Рендинският манастир () се намира на 7 километра югоизточно от едноименното село по пътя за Смоковски бани, район Аграфа. Поради ктиторството за възстановяването му от първите руски царе в края на XVI век е известен и като „руската обител“ и „руският манастир“.Γνώρισε ἰδιαίτερη ἀνάπτυξη κατὰ τὴν περίοδο τῆς Τουρκοκρατίας, εἶχε πλῆθος μοναχῶν καὶ μετοχίων, ἀκόμη καὶ στὴ Ρωσία, ἀπὸ τὸ ὁποῖο προσέλαβε καὶ τὴν ἐπωνυμία «τὸ Ρωσικόν». Рендинският манастир е ставропигия на Вселенската патриаршия, утвърдена за такава през 1764 г. с печата на патриарх Самуил I Хандзерис.ΙΕΡΑ ΜΟΝΗ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΡΕΝΤΙΝΑΣ ΚΑΡΔΙΤΣΑΣ
Според местното предание манастирът е основан през IX или X век, но не са запазени останки от стари сгради. Със сигурност манастирът процъфтява през XVI век, което се вижда от надпис, който споменава за цялостно обновяване на манастира през 1579 г., докато сегашният католикон е реновиран през 1640 г. и изографисан през 1662 г. от забележителния зограф Йоанис.
Манастирът подържа богата библиотека, дори с илюстрирани ръкописи от XVIII век. В него се е помещавало килийно училище. Той е укритие за арматоли и бойно поле през 1821 г., 1854 г., 1857 г. и 1867 г., поради което е бил обсаждан и претърпял сериозни щети, което също допринесло за постепенния му упадък, занамеряване и изоставянето му след присъединяването на Тесалия към Гърция през 1881 г.
През 1927 г. е преоснован като манастир от митрополит Езекил, в който живеят няколко монаси. Игуменът Аврамий Рускас, идващ от Неа Скети от Светите земи, остава в манастира през годините 1930 – 1947 г. и загива мъченически по време на гражданската война в Гърция.
От 1967 г. манастирът е исторически паметник, а през 1973 г. е затворен отново и Министерството на културата на Гърция поема охраната му. От 2000 г. Рендинският манастир възобновява дейността си като женски манастир, в който живеят четири монахини с игуменката сестра Филотея.Ιερά Μονή ΡεντίνηςΙερά Μονή της Παναγίας στη Ρεντίνα Καρδίτσας
Северозападно от манастира, през падината на село Рендина, се намира планината Вулгара, пред която според преданието се спасили оцелелите войни на Самуил след битката при Сперхей.
Източници
Категория:Манастири в Гърция Категория:Тесалиотидска и Фанариоферсалска епархия Категория:Аграфа Категория:Тесалия в Османската империя Категория:Ставропигии на Вселенската патриаршия Категория:Храмове, посветени на Успение Богородично