Електроенергетиката на България е отрасъл в икономиката на България, включващ производството, преноса и разпределението на електрическа енергия.
Производство на електроенергия
Българската енергийна система се основава предимно на невъзобновяеми енергийни източници, като въглища (ТЕЦ) и ядрено гориво (АЕЦ) от една страна, и от друга страна на възобновяеми енергийни източници, като вода, вятър и слънце. Всеки вид електроцентрала играе различна роля в общата енергийна система. АЕЦ дава най-евтината електроенергия, но пускането и спирането ѝ отнема дни. Ето защо тя работи на пълна мощност и покрива най-долната част от годишния товаров график, т.е. работи непрекъснато. Пускането на ТЕЦ отнема часове, затова те поемат следващата част от графика – пускат се и се спират при големи и продължителни увеличения или намаления на потреблението. Най-горният и най-нестабилният слой на товаровия график се поема от ВЕЦ-овете, чието въвеждане в експлоатация става за броени минути.
По данни за 2018 г. в България са произведени общо 47 тераватчаса електрическа енергия, а структурата на производството ѝ е следното: ТЕЦ – 40% (с въглища) АЕЦ – 35% (атомна електроцентрала) ТФЕЦ – 5% (топлофикационна електроцентрала) ЗТЕЦ – 2% (заводска ТЕЦ) ВЕИ – 16 % (възобновяеми източници, включително ВЕЦ) ПАВЕЦ – 2% (помпено-акумулираща ВЕЦ)
Производството и потреблението на електроенергия в България имат значителни сезонни флуктуации, като са най-високи през ноември-февруари и най-ниски през май-август. Абсолютния максимален товар през най-натоварения месец януари е с 51% по-висок от този в най-ненатоварения месец юли (2008). +Годишен дял в общото производство на електрическа енергия по видове енергийни източници от 2009 г, до 2023 гГодинаТЕЦ (%)АЕЦ (%)ТФЕЦ (%)ЗгЕЦ (%)ВЕЦ (%)ФЕЦ (%)ВяЕЦ (%)ЕЦ на биомаса (%)ЕЦ на биогаз (%)ПАВЕЦ (%)202330,8040,506,301,906,808,204,000,300,201,10202245,4032,705,001,806,704,003,000,400,200,90202139,4034,705,602,809,103,103,000,400,201,70202033,7040,806,203,006,303,603,600,400,302,00201939,4037,405,802,706,103,203,000,400,301,60201839,9034,505,102,509,303,002,900,400,302,10201743,3034,205,102,805,603,103,300,400,302,00201640,0035,005,42,87,63,13,20,400,302,4201542,5031,34,62,910,12,83,000,300,202,4201439,5033,506,004,69,52,72,80,200,101,4201338,6032,406,45,29,43,13,10,100,001,5201243,4032,405,84,66,71,72,60,000,001,8201149,6032,205,23,95,40,201,60,000,001,8201042,9032,605,25,510,60,001,50,000,001,6200941,3035,405,77,67,70,000,500,000,001,7
Пренос на електроенергия
Преносът на електроенергия в България се извършва от държавното предприятие Електроенергиен системен оператор (ЕСО). Електропреносната мрежа е съставена от три свързани една с друга системи на различни напрежения – 110 kV, 220 kV и 400 kV. Към 2022 година ЕСО оперира далекопроводи на високо напрежение с обща дължина 15 384 km (65% с напрежение 110 kV, 18% на 220 kV и 17% на 400 kV), включително междусистемните връзки към съседни страни, както и 297 подстанции (включително 261 преходни към средно напрежение). Освен това в страната има няколко десетки подстанции на други оператори, главно на предприятия за производство или разпределение на електроенергия и някои големи консуматори, свързани пряко към мрежата на високо напрежение.
+ Подстанции със системно значение (2025) Наименование Селище Област Напрежение,kV Мощност,MVA Построена МестоположениеТЕНЕВО СОЛАР 400 ТеневоЯмбол400/333202025 Балкан Габрово Габрово 220/110/10 180 1961 Благоевград Церово Благоевград 400/110 Бойчиновци Бойчиновци Монтана 220/110/20 Бургас Българово Бургас 400/110 700 1980 Варна Неофит Рилски Варна 400/220 630 1987 Ветрен Сестримо Пазарджик 400 1990 Горна Оряховица Първомайци Велико Търново 220/110/20 480 1953 Девин Пловдив Пловдив 400/220/110 900 1983 Добруджа Суворово Варна 400/220/110 650 1958 Златица Златица Софийска 400/110/20 464 1992 Казичене Казичене София 220/110 600 1955 Карнобат Карнобат Бургас 220/110/20 250 1957 Мадара Шумен Шумен 220/110 1974 Марица-изток Гълъбово Стара Загора 400/220/110 1958 Металургична София София 400/110/38,5 500 1989 Мизия Радомирци Плевен 400/220/110 1210 1971 Образцов чифлик Русе Русе 220/110 400 1966 ОРУ ТЕЦ „Бобов дол“ Големо село Кюстендил 220/110 ОРУ ТЕЦ „Варна“ Езерово Варна 220/110 1968 ОРУ ТЕЦ „Марица-изток 2“ Ковачево Стара Загора 400/220/110 1989 ОРУ ТЕЦ „Марица-изток 3“ Медникарово Стара Загора 400/220 1978 Плевен-1 Радомирци Плевен 220/110/20 492 1951 Пловдив Пловдив Пловдив 400/220/110 900 1983 София-запад Костинброд Софийска 400/110 500 1982 София-юг София София 220/110 580 1975 Стара Загора Стара Загора Стара Загора 220/110/20 250 1986 Столник Столник Софийска 400/220/110 1080 1975 Твърдица Твърдица Сливен 220/110/20 250 1961 Узунджово Узунджово Хасково 220/110 400 1986 Царевец Леденик Велико Търново 400/110 500 1994 Червена могила Червена могила Перник 400/110 500 1986 Чудомир Казанлък Стара Загора 220/110/10 250 1975
+ Междусистемни връзки (2022) Електропровод Подстанцияв България Подстанцияизвън България НапрежениеkV Пресичанена границата Беласица Петрич Сушица 110 Връшка чука Кула Зайчар 110 Дружба Добруджа Рахман 400 Ерма Брезник Върла 110 Нишава София-запад Ниш 400 Одрин ТЕЦ „Марица-изток 3“ Хамитабат 400 Пирин Благоевград Солун 400 Руен Червена могила Щип 400 Сакар ТЕЦ „Марица-изток 3“ Хамитабат 400 Страцин Скакавица Крива паланка 110 Съединение Варна Ступина 400 Цънцарени 1 АЕЦ „Козлодуй“ Цънцарени 400 Цънцарени 2 АЕЦ „Козлодуй“ Цънцарени 400
Разпределение на електроенергия
Търговия с електроенергия Търговията с електроенергия в България е регулирана от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Тя се извършва в два обособени сегмента – с регулирани и със свободни цени, организирани на различен принцип: на пазара с регулирани цени търговията се извършва по цени, предварително определени от КЕВР за общ микс от източници на енергия, и страните нямат задължение за балансиране на производство и потребление, докато на пазара със свободни цени те се договарят свободно между доставчици и потребители, като производство и потребление трябва да се балансират.
Към 2018 година 38% от потреблението преминава през сегмента с регулирани цени.projects2014-2020.interregeurope.eu От 2021 година всички стопански потребители са длъжни да използват пазара със свободни цени, докато домакинствата могат да избират пазарен сегмент, като повечето от тях използват пазара с регулирани цени.
КЕВР има регулационни функции и в двата пазарни сегмента, в които определя цените на услугите по пренос и разпределение на електроенергия, както и допълнителни такси (зелена енергия, кафява енергия, невъзстановяеми разходи). Комисията определя и технически показатели за качество, които трябва да спазват доставчиците на различни услуги – енергия за собствени нужди в електроцентралите, загуби при преноса и трансформацията на енергия, качеството на обслужване на клиентите.
На пазара с регулирани цени централна роля играе обществения доставчик (Националната електрическа компания), който има задължение да поддържа доставките при определените от КЕВР условия, включително балансирайки потреблението и производството. КЕВР определя квотите за производство и цените на производителите към обществения доставчик, както и цените на обществения доставчик към крайните снабдители.
Важна роля на пазара играе и Електроенергийният системен оператор, който осигурява връзката между регулирания и либерализирания сектори. Той администрира пазара на едро и балансира потреблението и потреблението, включително при отклонения в прогнозните графици на свободния пазар.
История
Ранно развитие
Производството на електроенергия в България датира от края на XIX век. За начало на електрификацията на България се смята 1 юли (стар стил) 1879 година, когато по повод посрещането на новоизбрания княз Александър I Български е поставено електрическо осветление на Княжеския дворец и Градската градина в София.
Първата постоянна електроцентрала в страната е парна, инсталирана през 1888 година за осветление на гайтанджийската фабрика „Успех“ в Габрово, последвана през 1889 година от подобна инсталация в тъкачната фабрика „Розова долина“ в Казанлък. Първата водноелектрическа централа е генератор с мощност 35 конски сили, внесен през 1891 година от Германия и инсталиран в Габрово от местния индустриалец Иван Хаджиберов, който също го използва за осветление на своята тъкачна фабрика. През 1892 година осветление с парен генератор е монтирано на първото Земеделско-промишлено изложение в Пловдив, а през 1893 година са инсталирани парни електроцентрали за двореца „Евксиноград“ (50 kW) при Варна и за Бирената фабрика в Шумен.
Проучванията за публично улично осветление в София започват през 1884 година, но се забавят, заради технически и организационни неуредици. Започнатото през 1892 година строителство на ВЕЦ „Бояна“ е спряно, заради недостатъчни водни количества. През 1893 – 1895 година са електрифицирани няколко обществени сгради с използването на парни генератори, най-големият от които, с мощност 160 kW, е на Княжеския дворец. През 1900 година градското осветление е захранено от ВЕЦ „Панчарево“ (344 kW), първата електроцентрала за обществено електроснабдяване в страната. Свои парни централи изграждат телеграфната служба (30 kW) и трамвайната мрежа (след няколко разширения към 1917 година мощността достига 3000 kW).
Първата топлоелектрическа централа с мощност 50 kW е пусната в експлоатация през 1899 година в Перник.
През следващите години редица градове изграждат електрическо улично осветление, използвайки местни електроцентрали – през 1912 година в Лом и Голинци, първото електрифицирано село в България (200 kW от дизелова централа), през 1914 година Варна (780 kW от дизелова централа) и Казанлък (480 kW от ВЕЦ „Енина“), през 1917 година Русе (780 kW от дизелова централа) и Габрово (от изградени по-рано водни централи за частно ползване).
Годишното производство на електроенергия през 1913 година е 20 GWh или 2,2 kWh на глава от населението (70 пъти по-малко отколкото в Съединените щати). Инсталираните мощности към 1918 година са 16 MW в 10 парни, 5 водни и 4 дизелови електроцентрали.
Междувоенен период
В Междувоенния период продължава изграждането на нови производствени мощности, като някои от тях са предназначени за захранване на по-далечни обекти, поради което се изграждат и първите електропреносни трасета. За първи път това става във връзка с изграждането от „Гранитоид“ на Каскада „Рила“, която трябва да захранва циментовия им завод в Батановци, но също и градовете Дупница, Перник и София. За тази цел през 1926 година край София е пусната в действие първата подстанция в България – „Орион“, преобразуваща високото напрежение на далекопровода – първоначално 35 kV, малко по-късно увеличено на 60 kV – до използваните от разпределителната мрежа 15 kV.
През 1927 година е пусната още една подстанция в София – „Мария Луиза“ – свързана с новопостроения ТЕЦ „Курило“ (15 MW), най-мощната електроцентрала в Междувоенния период. През следващите години в страната са изградени още 13 подстанции на 60 kV или 35 kV, обикновено във връзка с пускането на нови електроцентрали с регионална консумация, като ВЕЦ „Въча“ (7 MW, най-голямата ВЕЦ за периода), ТЕЦ „Пловдив“ и ТЕЦ „Марица“. През 1944 година е завършен електропровод на 60 kV, пресичащ Стара планина и свързващ производствата в Южна България с Габрово и Горна Оряховица.
В средата на XX век мощността на електроцентралите им достига 111 MW. Тези електроцентрали снабдяват 13% от населените места в страната, в които живеят 40% от населението. Годишното производство през 1939 година е 266 MWh или 42 kWh/жител. За сравнение, по това време средното производство в света е средно 230 kWh/човек, а в най-развитите европейски държави 500 – 800 kWh/човек.План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2026-2035г.- https://www.eso.bg/fileObj.php?oid=5850 Към 1944 година дължината на преносната мрежа е около 650 km (74% на 60 kW, а останалите на 35 kV).