Лучано Рикардо ЛигабуеLuciano Ligabue e Massimo Cotto, È andata così - Trent'anni come si deve, Mondadori, 2020, с. 304 (), известен като ЛигабуеС ударение на „у“ (Ligabue; * 13 март 1960 в Кореджо, Италия) е италиански певец, автор на песни, китарист, режисьор, писател, сценарист и музикален продуцент.
Той е един от най-успешните съвременни италиански изпълнители и има три плакета „Тенко“, една награда „Тенко“, една награда „Думите на музиката“ и една награда „Лунеция“ за музикално-литературната стойност на албума си Miss Mondo. Със 165 264 зрители на Камповоло в Реджо Емилия през 2005 г. той държи европейския рекорд за зрители, плащащи за концерт на изпълнител – рекорд, който пази целии 12 години.
За повече от 30 години кариера печели над 60 награди за музикалната си дейност, 5 награди за писателската си дейност и 12 отличия за кинематографската си дейност.
Към 2025 г. има 14 студийни албума, 6 концертни албума и 3 сборни албума.
Биография Лучано Лигабуе е роден на 13 март 1960 г. в град Кореджо в семейството на Джовани Лигабуе и Рина Йоти. Баща му умира през 2001 г. и той му посвещава песента Tu che conosci il cielo („Ти, който познаваш небето“). Има един по-малък брат, Марко. По бащина линиия е внук на Марчело Лигабуе, герой от Италианската съпротива.
След като се дипломира като счетоводител, работи като земеделски работник и работник във фабрика, след това като счетоводител, радиоводещ в градското радио (Радио Атива), търговец, промоутър, футболист (в по-долните лиги) и общински съветник в Кореджо (избран като независимMinistero dell'interno, Anagrafe degli amministratori locali e regionali в листите на Италианската комунистическа партияRiccardo Bertoncelli, Una vita da mediano, Giunti 1999 pag. 32).
Музикална кариера
Дебют и първи успехи През 1978 г. Лигабуе пише първия си сингъл Cento lampioni („Сто лампиона“), който обаче не е издаден. През 1986 г. основава заедно с няколко приятели аматьорската музикална група „Орадзеро“ (Orazero), която носи името си от една от неговите песни и с която участва в различни провинциални и национални конкурси от 1987 г. с авторски песни като Sogni di rock 'n' roll („Мечти за рокендрол“), Anime in plexiglass („Души в плексиглас“), Sarà un bel souvenir („Ще бъде хубав сувенир“), Bar Mario („Кафене „Марио““) и Figlio d'un cane („Кучи син“).
Първата „официална“ негова песен е от 1988 г., когато записва, заедно с Орадзеро, Anime in plexiglass / Bar Mario. Сингълът излиза след победата в местния музикален конкурс за групи „Теремото Рок“, базирани в Реджо Емилия.Физическото копие, във формат 45 оборота, публикувано в няколко екземпляра, не се намира никъде.
Лигабуе е открит от италианския певец и автор на песни Пиеранджело Бертоли, който включва песента му Sogni di rock 'n' roll в албума си Tra me e me през 1988 г., а през 1989 г. включва песента му Figlio di un cane в албума си Sedia elettrica. През 1989 г. Бертоли предлага на своя продуцент Анджело Карара да запише албума на Лигабуе – едноименния Ligabue, излязъл май 1990 г. и първоначално озаглавен ...E non è obbligatorio essere eroi („И не е задължително да сме герои“от CD обложката, в преизданието от 2009 г., публикувано на будките за вестници от в. Кориере дела Сера.). За да направи първия си албум, Лигабуе използва сътрудничеството на новата си група „Клан Дестино“ (Clan Destino), която се погрижва за аранжимента на песните заедно с него и е до него на концертите и в следващата му работа в звукозаписното студио. През същата година певецът участва във Фестивалбар 1990 с парчето Balliamo sul mondo, получавайки Зеления диск – награда за най-добър изгряващ певец на фестивала. През юни стартира турнето си Neverending Tour.През септември 1991 г. издаването на втория албум на певеца, Lambrusco coltelli rose & pop corn („Ламбруско, ножове, рози и пуканки“), повтаря успеха на дебютния му албум, и е воден от сингли като Libera nos a malo („Освободи ни от злото“) и Urlando contro il cielo („Викайки срещу небето“).
През юли 1992 г. Лигабуе участва за първи път в Джаз фестивала в Монтрьо. През същата година започва сътрудничеството си с Клуб „Тенко“, основан през 1972 г. за подкрепа на авторовата песен, за който участва в някои публикации и записва песента Variazioni su temi tzigani („Вариации на цигански теми“) в почит към Владимир Висоцки. Първата му изява като продуцент е от същия период – песента Male non farà от албума Storie per vivere на изгряващата група Тимория. Групата е подгряваща на концертите му през цялата година.
На 14 ноември се провежда първата среща на фен клуба му в град Реджо Емилия, с гост Дзукеро.
Криза (1993 – 1994) Третият албум на Лигабуе, Sopravvissuti e sopravviventi („Оцелели и оцеляващи“), излиза през 1993 г. и отново е записан с групата му „Клан Дестино“. Този албум, с по-високо качество на запис от предишните, цели окончателно да наложи певеца. Албумът обаче не е толкова оценен като предишните, особено от радиото, за което е извлечен само сингълът Ho messo via („Сложих настрана“). Също така поради по-интимните и неясни теми са засегнати и продажбите. Впоследствие преоценен от феновете, току-що излезлият албум предизвиква у автора критичен период, след който той скъсва с продуцента и с групата.
През 1994 г. рокаджията пуска своя четвърти албум A che ora è la fine del mondo? („Колко часа е краят на света?“) с 8 парчета. Началната песен е кавър на It's the End of the World as We Know It (And I Feel Fine) на Ар И Ем, която става песента A che ora è la fine del mondo? с текст, който напомня за ролята на телевизията в живота на хората, вдъхновен от изборната победа на тогавашния президент на Фининвест Силвио Берлускони. Другите песни са стари B-страни: двете версии на Gringo ('91 и '94), L'han detto anche gli Stones („Казаха го и Стоунс“), изпети с бъдещата известна група Негрита, и баладата Male non farà („Няма да навреди“), написана от Лигабуе, но вече записана от група Тимория. Тук влизат и Fuoritempo („Извънредно“), също написана от него, но вече записана от група Rats, концертната версия на Urlando contro il cielo и Cerca nel cuore („Потърси в сърцето“), написана заедно с тогавашния кийбордист на Клан Дестино Джанфранко Форначари.
През същата година, заедно с Валерио Соаве, певецът основава лейбъла Мескал, който по-късно става един от най-активните на италианската рок сцена, продуцирайки първите песни на Ла Крус, Масимо Волуме, Модена Сити Рамблърс и Стефано Белуци.
Повратна точка и първо турне на стадиони (1995 – 1997) Повратната точка в кариерата на Лигабуе идва през 1995 г. с публикуването на Buon compleanno Elvis („Честит рожден ден, Елвис“) – албумът, който го популяризира на италианската музикална сцена. Почти всички парчета от албума, който представя звучене много близко до рокендрол в американски стил, стават класика в неговия репертоар и пробиват сред младата публика в Италия, като се започне с Vivo, morto o X („Жив, мъртъв или X“) и Hai un momento, Dio? („Имаш ли един момент, Боже?“), преминавайки през Leggero („Лек“) до Certe notte („Определени нощи“) – носител на Плакет „Тенко“ като най-добра песен на годината. Албумът, смятан от повечето за композиционния връх на изпълнителя, се продава в над 1 200 000 копия, печели Европейския платинен диск на IFPI (Международна федерация на звукозаписната индустрия) и три награди на тогавашната Италианска музикална награда PIM.
През 1996 г. Лигабуе участва в Павароти и приятели с необичайна версия на песента си Certe notti в дует с Лучано Павароти. През същата година е второто му участие на Джаз фестивала в Монтрьо, този път със специален гост бившият член на Ролинг Стоунс Мик Тейлър, с когото изпълнява и няколко кавъра.
Златният момент на певеца продължава през 1997 г. с издаването на Su e giù da un palco („Нагоре и надолу по сцената“) – двоен концертен албум с добавяне на три оригинални песни: Il giorno di dolore che uno ha („Денят на болката, която има човек“) (на диск 1), Tra palco e realtà („Между сцената и реалността“) и Ultimo tango a Memphis („Последно танго в Мемфис“) – кавър на песента Suspicious Minds на Елвис Пресли (на диск 2). Също така този албум през 2006 г. преодолява 1 млн. продадени копия и е първият италиански концерт на живо, който постига този резултат.
През лятото на същата година Лигабуе провежда първото си турне на стадион – Il Bar Mario è aperto („Кафене „Марио“ е отворено“), като първата му спирка е Стадион „Дузепе Меаца“ в Милано.
Дебют на голям екран със саундтрака Radiofreccia (1998) През 1998 г. Лигабуе издава саундтрака на първия си филм като режисьор – Radiofreccia, съдържащ наред с други Ho perso le parole („Изгубих думите“), Metti in circolo il tuo amore („Задействай любовта си“) и Siamo in onda („Излъчват ни“). Вторият диск на албума е колекция от чужди песни, включени във филма, на изпълнители като Дейвид Боуи, Иги Поп, Лу Рийд, Линърд Скинърд, представляващи музикалният фон и източникът на вдъхновение за певеца, заедно с певци-автори на песни като Боб Дилън и Нийл Йънг.
Песен Il mio nome è mai più и албум Miss Mondo (1999) През 1999 г., заедно с Джованоти и Пиеро Пелу, Лигабуе записва Il mio nome è mai più („Моето име е Никога повече“) – пацифистка песен, от която е продуциран сингъл, приходите от който отиват за благотворителност: тримата се подписват като LigaJovaPelù. Публиката и критиците са разделени на тези, които аплодират инициативата, и тези, които вместо това наблягат на реториката и предполагаемия антиамериканизъм на парчето и приложеното видео, което въпреки това е най-продаваното за годината в Италия.
През същата година излиза шестият албум на певеца Miss Mondo („Мис Свят“), четири години след албума му Buon compleanno Elvis. Тази творба представя някои нови идеи, като се започне от аранжиментите и се стигне до текстовете, които изоставят структурата на „история“ и се целят право в личното разочарование на твореца, който се пита какво се случва около него. Този албум е успешен и благодарение на автобиографичното парче Una vita da mediano („Живот на [футболен] защитник“) и на парчетата Si viene e si va („Идваме и си тръгваме“) и Almeno credo („Поне така мисля“). Видеото на последната песен заема известен минифилм на Боб Дилън Subterranean homesick blues, записан със сътрудничеството и участието на много италиански изпълнители, включително писателката Фернанда Пивано.
Също през 1999 г. певецът свири в Дъблин, пред международна публика, на Европейските музикални награди на Ем Ти Ви, пеейки L'odore del sesso („Миризмата на секса“) от албума,си Miss Mondo.
Начало на 2000-те г. През 2000 г. Лигабуе пише песен заедно с Франческо Гучини (участвал вече в саундтрака Radiofreccia), озаглавена Ho ancora la forza („Все още имам силата“). Тя е включено в албума на Гучини Stagioni и е наградена с Плакет „Тенко“ като най-добра песен на годината. Тази песен, която първоначално се появява само в акустична версия на CD-то за фен клуба, след това е взета от самия Лигабуе, който я променя в някои строфи и я записва като оригинална песен за компилацията си Secondo Tempo („Второ полувреме“) през 2008 г.
През същата година е награден с престижната награда „Телегато“ като най-добър изпълнител на годината в конкурса „Гласувай за гласа“ и с Наградата „Лунеция“ за песента L'odore del sesso.През 2000 г. излиза албумът Barones на Тенорес ди Неонели, в който Лигабуе пее на сардински заедно с Анджело Брандуарди в песента Ai cuddos.
Първият му албум от новото хилядолетие Fuori come va? („Навън как е?“) от 2002 г. следва много от музикалните пътища от предходните години и вижда завръщането към началата на певеца. Благодарение на синглите Tutti vogliono viaggiare in prima („Всички искат да пътуват в първа класа“), Questa è la mia vita („Това е моят живот“) и Eri bellissima („Беше прекрасна“) певецът печели Фестивалбар през 2002 г. и получава няколко награди (за най-добър мъжки изпълнител, за най-добър албум и за най-добро турне) на изданието на Италианските музикални награди, организирано от FIMI.