Синтащинска култура или Културата „Синтаща“ (, ), съществувала около 2050–1900 пр. Хр., е първата фаза на Синтащинско-Петровската култура. или Синтащинско-Акраимската култура,. и е археологическа култура от късната средна бронзова епоха,Lindner, Stephan, (2020). "Chariots in the Eurasian Steppe: a Bayesian approach to the emergence of horse-drawn transport in the early second millennium BC", in Antiquity, Vol 94, Issue 374, April 2020, p. 362: "...The publication of new radiocarbon data series from selected burial sites in the South-eastern Urals has helped to establish a much more accurate chronology for the late Middle Bronze Age Sintashta-Petrovka complex (Hanks et al. 2007: 362, fig. 3)..." разположена на изток от Южен Урал, в границите на северната Евразийска степ, на границата между Източна Европа и Централна Азия. Целият Синтащинско-Петровски комплекс е датиран от Щефан Лиднер, на основата на серия от 19 калибрирани радиовъглеродни проби, около 2050–1750 BCE.Lindner, Stephan, (2020). "Chariots in the Eurasian Steppe: a Bayesian approach to the emergence of horse-drawn transport in the early second millennium BC", in Antiquity, Vol 94, Issue 374, April 2020, p. 367: „...Дванадесетте калибрирани радиовъглеродни дати, принадлежащи към Синтащинския хоризонт, варират от 2050 до 1760 кал. пр. Хр. (при 95,4% сигурност; Epimakhov & Krause 2013: 137). Тези дати са в съзвучие със седемте АМС-проби от синтащински гробове от гробището КА-5, които са от 2040 до 1730 кал. пр. Хр. (при 95,4% сигурност...)“.Chechushkov, Igor, (2018). Bronze Age Human Communities in the Southern Urals Steppe: Sintashta Petrovka Social and Subsistence Organization, Dissertation for the Degree of Doctor of Philosophy, Kenneth P. Dietrich School of Arts and Sciences, University of Pittsburg, p. iv: „...късноброзовите синтащинско-петровски владения в Южен Урал (кал. 2050 – 1750 пр. Хр.)...“ Фазата на Петровската култура може да се датира около 1900–1750 пр. Хр.Grigoriev, Stanislav, (2021). "Andronovo Problem: Studies of Cultural Genesis in the Eurasian Bronze Age", in Open Archaeology 2021 (7), p.27: Пет АМС дати за Петровската култура са „в границата 1880 - 1750 година пр. Хр.“, това са дати от два обекта, Устие и Кулевичи (Molodin et al., 2014, p.142), „които са разположени на територията на Синтащинската култура...“Lindner, Stephan, (2020). "Chariots in the Eurasian Steppe: a Bayesian approach to the emergence of horse-drawn transport in the early second millennium BC", in Antiquity, Vol 94, Issue 374, April 2020, p. 364: „...На практика, нова радиовъглеродна серия потвърждава мястото на Петровския етап в XIX - XVIII век пр. Хр. (Krause et al. 2019). Скорошно проучване на ограденото селище при Каменен амбар в долината на река Карагайли Аят в Челябинска област подкрепя тези стратиграфски данни, базирани на съществуването на различни фази на обитаване....“ Най-късната сигурна дата на човешки останки в Синтаща е 2198±66 кал. пр. Хр. (2335–2041 кал. пр. Хр.) и генетично анализирана като Y-хаплогрупа R1a-Z93 < R-Z2124.Allentoft, ME (June 11, 2015). "Population genomics of Bronze Age Eurasia". Nature. Nature Research. 522 (7555): 167–172. doi:10.1038/nature14507. PMID 26062507. S2CID 4399103
Синтащинската култура в миналото се датира в периода 2200–1800 пр. Хр.Chernykh, E. N. (2008). "Formation of the Eurasian 'Steppe Belt' of Stockbreeding Cultures: Viewed through the Prism of Archaeometallurgy and Radiocarbon Dating", in Archaeology, Ethnology & Anthropology of Eurasia 35/3 (2008), Elsevier: "...приблизителните радиовъглеродни датировки... събрани и систематизирани в Лабораторията на Института по археология на Руската академия на науките (Москва)... Синтаща, 44 дати; Абашево, 22; и Петровка, само девет... обхватът на сумарните вероятности при 68% граница: те шокиращо попадат между 22-то и 18-тот/17-тото столетие пр. Хр..." (сс. 38 и 48).Chernykh, E. N., (2009). Formation of the Eurasian Steppe Belt Cultures: Viewed Through the Lens of Archaeometallurgy and Radiocarbon Dating, in B. Hanks & K. Linduff (eds.), Social Complexity in Prehistoric Eurasia: Monuments, Metals and Mobility, Cambridge University Press, pp. 128–133.Parpola, Asko, (2017). "Finnish vatsa – Sanskrit vatshá – and the formation of Indo–Iranian and Uralic languages" , in SUSA/JSFOu 96, 2017, p. 249. В 2020 година Вентреска Милер и други все още дават период от 2400–1800 пр. Хр.,Ventresca Miller, Alicia R., et al., (2020 b). "Ecosystems Engineering Among Ancient Pastoralists in Northern Central Asia", in Frontiers in Earth Science, Volume 8, Article 168, 2 June 2020, p. 6: "...хората от Средната бронзова епоха (2400–1800 кал. пр. Хр.), наричани често Синтаща, строят нуклеарни селища с население между 200 и 700 индивиди..."Ventresca Miller, A. R., et al., (2020 a). "Close management of sheep in ancient Central Asia: evidence for foddering, transhumance, and extended lambing seasons during the Bronze and Iron Ages", in STAR, Science & Technology of Archaeological Research, p. 2: "...Към 2300 г. пр. Хр. обекти от Средната бронзова епоха, свързани с културните групи Синтаща и Петровка в Северен Казахстан, силно експлоатират опитомени говеда, овце и кози, заедно с коне, като от време на време ловуват и дива фауна..." на базата на 44 по-ранни C14 калибрирани датировки от Руската академия на науките, които някои други изследователи смятат за остарели. Културата носи името на селището Синтаща в Челябинската област на Русия и е разпространена в Оренбургската област, Башкортостан и Северен Казахстан.
Смята се, че тази култура представлява източна миграция на хора от Културата на шнуровата керамика. Широк кръг от изследователи я смята за начало на индо-иранските езици.. В синтащинските погребения са открити най-ранните известни колесници и културата се смята за силен кандидат за произход на тази нехнология, която се разпростира из Стария свят и играе голяма роля в античните войни.Raulwing, Peter (2000). Horses, Chariots and Indo-Europeans – Foundations and Methods of Chariotry Research from the Viewpoint of Comparative Indo-European Linguistics. Budapest: Archaeolingua AlapítványHolm, Hans J. J. G. (2019): The Earliest Wheel Finds, their Archeology and Indo-European Terminology in Time and Space, and Early Migrations around the Caucasus. Series Minor 43. Budapest: ARCHAEOLINGUA ALAPÍTVÁNY. Селищата от културата са забележителни и с интензивността на добива на мед и бронзовата си металургия, което е необичайно за степна култура.. Сред основните характеристики на Синтащинската култура са високото ниво на милитаризъм и силно укрепените селища, от които са известни 23.Semyan, Ivan, and Spyros Bakas, (2021). "Archaeological Experiment on Reconstruction of the 'Compound' Bow of the Sintashta Bronze Age Culture from the Stepnoe Cemetery", in EXARC Journal Issue 2021/2, Introduction.
Произход
Според руските археолози културата Синтаща възниква от взаимодействието на две предшестващи култури, Полтавската култура и Абашевската култура. Поради трудността да се идентифицират останките от обектите на Синтаща под тези от по-късните селища, културата е разграничена едва през 90-те години от Андроновската култура. Тогава е призната за отделна култура, съставляваща част от Андроновския хоризонт. Резултати от генетично изследване, публикувано в „Нейчър“ в 2015 година, предполагат, че Синтащинската култура се е появила в резултат на миграция на изток на народи от Културата на шнуровата керамика.
Морфологичните данни предполагат, че Синтащинската култура може да се е появила в резултат на смесване на степно наследства от Полтавската култура и Катакомбната култура, с потекло от неолитни горски ловци-събирачи.„Морфологичните данни предполагат, че скелетите от Федоровка и от Алакул могат да бъдат свързани с групите от Синтаща, което от своя страна може да отразява примес от неолитни горски ловци-събирачи и степни скотовъдци, потомци на Катакомбната и Полтавската култура.“
Въпреки че други изследователи смятат, че това е остаряла хронология, Вентреска Милер и други все още твърдят, че първите селища на Синтаща са се появили около 2400 г. пр. Хр. и са продължили до 1800 г. пр. Хр. е. с оценки на населението във всяко селище, вариращи от 200 до 700 индивиди, по време на период на климатични промени, при които вече сухата Казахски степен регион става още по-студен и по-сух. Блатистите низини около Урал и горната част на река Тобол, предпочитани преди като зимни убежища, стават все по-важни за оцеляването. Под този натиск и полтавските и абашевските скотовъдци се заселват за постоянно в крепости в речните долини, избягвайки по-защитимите места на върховете на хълмовете. Милер и съавтори също така твърдят, че „до 2300 г. пр. Хр. селища от средната бронзова епоха, свързани с културните групи Синтаща и Петровка в северен Казахстан, силно са експлоатирали опитомени говеда, овце и кози заедно с коне, като от време на време са ловували дива фауна“.
Нейният непосредствен предшественик в Уралско-Тоболската степ е Полтавската култура, издънка на скотовъдния Ямен хоризонт, която се премества на изток в региона между 2800 и 2600 година пр. Хр. Няколко синтащински града са построени върху по-стари полтавски селища или близо до полтавски гробища, а полтавските мотиви са често срещани върху керамиката на Синтаща.
Синтащинската материална култура също показва влиянието на късната Абашевска култура, произлизаща от Фатяново-Балановската култура, сбор от селища от шнуровата керамика в лесостепната зона на север от района на Синтаща, които също са били предимно стотовъдни..
Общество
Езикова идентичност
Смята се, че хората от културата „Синтаща“ са говорили протоиндо-ирански език, прародителят на индо-иранското езиково семейство. Тази идентификация се основава основно на прилики между части на „Риг Веда“, религиозен текст, който включва древни индоирански химни, записани на ведически санскрит, и погребалните ритуали на Синтащинската култура. Много културни прилики със Синтаща също са открити в Скандинавската бронзова култура (епоха).„Има много прилики между ритуалите Синтаща/Андроново и тези, описани в „Риг Веда“, и подобни прилики се простират дори до скандинавската бронзова епоха.“
Има лингвистични доказателства за взаимодействие между угро-финските и индо-иранските езици, показващи влияния от индо-иранците върху угро-финската култура.
След културата „Синтаща“ започват миграциите на индо-иранците към Анатолия, Индия и Иран. От IX век пр. Хр. нататък иранските езици също мигрират на запад със скитите обратно към Понтийската степ, откъдето идват протоиндоевропейците.
Военно дело Предходната Абашевска култура вече е белязана от ендемични междуплеменни войни; засилени от екологичен стрес и конкуренция за ресурси в периода „Синтаща“. Това доведежда до изграждането на укрепления в безпрецедентен мащаб и до иновации във военната техника, като изобретяването на бойната колесница. Повишената конкуренция между племенните групи може също да обясни екстравагантните жертвоприношения, наблюдавани в синтащинските погребения, тъй като съперниците се опитват да се надминат един друг в актове на демонстративно потребление, аналогични на северноамериканската потлач традиция.
Типовете синтащински артефакти като върхове на копия, трилобни върхове на стрели, длета и големи брадви с дупка за ствол са отнесени на изток. Много синтащински гробове са снабдени с оръжия, въпреки че композитният лък, свързан по-късно с карането на колесници, отсъства. Гробните предмети с по-висок статус включват колесници, както и брадви, глави на боздуган, върхове на копия и набузници. В обектите в Синтаща има находки от рог и кост, интерпретирани като части (ръкохватки, опори за стрели, накрайници, халки за тетива) на лъкове; няма индикации, че огъващите се части на тези лъкове са включвали нещо друго освен дърво. Намерени са също върхове на стрели, направени от камък или кост, а не от метал. Тези стрели са къси, дълги 50–70 cm и съответно самите лъкове може да са били къси.
Металургия