Богослужебният език (наричан също и литургичен език, свещен език, църковен език) е езикът на който се води богослужението (литургията); създава се религиозна/църковна литература; води се църковната канцелария, а понякога се използва и за религиозно образование. С други думи това е работният език на църквата като институция.БОГОСЛУЖЕБНИЯТ ЕЗИК
Богослужебни езици Шумерски език, най-древният ритуален език в Двуречието; Древноеврейски език или класически иврит, езикът на Библията; Староарамейски език; Старогръцки език, Септуагинта; Коптски език; Геез; Авестийски език; Санскрит; Пали; Класически китайски език на конфуцианството; Етруски език в Древен Рим; Латински език; Грабар; Готски език; Класически арабски език; Църковнославянски език на основата на старобългарски за Slavia Orthodoxa;
Източници
Категория:Богословие Категория:Богослужебни езици