Държавен глава е общ термин за индивидуална или колективна държавна институция, която е върховен представител на държавата. Държавният глава персонифицира приемствеността и легитимността на държавата. Законодателният орган на страната може да отнеме правомощията на държавния глава чрез импийчмънт.
Реалните функции и правомощия на държавния глава се различават чувствително в различните държави и исторически периоди в зависимост от формата на държавно управление. В САЩ, като президентска република, държавният глава е и глава на изпълнителната власт. В Германия, като парламентарна република, държавният глава има само представителни функции, а в Русия, като полупрезидентска република, държавният глава може да разпуска законодателния орган (Федералното събрание на Русия).
В историята на България, с промяната на държавното устройство, функциите на държавен глава са изпълнявани от монарх, регент, а по-късно от колективни органи като Президиум на Народното събрание, Държавен съвет и Председател (президент) на Републиката. Днес тази функция се изпълнява от институцията Президент на България, чиито правомощия са определени в Конституцията на Република България от 1991 г. която определя сегашното Държавно устройство на България.История и правомощия на българския президент, www.president.bg, посетен на 20.09.2008 Новата конституция на България налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Предвижда се свикване на Велико народно събрание (400 народни представители), което може да променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители.
Президентът в България се избира пряко от избирателите за срок от 5 години и може да бъде преизбран само за още един мандат. Той представлява държавата в международните отношения, сключва международни договори, дава и възстановява българско гражданство, назначава и освобождава от длъжност висши държавни служители, упражнява право на помилване, опрощава несъбираеми държавни вземания, насрочва избори и референдуми, упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание чрез правото на отлагателно вето (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане). Президентът е върховен главнокомандващ въоръжените сили на България.Конституция на Република България, Глава четвърта: ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА, Текст
Първият президент на България, избран с пряк вот съгласно разпоредбите на новата конституция, е д-р Желю Желев, който печели президентските избори на втори тур на 19 януари 1992 г.История и правомощия на българския президент, www.president.bg, посетен на 20.09.2008 В края на своето управление той пожелава да направи България полупрезидентска република, като се аргументира с необходимостта от по-осезаем контрол над изпълнителната власт от страна на държавния глава. Според него с Конституцията на Народна република България от 1971 г. България е имала такава форма на управление,Желю Желев: Не президентска, а полупрезидентска република ще е най-доброто за България като тази форма на управление е желана от повечето българи и това трябва да се докаже със свикване на референдум.Желю Желев иска полупрезидентска република
Компетенции на държавния глава Терминът „Държавен глава“ обозначава индивидуален или колективен орган, който изпълнява главната представителна функция на дадена монархия, република, федерация, държавно обединение или друга форма на държавност. Като цяло неговата фигура олицетворява единството и легитимността на една държава. Той обикновено упражнява политическа власт, функции и задължения, заложени в конституцията и законите на тази държава. В националните държави, държавният глава често се смята за официален „лидер“ на нацията.
Въпреки че е изразена в различна степен и понякога дори липсва, неговата фигура притежава още една важна функция освен чисто представителната – той участва в управлението на държавата. От изложеното по-долу става ясно, че именно съотношението между представителните задължения на държавния глава и неговата политическа власт определя към кой тип ще бъде причислен неговия пост. Това съотношение се определя от различни фактори и търпи еволюция, но най-често е заложено в конституцията на конкретната държава. Освен конституционно определено, положението на държавния глава е тясно свързано и с историческото и икономическо развитие на държавата и други фактори.
Реалните управленчески и представителни правомощия, които дава един и същ държавен пост, могат да се упражняват по различен начин от различните личности, които го заемат. В този смисъл изборът на държавен глава, в най-голяма степен спрямо останалите политически фигури, се основава на преценката спрямо конкретна личност. Подобен избор често се асоциира с идеята за „обединител на нацията“ и „главен представител“, доколко това има отношение към политическите умения на едно лице е въпрос на дискусия най-вече в държавите, в които държавният глава управлява или участва в управлението и на изпълнителната власт.
Конституционни модели Най-общото деление на държавното управление е на „монархия“ и „република“, в зависимост от вида (и обикновено от начина, по който постът се предава) на техния държавен глава. Това най-често е конституционно заложено, но като такова невинаги е определящо за конкретната политическа система – тя често или се развива значително в рамките и на двете категории, или остава непроменена по други критерии, въпреки преминаването от монархия към република (или по-рядко от република към монархия).
Различните политически системи на държавите се установяват с техните конституции, според които могат да бъдат разграничени четири основни вида държавен глава: Система на държавно управление, при която постът на държавен глава не съдържа никаква изпълнителна власт и играе символична представителна роля. Парламентарната система, при която държавният глава притежава изпълнителна власт, но нейното упражняване изисква съгласието на кабинета. Президентската система, при която държавният глава е едновременно и ръководител на правителството, и активно упражнява изпълнителна власт. Полупрезидентска система, при която държавният глава споделя функциите си с министър-председателя: този модел се нарича „държавен глава без изпълнителна власт“. При него постът е напълно изключен от изпълнителната власт: той не притежава дори теоретично каквато и да било изпълнителна власт или роля, дори чисто формална, в управлението на държавата. Правителствата при такава система не се наричат с официално приетите определения при парламентарния модел „Правителството на Негово / Нейно Величество“ или „Правителството на Негово / Нейно Превъзходителство“. В рамките на тази обща категория могат да съществуват различни варианти според функциите и властта на държавния глава. Кралят на Швеция след гласуването на съвременната конституция на Швеция („Начинът на управление“) през средата на 70-те години на 20 в. вече не притежава нито една от функциите на държавен глава при парламентарна система, които преди са принадлежали на Шведските крале (той все още провежда формални срещи с кабинета всеки месец в кралския дворец). Обратно, единственият контакт, който президентът на Ирландия има с ирландското правителство, се осъществява чрез официална сесия от срещи, които премиерът (наречен „тийшах“) организира за президента. Въпреки това носителят на този пост няма достъп до официалната документация, а комуникацията с министрите преминава през т.нар. „Департамент на Тийшаха“ (кабинетът на министър-председателя).
Парламентарна система При парламентарните системи (в някои държави с парламентарно управление, където държавният глава е орган, т.е. притежава реална власт) държавният глава може да се окачестви просто като формалният главен изпълнителен ръководител на държавата, притежаващ изпълнителна власт (откъдето идва и определението на правителството на монарха на Обединеното кралство като „Правителството на Негово / Нейно Величество“ – термин, който показва, че цялата власт принадлежи на суверена, а правителството действа от името на Нейно Величество, а не от това на парламента). Въпреки това поради процес на конституционна еволюция, властта на практика се ръководи само от правителството, водено от министър-председател или президент на правителството, който отговаря пред законодателната власт. Тази отговорност изисква на поста да бъде избран представител на парламента, който разполага с неговата подкрепа (или поне не е в положение на противопоставеност на парламента). Така също на парламента се дава право да гласува вот на недоверие на правителството, принуждавайки го или да подаде оставка, или да търси разпускане на парламента. Тези правителства се окачествяват като отговорни (или отговарящи) пред парламента, като в замяна приемат конституционната отговорност да предоставят конституционен мандат на държавния глава.
При парламентарните конституционни монархии, легитимността на неизбрания чрез избори държавен глава обикновено произтича от мълчаливото одобрение на народа чрез избраните от него представители. По време на Славната революция английският парламент действал по своя собствена воля при избора на нов крал и кралица (властвалите заедно Мери II и Уилям III). По същия начин, абдикацията на Едуард VIII е изисквала гласуването на закон в парламентите на всяка от страните в британската общност поради независимостта от монархията на всяка една от държавите в лична уния. При конституционните монархии, позицията на монарха е създадена от конституцията и би могла легитимно да бъде отхвърлена чрез една демократична процедура на конституционна промяна, въпреки че често има сериозни процедурни препятствия пред подобен процес (както например в конституцията на Испания).
В условията на парламентарна система съществуват множество варианти на позицията на държавния глава. Колкото по-стара е една конституция, толкова повече в нея съществуват условия за упражняване на власт от страна на държавния глава над правителството. Много от конституциите на по-старите парламентарни системи дават на държавния глава правомощия и функции, сходни с тези при президентски или полупрезидентски системи, като в някои случаи няма съотношение към съвременните демократични принципи за отговорност пред парламента или дори пред правителствените институции. Например конституцията от 1848 г. на Кралство Италия е била достатъчно многозначна и остаряла към 20-те години на 20 в., за да даде на крал Виктор Емануил III правомощия да назначи при противоречиви обстоятелства Бенито Мусолини на власт. Някои парламентарни системи от Британската общност комбинират писан конституционен акт, неписан конституционен прецедент, т.нар. Заповеди на Съвета, отворени писма и др., които могат да предоставят на държавния глава или на негов представител допълнителна власт при неочаквани обстоятелства (пример за това е освобождаването от длъжност на австралийския министър-председател Гоф Уитлам от Главния губернатор сър Джон Кер).