Международният изследователски център за опазване и реставрация на културно наследство () (от 1978 г. наричан ICCROM, съкращение от „Международен център за опазване“ и „Римски център“) е междуправителствена организация, посветена на опазването на световното културно наследство чрез обучение, информация, изследвания, сътрудничество и осведоменост. Неговата дейност е насочена към подобряване на консервационно-реставрационния сектор и информиране за важността и крехкостта на културното наследство.

Създаването на Центъра е резултат от предложение, представено по време на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Ню Делхи през 1956 г. Три години по-късно Центърът е създаден в Рим, Италия, който все още продължава да бъде негов щаб. Първият обект е бил близо до историческото седалище на Централния институт за реставрация на Пиаца Сан Франческо ди Паола, докато впоследствие ICCROM се е помещавал в монументалния комплекс Сан Микеле а Рипа в Рим.

ICCROM отговаря на нуждите на своите държави-членки, които в момента наброяват 136.

Мисия Мисията на ICCROM се определя от поредица от устави, които са изготвени накратко преди създаването му (и преработени на 25 ноември 2009 г.).

Цел и функции „Международен изследователски център за консервация и реставрация на културно наследство“, наричан по-долу „ICCROM“, допринася за консервацията и реставрацията на културното наследство в света, като инициира, развива, насърчава и улеснява условията за такава консервация и реставрация . ICCROM упражнява по-специално следните функции:

събира, изучава и разпространява информация по научни, технически и етични теми, свързани с опазването и възстановяването на културното наследство; координират, стимулират или предприемат изследвания в този сектор чрез, по-специално, задачи, поверени на органи или експерти, международни срещи, публикации и обмен на специалисти; дават съвети и препоръки по общи или специфични въпроси, свързани с опазването и реставрацията на културното наследство; насърчаване, разработване и организиране на курсове за обучение, свързани с консервацията и реставрацията на културното наследство, и повишаване на стандартите и практиката на консервационната и реставрационна работа; насърчаване на инициативи, които създават по-добро възстановяване на културното наследство.

Дейности Мисията на ICCROM се осъществява чрез пет области на дейност: обучение, информация, изследване, сътрудничество и осведоменост.

Обучение От 1965 г. се провеждат дейности по разработване на дидактически материали, учебни дейности, стажове (задължителен стаж за получаване на някои професионални дипломи или за завършване на специфични курсове за специализации) по желание.

Информация Библиотеката на ICCROM съдържа материали с информация за консервацията и реставрацията на културното наследство.

Проучване ICCROM участва в мрежа от професионалисти и институции по консервация.

Сътрудничество ICCROM извършва всички свои дейности в сътрудничество с професионални и институционални партньори.

Повишаване на осведомеността ICCROM разпространява образователни материали за дейности по опазване.

История Краят на Втората световна война доведе със себе си необходимостта от възстановяване на паметници и други форми на културно наследство, които са били повредени или унищожени. В същото време други страни излизат от колонизацията и са нетърпеливи да индустриализират, възстановят и предефинират културната идентичност и да обучат персонал, за да запазят своето наследство. На международно ниво липсва сплотено обучение и авторитетни органи, способни да ръководят страните, възстановявайки и защитавайки тяхното наследство. Така по време на Шестата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (1951 г.) правителството на Швейцария въвежда резолюция, предлагаща създаването на международен център за насърчаване на изучаването и осведомеността за методите за консервация в световен мащаб. Резолюцията е приета и комисия от експерти се събра, за да вземе решение за ролята и функциите на тази институция. В възпоменателната брошура за десетата годишнина на центъра („Първото десетилетие 1959 – 1969“, страници 12 – 13), Хироши Дайфуку от отдела за развитие на културното наследство (ЮНЕСКО) обяснява:

Г-н Жорж Анри Ривиер (тогава директор на ICOM ) е назначен за председател на подкомитет на Комитета за международни паметници на ЮНЕСКО за създаването на Центъра. При обсъждането на предложените функции на Центъра (25 септември 1953 г.), членовете на този комитет считат, че този орган може например:

решаване на основни проблеми на опазването, като например осветлението; покани широк кръг специалисти от различни страни; предоставя информация на страни, в които липсват лаборатории; справят се с проблеми, присъщи на опазването на паметниците; координират изследванията и имат силен морален авторитет, за да попречат на лошо обучени консерватори да предприемат реставрация на важни произведения на изкуството. тези функции да станат образец за устава на Центъра.

През 1956 г. резолюцията е приета по време на Деветата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Ню Делхи, а през 1957 г. е подписано споразумение между правителството на Италианската република и ЮНЕСКО за създаване на този център в Рим.

Присъединяването на пет държави-членки до 1958 г. позволява на Устава да влезе в сила, което прави Центъра юридическо лице. Установено е сътрудничество с други европейски институции за консервация, а именно Италианския централен институт за реставрация (ICR, сега ISCR) и Кралския институт за художествено наследство (IRPA) в Белгия. Създаден е временен съвет, назначен от ЮНЕСКО, за да управлява Центъра и открит в Рим през 1959 г. с Харолд Дж. Плендерлейт, известен куратор в Британския музей, като негов директор. Белгийският историк на изкуството Пол Филипо е назначен за заместник-директор и първото Общо събрание се провежда през 1960 г., по време на което се избират първите редовни членове на Съвета.

Хронология По-долу е даден календар с ключови събития за развитието на Центъра: