Пол Вейн () е френски историк, специалист по римска и европейска древност, дългогодишен университетски преподавател и почетен професор в Колеж дьо Франс.

Биография Със съвсем скромен произход, Пол Вейн се насочва към античната история от ранна възраст. Издържа конкурсите за École normale supérieure и по-късно за École pratique des hautes études и следва в течение на 10 години (1951 – 1954 и 1957 – 1962), като през 1955 г. се класира на конкурса за агрегация по граматика. През 1975 г., покровителстван от Реймон Арон, получава преподавателско място в Колеж дьо Франс. Но Пол Вейн забравя да спомене името на Арон по време на встъпителната си лекция, нещо, което Арон не му прощава: „За Арон това беше ужасен шок, знак за моята неблагодарност. И от този ден той започна да ме преследва, след като ме избра...“.Entretien avec Paul Veyne, Lire, décembre 2005 / janvier 2006.

За 5 години, като студент, е член на Френската комунистическа партия, но я напуска след събитията в Унгария от 1956 г.Paul Veyne, Sexe et pouvoir à Rome, Points histoire, 2007, p. 25.

Вейн започва кариерата си с успешната публикация на методологическо есе. Следващата му работа е издание на докторската теза върху даряването в Рим. От самото начало той се дистанцира от модния структурализъм и сциентисткото писане на история и поддържа добри отношения с Мишел Фуко. Влияние му оказват също социолозите Макс Вебер и Георг Зимел, историкът Анри-Ирен Мару и изследването на младия Арон върху „критическата философия на историята“.

Пол Вейн умира на 29 септември 2022 г. в Бедоан на 92-годишна възраст.

Личен живот Пол Вейн страда от вродена малформация, наречена Leontiasis ossea или Синдром на лъвското лице, външен израз на която е бучка на лявата буза.

Първата му съпруга е индианистката Елен Фласелиер, известна като Елена Ирису през 1964 г., с която има син, Дамиен. Втората му съпруга е лекарката Естел Блан, с която сключва брак през 1979 г.

В последната глава на произведението си Et dans l'eternité je ne m'ennuierai pas Пол Вейн разказва за интимния си живот. Не скрива подробности около самоубийството на сина си, смъртта на съпругата си Естел и уговорката, която има с нея, за да формализира ménage à trois, който са искали да организират с най-добрата приятелка на Естел, Франсоаз Комб-Марешал, също лекарка. След смъртта на Естел през 2011 г. той сключва брак с Франсоаз.

Библиография Comment on écrit l'histoire: essai d'épistémologie, Paris: Éditions du Seuil, 1971; rééd. augmentée de «Foucault révolutionne l'histoire», 1978. Le Pain et le cirque. Sociologie historique d'un pluralisme politique, Paris: Éditions du Seuil, 1976; преизд. 1995 L'Inventaire des différences. Leçon inaugurale au Collège de France, Paris: Éditions du Seuil, 1976 L'Élégie érotique romaine. L'amour, la poésie et l'Occident, Paris: Éditions du Seuil, 1983; преизд. 2003 Les Grecs ont-ils cru à leurs mythes? Essai sur l'imagination constituante, Paris: Éditions du Seuil, 1983; преизд. 1992. René Char en ses poèmes, Paris: Gallimard, 1990; преизд. 1995. La Société romaine, Paris, Éditions du Seuil, «Des travaux», 1991. (ISBN 2-02-012987-6) ; rééd. augmentée d'un texte liminaire dans la collection «Points-histoire», 2001. (ISBN 2-02-052360-4) Le Quotidien et l'intéressant. Entretiens avec Catherine Darbo-Peschanski, Paris, Les Belles Lettres, 1995. (ISBN 2-251-44048-8); преизд. Paris, Hachette, Pluriel, 1997. (ISBN 2-01-278817-3); преизд. 2006. (ISBN 2-01-279326-6) Sexe et pouvoir à Rome, préface de Lucien Jerphagnon, Paris, Tallandier, 2005. Recueil d'articles précédemment publ. dans la revue L'Histoire (1978 – 2004). (ISBN 2-84734-244-3) ; преизд. в поредицата «Points-histoire», 2007. (ISBN 978-2-7578-0420-9) L'Empire gréco-romain, Paris, Éditions du Seuil, «Des travaux», 2005; преизд. 2006. в съавторство с Laurent Greilsamer, René Char, Paris, Ministère des affaires étrangères, Culturesfrance, «Auteurs», 2007. (ISBN 978-2-35312-019-2) Quand notre monde est devenu chrétien (312-394), Paris, Albin Michel, «Idées», 2007 (ISBN 978-2-226-17609-7). преизд. Paris, Le Livre de Poche, 201057. Sénèque. Une introduction, préface de Lucien Jerphagnon, suivi de la lettre 70 des Lettres à Lucilius, Paris, Tallandier, «Texto», 2007. (ISBN 978-2-84734-424-0) Michel Foucault. Sa pensée, sa personne, Paris, Albin Michel, Sciences humaines, 2008. (ISBN 2226179143); преизд. Paris, Le Livre de Poche, 2010. Mon musée imaginaire, ou les chefs-d'œuvre de la peinture italienne, Paris: Albin Michel, 2010 Et dans l'éternité je ne m'ennuierai pas, Paris: Albin Michel, 2014; преизд. 2016. Palmyre. L'irremplaçable trésor, Paris: Albin Michel, 2015. La Villa des Mystères à Pompéi, Paris: Gallimard, 2016. Une insolite curiosité, Paris: Robert Laffont, 2020.

Издания в България Пол Вейн, История на частния живот в Римската империя. Прев. от фр. Й. Сиракова, София: ЛИК, 2003, ISBN 954-607-412-8

Награди 1972: Награда на Френската академия 2006: Награда „Шатобриан“ 2007: Награда на Френския сенат в областта на историята 2007: Гран при „Гобер“ на Френската академия за историческо изследване 2009: Награда „Роже Кайоа“ 2014: Награда „Фемина“‎ в категория Есеистика 2017: Награда на Националната библиотека на Франция 2021: Медал на Френския сенат

Почетни отличия 1990: Кавалер на Ордена на Почетния легион 1995: Офицер на френския Орден за заслуги 2016: Офицер на Ордена на Почетния легион 2016: Командор на Ордена за изкуства и словесност

Източници

Външни препратки Пол Вейн в сайта на Колеж дьо Франс

Категория:Френски историци Категория:Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Преподаватели в Парижкия университет Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Родени в Екс ан Прованс Категория:Хора от Прованс-Алпи-Лазурен бряг