Кралство Унгария (; ; ; ; ; ; ) е многонационална държава в Централна Европа, съществувала от 1000 до 1918 г. и от 1919 до 1946 година. Тя е независима държава в периодите 1000 – 1526 г. и 1919 – 1946 г. и съставно кралство от 1526 до 1918 г.
Терминология Терминът Унгарско кралство е използван (особено в терминологията на съседни на днешна Унгария държави), за да обозначи дълго съществувалата многонационална държава и да я разграничи от съвременната унгарска държава, която е сравнително по-малка и етнически по-хомогенна. През 19 век етнонимът унгарец често е използван за название на всеки поданик на кралството, независимо от неговата етническа принадлежност. И до днес в славянските езици на страните, които са били част от Кралството – хърватски, сръбски и словашки, има смислово разграничаване между названията унгарски (за поданик на кралството) и маджарски (за маджарин, т.е. етнически унгарец). На унгарски, както и на български, подобно разграничение не се прави. Унгарският национализъм от 19 век се стреми да следва примера на френския национализъм, смятайки, че асимилацията на унгарските граждани от етнически неунгарски произход (през 1848 г. те са били 53%, а през 1918 г. – 47%) е естествен процес, който само изисква време.
Унгарците от своя страна разглеждат Унгарското кралство като част от непрекъснатата унгарска държавност и фаза от нейното развитие и утвърждаване. Тази идея за непрекъснатост е отразена в съвременните национални символи и празници на Унгария, както и по време на честванията по случай 1000-годишнината от основаването на Унгарската държава. Следвайки тази гледна точка, Кралство Унгария е преди всичко държава на унгарците (маджарите). Това становище се тълкува от някои словашки, румънски и сръбски източници като отхвърляне и омаловажаване на присъствието и на важността на другите националности, които са били част от кралството. Унгарското становище по този въпрос е, че преди епохата на национализма, етническата принадлежност на отделните индивиди не е била от значение, следователно не може да се говори за отхвърляне и омаловажаване на присъствието и на важността на неунгарските националности вътре в Унгария. Според унгарците, това становище се потвърждава и от факта, че до 1844 г. унгарският не е бил официалният език на Унгария.
На унгарски език терминът е Унгарско кралство (Magyar Királyság) – с това наименование се нарича държавата от 1000 до 1918 г. и от 1919 до 1946 година.
Състав на Кралството Кралство Унгария до 1918 г. се е състояла от следните земи: Същинска Унгария (в тесен смисъл) – днешните територии на: Унгария, Словакия, Трансилвания, Румъния (от 1867 г.) Бургенланд, Австрия част от Войводина, Сърбия част от Закарпатска област, Украйна малка част от Хърватия малка част от Словения Трансилвания (1001 – 1526, 1848 – 1867) Босна (1091 – 1160, 1878 – 1918) Далмация (1102 – 1413) Славония (до 1551 г.) Фиуме (от 1772 г.)
От 1102 година историческите земи на Хърватия (централната част на днешна Хърватия), са в уния с унгарските крале. По-късно към Хърватия се присъединява и Славония (североизточната половина на днешна Хърватия). Всички те са наричани с общото понятие Земи на Короната на Свети Стефан.
През 1867 г. всички области с отделен статут са лишени от него, като той се запазва само за Хърватско-славонското кралство. Трансилвания, Банат и Срем стават съставна част на Унгария.
Административно Кралство Унгария се състои от 71 комитата, 8 от които на територията на автономното Кралство Хърватия, а 63 – на територията на Същинска Унгария (включвала и Трансилвания). До 1867 г. има няколко специални териториални образувания, невлезли в състава на никой комитат: Аланско-кумански окръг (Jászkun Kerület) – автономна област (1279 до 1848) на куманите, заселили се в Унгария Приморие (Tengermellék) – градовете Фиуме и Букария (дн. Бакар, Хърватия), присъединени през 1779 г., единствено запазило специалния си статут след 1867 г. Окръг Турмезе (Túrmezei Kerület) (дн. Турополе, Хърватия) – с автономия (1255 – 1848) г. поради героичното поведение на жителите му по време на монголското нашествие срещу Унгария Хайдушки окръг 16-те сепешки града
До османското нашествие (1000 – 1526) Държавата е управлявана от унгарските крале, носители на Короната на Свети Стефан. До 1301 г. управлява династията на Арпадите.
Синът на последния езически велик княз Геза (правнук на Арпад), Вайк (Ищван) наследява баща си като велик княз през 997 г., а през 1000 г. приема католическата вяра. Ищван налага нов ред в държавата, побеждавайки през 1000 г. в битката при Веспрем своя роднина Копан, най-старшия член на рода на Арпадите, имащ право на короната по стария ред. Копан е подкрепян от една значителна част от унгарската аристокрация, претендираща за запазването на старите свободи, поради което Ищван разчита на решаващата помощ на германски военни ръководители. След победата, Ищван официално е обявен за крал и е признат от римския папа и от германския император. Централизирането на властта обаче продължава: през 1003 и 1008 г. Ищван води битки в Трансилвания, намираща се под управлението на своя чичо Дюла. Процесът на налагането на единната власт над цяла Унгария завършва чак през 1028 г., когато Ищван побеждава своя роднина Айтон, управляващ земите около река Марош.
Ищван въвежда централизирана власт, създава новото административно деление на страната, приема нови закони и налага със сила католическата вяра. През 1031 г. Ищван остава без наследник, когато синът му Имре умира при ловна злополука. Като възможен наследник се очертава братовчед му Вазул, когото Ищван смята за неблагонадежден, поради факта че Вазул е бил кръстен във Византия. За да осуети наследяването на трона от страна на Вазул, Ищван го ослепява и го изгонва от страната, заедно с тримата му синове: Левенте, Андраш и Бела.
В края на 11 век крал св. Ласло I укрепва държавата. През 1222 г. се издава законът „Златната була“, регулиращ политическото устройство на държавата. Унгария става феодална монархия, в която властта се дели между краля и парламента (съсловно събрание), в който участват всички жители на страната, имащи благородническа титла.
През 1241 г. Унгария е унищожена от монголите. Крал Бела възстановява държавата след оттеглянето на монголите. През 1301 г. измира по мъжка линия Арпадовата династия. На власт идва династията на Ангевините (Анжуйците), сменена от династията на Ягелоните и няколко нединастични владетели като Сигизмунд Люксембургски и Матяш I.
В Хабсбургската и Османската империя През 1526 г. османците побеждават унгарската войска в битката при Мохач, крал Лайош II e убит. Под ударите на османците централната власт рухва. Унгария се разпада на три части. Мнозинството от унгарския управляващ елит избира Ян Заполски за наследник на убития крал. Малка група от унгарската аристокрация обаче се съюзява с ерцхерцога на Австрия Фердинанд I, който е свързан с Лайош II чрез династичен брак, и го обявяват за крал на Унгария. Претенциите на Фердинанд I към унгарския трон идват от сключено предварително споразумение, че ако крал Лайош II умре, без да има наследници, то тогава той ще се възкачи на унгарския престол. Така Фердинанд I е провъзгласен за крал на Унгария през 1526 година. Същевременно от унгарския престол не се отказва Ян Заполски, който води ожесточена битка с Фердинанд I за унгарското наследство. Така на 29 февруари 1528 Ян Заполски получава подкрепата на османския султан и се обявява за крал на Унгария под името Янош I.
Така разгорещилият се конфликт принуждава Фердинанд I да продължава да предявява претенциите си над унгарския трон и да разпростира властта си над колкото се може по-голяма част от земите на Кралство Унгария. През 1529 година кралството е разделено на 2 части: Хабсбургска Унгария и Източно кралство Унгария. По онова време няма османци на територията на Кралство Унгария с изключение на няколко важни крепости в крайграничната област Срем. През 1541 г. падането на Буда определя бъдещото разделяне на Унгария на 3 части чак до края на 17 век. Въпреки че границите често и многократно се променят, все пак могат да се обособят в следните земи: земите на днешна Словакия, Северозападна Унгария, Бургенланд и Западна Хърватия остават във формално независимата държава Кралство Унгария, но де факто са част от земите на Хабсбургската империя; земите на днешна Централна Унгария и Банат са част от Османската империя; земите на останалата част от Кралство Унгария са организирани в Княжество Трансилвания като васално княжество на Османската империя под управлението на наследниците на Ян Заполски.
Земите под османска власт са организирани във вилаети. Седалището на унгарските вилаети е град Буда, начело стои будайския паша. След отблъскването на османското нападение над Австрия през 1683 година, Хабсбургите начело на международни християнски сили предприемат контранастъпление срещу османците. През 1686 г. е освободен град Буда, а през 1699 година успяват да освободят от османски контрол и останалите територии на Унгария, с изключение на област Темеш (Тимиш), която продължава да е под османска власт чак до 1712 г.
Трансилвания по силата на споразумението от 1571 г. между Хабсбургите и династията Заполски става отделна област, де юре остава част на Кралство Унгария, но де факто става вътрешно независима държава, васално зависима от Османската империя. Към Трансилвания освен историческите трансилвански земи спадат и областите Арад, Бихор, Заранд, Красна, Кьзеп-Солнок, Марамуреш и Тимиш, като тези области се наричат с името „Парциум“ (). Статусът на васалитет продължава до 1699 г., когато Хабсбургите възвръщат контрола си над Трансилвания. Трансилвания обаче не е присъединена веднага обратно към Кралство Унгария, а продължава да се води като отделна административна единица. Това положение продължава до 1848 г., когато Трансилвания става отново органична част на Унгария.