Тодор Димитров Кантарджиев е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на Сборната дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Тодор Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 г. в Самоков. На 20 юни 1878 г. постъпва на военна служба. През 1884 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пехотна софийска дружина.
Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кандарджиев командва 14-а рота от 1-ви пехотен софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото отбранително сражение и в сражението при Пирот. След войната е награден с орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас.
На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ви пехотен софийски полк. По-късно командва 16-и пехотен полк. През 1889 г. е произведен в чин капитан. През 1893 г. завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, през 1894 г. е произведен в чин майор, а през 1899 г. в чин подполковник. През 1901 г. е назначен за командир на 16-и пехотен ловчанкси полк, на която длъжност е до 1904 година. Заема длъжността началник на щаба на 1-ва дивизия, след това е преподавател във Военното училище.
Военната кариера на Тодор Кантарджиев продължава – на 2 август 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, а от 1909 г. командва 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.
Балкански войни (1912 – 1913) През Балканските войни (1912 – 1913) полковник Тодор Кантарджиев командва 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция.
През Междусъюзническата война (1913) се сражава на Македонския военен театър – при Струмица, Пехчево и връх Руен.
След войната полковник Кантарджиев командва 5-а пехотна дивизия (1913 – 1914), след което на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин генерал-майор и през юли същата година преминава в запаса.
Първа световна война (1915 – 1918) В началото на Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Кантарджиев е отново мобилизиран. През септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на Трета българска армия. През пролетта на 1916 г. той става началник на Варненския укрепен пункт. Поема защитата на Варна и района около нея от руската военноморска агресия.
На 27 август 1916 г. Румъния обявява война на Австро-Унгария; от своя страна България, като съюзник, обявява война на Румъния на 1 септември 1916 г. С частите, които ръководи, генерал-майор Кантарджиев формира дясното крило на 3-та армия – подвижен резерв на Варненския укрепен пункт, което по-късно става основа на новосформираната Сборна дивизия. Под неговото командване дивизията води военни бойни действия в Добруджа при устието на р. Дунав. Прославя се с освобождаването на Добрич от румънската окупация.Текст на телеграмата по повод успехите в Добричко: „ТЕЛЕГРАМА. (Добричъ, 7 Септемврий 1916 г.) Нашитѣ храбри войски слѣдъ като оня день разбиха ромѫнската пѣхота и руската кавалерия, вчера разбиха и руската многочислена пѣхота. Началникъ на Варн. Укрѣпенъ Пунктъ. Генералъ Майоръ. КАНТАРДЖИЕВЪ.“ Той е освободителят на Добрич на 4 септември 1916 г. Тогава влиза в Добрич, след победоносни сражения срещу румънците, начело на войските от подвижния резерв на Варненския укрепен пункт. Воюва успешно и срещу руските войски. От 5 до 7 септември 1916 г. участва в Добричката епопея и дава своя принос за разгрома на руско-румънско-сръбските войски. Още в първия ден на Добричката епопея тъкмо войските под негово командване, защитаващи Добрич, разгромяват руските пехотни и кавалерийски атаки.
На 14 септември 1916 г. той е ранен в боя срещу руските войски при село Каралии. Евакуиран е в тила. Претърпява успешна операция във Варна. През октомври 1916 г. се връща на фронта в Добруджа като отново поема командването на Сборната дивизия. Участник в битката при Кубадин. До края на 1916 г. воюва успешно почти само срещу руски войски.
През зимата на 1917 г. след освобождението на цяла Добруджа се прехвърля в Румъния и действа отново срещу руските войски на Серетския фронт. В боеве предимно с позиционен характер, продължили до есента на 1917 г., дивизията му разгромява отново руските войски на фронта при река Серет. На 15 август същата година Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант.
През есента на 1917 г. частите на генерал-майор Кантарджиев са дислоцирани на Македонския фронт. Там той воюва срещу френски войски и достига чак до река Шкумба в Албания. Сборната дивизия е наречена още „Охридска“, защото защитава българския град Охрид успешно до края на войната. След пробива при Добро поле дивизията му започва отстъпление в Западна Македония. През октомври 1918 г. преминава отново в запаса.
Умира на 25 януари 1945 г. в София.
Военни звания Редник (1878) Ефрейтор (1878) Подофицер (1879) Старши подофицер (1879) Фелдфебел (1879) Подпоручик (30 август 1884) Поручик (30 август 1886) Капитан (1889) Майор (1894) Подполковник (1899) Полковник (2 август 1903) Генерал-майор (14 февруари 1914) Генерал-лейтенант (15 август 1917)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас Военен орден „За храброст“ III степен 1-ви клас (Първа световна война) Железен кръст II клас (Първа световна война) Железен кръст I клас (Първа световна война) Орден „За военни заслуги“ II клас с военна декорация, Австро-Унгария (Първа световна война) Орден „Ликят“, Османска империя (Първа световна война) Орден „Железен полумесец“, Османска империя (Първа световна война) Княжески орден „Св. Александър“ III степен с мечове и IV степен без мечове Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия Народен орден „За военна заслуга“ I степен с военни отличия Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (11 май 1917)Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 518
Родство Баща на водача на ратниците професор Асен Кантарджиев. Тъст на началника на жандармерията генерал Никола Станимиров.
Бележки
Източници
Кантарджиев, Т., Добричката епопея, София, 1926. 224 с., 1к. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 173 – 174 Стефан Стефанов. „От Сливница до Серет, от редник до пълководец“
Вижте също Генерал Кантарджиево – село, наречено на името на генерала.
Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Родени в Самоков