Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана на Таджикистан () са ВВС на въоръжените сили на Република Таджикистан, който в момента се състои от 20 хеликоптера. Силите участват в мисии за търсене и спасяване, както и военни нападения.
История Военновъздушните сили са създадени през 1994 г. като Националната армия. През 2007 г. се състоят от шестнадесет бойни и поддържащи хеликоптери, като преди това страната разчита на руските ВВС за защита. Таджикистан е част от Обединената система за противовъздушна отбрана на Общността на независимите държави и въздушното му пространство се наблюдава от Русия. В момента не съществуват способности за противовъздушна отбрана, с изключение на няколко ракети земя-въздух, които са прехвърлени на таджикската армия. Русия се противопоставя на амбицията на Таджикистан за по-боеспособни военновъздушни сили и Москва последователно отказва да доставя изтребители или да съдейства за модернизирането на своята военна система за контрол на въздушното движение. Оценката на Русия е, че нейният собствен военновъздушен контингент в Хисар и в Казахстан е достатъчен, за да осигури адекватна сигурност на Таджикистан. Скромният брой боеспособни хеликоптери в Таджикистан са натоварени основно със задачи по търсене и спасяване и транспортиране по въздуха; те понякога са разполагани, за да атакуват опозиционните сили. Душанбе получава минимална чуждестранна военна помощ и няма налично финансиране за закупуване на бойни самолети. През 2006 г. Москва подсилва вертолетните способности на Таджикистан, като предоставя шест ударни хеликоптера Ми-8 и Ми-24. Освен това предоставя четири учебни самолета L-39. Министерството на отбраната на Индия подписва споразумение за базиране с Таджикистан, което му дава достъп до таджикската военновъздушна база Айни, която също се споделя с руснаците. Съгласно това тристранно споразумение е удължена пистата, изградена ограда по периметъра и построени хангари за самолети. От 1985 г. тази разпадаща се авиобаза се използва от бившия Съветски съюз по време на войната в Афганистан и след обновяване е официално открита през септември 2010 г. Индия допринася със 70 милиона долара за обновяването и изпраща специалисти, за да помогнат с работата. Летището, разположено на около 20 километра западно от Душанбе, разполага с най-съвременна навигационна и отбранителна технология. Пистата му също е удължена до 3200 метра, за да могат да кацат всички видове самолети.
Структура Независима хеликоптерна ескадрила (летища Айни, Душанбе, Бохтар и Худжанд) 536-ти зенитно-ракетен полк (Душанбе) 45-ти радиотехнически батальон (Душанбе) 97-а зенитно-ракетна бригада (Бохтар) 770-ти зенитно-ракетен полк (Исфара) 74-ти зенитно-ракетен полк (Худжанд) 69-ти зенитно-ракетен полк (Куляб) 42-ри зенитно-ракетен полк (Душанбе)
Самолети
Летателен апаратПроизведенТипВариантНаличниЗаб. Транспортен Антонов Ан-26 СССР транспортен 1 Туполев Ту-134 СССР транспортен1 Хеликоптер Ми-8 СССР транспортен 14 Ми-24 СССР щурмови 6 Учебни Aero L-39 Albatros Чехословакия учебен / лека атака 4
Източници
Категория:Таджикистан Категория:Въоръжени сили в Азия