσα Дасилион Δασύλλιονместност на С от Палеор Слатина Σλάτινα Евфора Εύφορα река на С от Палеор, ляв приток на Белева река

Личности

Родени в Палеор Борис Айтов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1 и 3 рота на 8 костурска дружина Васил Петров Пейчинов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина Васил Стоянов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Гел Сърбинов (1889 – 1933), български емигрантски деец от Македонската патриотична организация Георги Айтов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Димитър Марков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 Димитър М. Сърбинов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО Кирил Бънчелов, български общественик Кирил Иванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г. Коста Атанасов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО Марко Иванов (1877 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО Никола (Колчи) Кирилов Бънчелов, български просветен деец, учил в Цотилската гимназия, български учител в Емборе Серафим Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 8 костурска дружина Трифун Н. Бингов (1888 – след 1948), български революционер Янко Вълчев (Вълчов), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО

Починали в Палеор Захариас Пападас – Фуфас (1876 – 1907) гръцки военен и андартски капитан Панайотис Кукис (1871 – 1907) гръцки андартски капитан

Външни препратки

Бильбиль пейе на крушата – народна песен от Палеор Посвършило се малово – народна песен от Палеор Шчо ми йе мило и драго – народна песен от Палеор

Бележки

Категория:Села в дем Еордея