Съединените aмерикански щати (САЩ) е държава в Северна Америка, 3-тата по площ (9 826 675 km²) след Русия и Канада и 3-та по население (331 900 хил. души през 2021 г.) в света. Столица е град Вашингтон. Състои се от три обособени части: континентална, заемаща средните части на Северна Америка; Аляска, разположена в северозападната част на континента и Хавайските острови – в северната част на Тихия океан. Основната част от територията на САЩ се разполага в субтропичния и частично в умерения пояс на Северна Америка, заемаща пространството от Атлантическия на изток до Тихия океан на запад. Аляска лежи в субарктичните и арктични пояси и има излаз на Тихия океан на юг и запад и Северния Ледовит океан на север. В тропичния пояс се намират южната част на щата Калифорния, южната част на полуостров Флорида, Мексиканското плато и Хавайските острови. «Большая Советская Энциклопедия» – Соединëнные Штаты Америки (раздел Природа), т. 24, стр. 77 – 78

Граници, брегове Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. и речни и езерни) на САЩ е 12 007 km. Тя граничи с две държави: на север с Канада, като дължината на границата възлиза общо на 8892 km, в т.ч. границата на Аляска с Канада, която е 2476 km, и границата на останалата част – 6416 km; на югозапад – с Мексико – 3115 km. Общата дължина на бреговата линия на страната е 19 776 km, в т.ч. с Атлантическия океан 5805 km, с Тихия океан 12 265 km, със Северния ледовит океан 1706 km. Атлантическото крайбрежие на САЩ е предимно ниско, с широка до 300 km шелфова ивица, силно разчленено от заливи (речни естуари, лагуни). Тихоокеанското крайбрежие е основно планинско, с широка до 100 km шелфова ивица. В северните части на щата Вашингтон и в южните части на Аляска много характерна е разчленената система от фиорди и протоци, отделени от океан от множество острови. Физикогеографска карта на США

Крайни точки: крайна северна точка – , нос Бароу, на брега на Северния Ледовит океан. крайна южна точка – континентална , на полуостров Флорида, на брега на Атлантическия океан; островна , нос Калае, на брега на остров Хаваи. крайна западна точка – континентална , нос Принц Уелски, на брега на Беринговия проток; островна , западен нос на остров Ату, от Алеутските острови. крайна източна точка – , в щата Мейн, на брега на залива Фънди, на брега на Атлантическия океан.

Природа на САЩ Релеф Около половината от основната територия на САЩ е заета от равнини и планини. В западната част на страната, в т.ч. почти в цяла Аляска се простират високи планини, плата и обширни платовидни участъци от системата на Кордилерите на Северна Америка. Отделно от тях най-висока и разчленена повърхност е характерна за района на Апалачите. На север те достигат до брега на Атлантическия океан, а на юг са отделени от него чрез плоската Приатлантическа низина. На запад от Апалачите са разположени южните части на Лаврентийските възвишения с надморска височина 300 – 400 m и Вътрешните равнини, включващи Централните равнини, Великите равнини и Примексиканската низина. Централните равнини имат височина от 200 до 500 m е се характеризират на север с хълмист моренен релеф, а в средните и южни части с леко наклонен на юг ерозионен релеф. Великите равнини (на запад от 97 – 98° з.д.) представляват дълбоко разчлененото предпланинско плато на Кордилерите с височина от 500 m на изток до 1600 m на запад, в подножието на планините. В някои райони мрежата на речните долини е толкова гъста, че територията е непригодна за селскостопанско използване. Плоската Примексиканска низина е с височина до 150 m и по крайбрежието е заблатена и обградена с ивица от марши (пясъчни плитчини).

Системата на Кордилерите се състои редица планински вериги с височина до 3000 – 5000 m и широка ивица от вътрешни плата и патовидни участъци. В Аляска хребетите на Кордилерите се простират от запад на изток. В северните си части те са ограничени от плоската Антарктическа низина и включват планината Брукс (2781 m), платото Юкон, Алеутския (2507 m) и Аляскинския хребет (вр. Денали (6190 m) – най-високата точка на САЩ и на цяла Северна Америка), хребетите Кенайски, Чугачки (2356 m) и Свети Илия (6050 m). В основната територия на страната планинските вериги са ориентирани от север на юг. На изток те образуват Скалистите планини, достигащи почти 4400 m н.в. На запад от тях лежат обширни плата и платовидни области: вулканичното Колумбийско плато, пустинното плато Голям Басейн с безотточни падини (най-голяма – Долината на смъртта) в него, платото Колорадо. За всички тях е типично редуването на участъци с плоска повърхност, разположени на височина около 2000 m и планински масиви с височина до 3000 – 3500 m с многочислени дълбоки речни каньони. Платата и платовидните участъци ограничават на запад тесния пояс на вулканичните Каскадни планини и планината Сиера Невада (височина над 4400 m), които още по̀ на запад граничат с ивицата от долини Уиламет, Калифорнийска и Долнокалифорнийска. Крайбрежието на Тихия океан образува дълбоко разчленените Брегови планини с височина до 2400 m. Хавайските острови представляват група от вулкани с височина до 4205 m.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми Вътрешните и северните части от основната територия на САЩ съответстват на южната част на Североамериканската платформа. В района на Великите езера нейният фундамент се открива на повърхността чрез два изхода на Канадския щит: югоизточен – Адирондакски и югозападен – Сиу, който е частично погребан. На юг е разположена континенталната плоча, чехълът на която е изграден от палеозойски (от горния камбрий до карбона) наслаги върху докамбрийския фундамент. Основните структури в направление от изток на запад са: антеклизата Синсинати, синеклизите Мичиган и Илинойс, издутината Уисконсин и антекилзата Озарк, синеклизите Форест Сити, Салина и Додж Сити.

Апалачката нагъната система е представена в САЩ с южната част на Северните Апалачи и Южните Апалачи. На изток и юг нагънатите палеозойски пластове на Апалачите се скриват под чехъл от мезозойско-кайнозойските наслаги на Приатлантическата низина – полуостров Флорида и северната част от крайбрежието на Мексиканския залив. Мощността на чехъла силно нараства към океана и залива и достига 12 – 16 km. Потъването на фундамента се нарушава от относителните издигания на сводовете Себайн, Монро и Джексън. По данни от проведените сондирания, погребаното продължение на Апалачката система в щата Мисисипи рязко изменя своето простиране от югоизток на северозапад, а след това на запад и излиза на повърхността в планината Уошито. Структурата на последните е представена от мощни покривки и навлаци, насочили се в края на палеозоя на север към дълбоката Арканзаска депресия. На запад от планината Уошито палеозойската нагъната зона потъва под много по-младия чехъл, ограждайки антеклизата Бенд и отново се появява на повърхността в планината Маратон на границата с Мексико.

Покрай тихоокеанското крайбрежие се простира значителна част от късномезозойско-кайнозойската нагъната система на Кордилерите, които в пределите на САЩ достигат своята най-голяма ширина (около 1600 km). На изток те включват западната периферия на древната платформа и са подложени през кредата на интензивна дислокация (източната част на Скалистите планини). На юг от този регион е разположено платото Колорадо, на север от което се наблюдава редуването на сводово-блокови издигания на докамбрийския фундамент и овалните падини, запълнени с маломощни палеозойски карбонати и мощни мезозойски и долнопалеогенски теригенни пластове. На запад се простира миогеосинклиналата на Скалистите планини, съдържаща сложен покривно-навлъчен строеж, като главните тектонски деформации на тектогенезата са се случили през ларамийската епоха. Бреговите планини са отделени от зоната Сиера Невада с крупната депресия на Голямата долина, запълнена с кредно-кайнозойски седименти и разсечена от север-северозапад на юг-югоизток от разлома Сан Андреас, с който са свързани силните и катастрофални (Сан Франциско, 1906 г. и др.) земетресения. Освен в Голямата долина, мощни кайнозойски теригенни наслаги са развити по крайбрежието на Южна Калифорния, където те интензивно са смачкани в гънки и в пределите на щатите Орегон и Вашингтон. Простиращите се през тези щати Каскадни планини представляват верига от млади вулкани, изригващи предимно андезитова лава. Колумбийското плато е изградено от мощни миоенски покривни платобазалти.

Най-голямо значение от полезните изкопаеми на САЩ имат находищата на нефт и газ в пределите на платформата. Най-големите находища са развити в палеозойските седименти в Предапалачките, Арканзаските и Анадаркските пропадания и Мичиганската падина, в мезозойските седименти на Източните Скалисти планини и в чехъла на Приатлантическата низина. Също така в палеозойските и мезозойските наслаги на Западнотексаското пропадане, полуостров Флорида и в шелфа на Мексиканския залив, в кредните и кайнозойските падини на Кордилерския пояс (в района на Лос Анджелис), в палеозойските и мезозойски скали на Арктическото пропадане в Северна Аляска и в кайнозойската падина на залива Кук в Южна Аляска. САЩ притежават значителни запаси от каменни въглища в пределите на платформата, в скалите от средния и горен карбон в Илинойско-Питсбъргския басейн, а също и в Предапалачкото пропадане на запад в Скалистите планини във въгленосните кредни и палеогенови наслаги. Крупните находища на желязна руда са привързани към скалите, изграждащи докамбрийския фундамент на платформата в района на Горно езеро и на платото Колорадо. Седиментните находища на уран има в пределите на платото Колорадо и в източната част на Скалистите планини. В Кордилерите има многочислени находища на цветни метали – мед (Бингъм), олово и цинк (Тинтик), живак (Ню Алмаден), а също злато, молибден, волфрам и др. В карбонатните слоеве на чехъла на платформата са установени големи оловно-цинкови находища в пределите на Мисисипската долина.

Климат

За основната територия на САЩ са характерни следните типове климат: умерен и субтропичен морски по крайбрежието на Тихия океан, континентално-морски на Атлантическото крайбрежие и континентален във вътрешното плато и платата на Кордилерите. Северната част на Аляска има арктичен климат с много сурова зима и студено лято, централните и южни райони – субарктичен морски на юг и континентален на платото Юкон. Контрастите в климатичните условия в различните райони са най-добре изразени през зимата. Средната януарска температура във Форт Юкон е -30°С, в Джуно – -1,6°С, в Дулут – -13,3°С, в Чикаго – -3,7°С, в Ню йорк – -0,8°С, във Вашингтон – 1°С, в Лос Анджелис – 12,3°С, в Маями – 20°С. Най-ниските температури се наблюдават на платото Юкон (-64°С). Температури под 0°С се отбелязват по цялата територия на страната, освен в югозападните райони (щата Калифорния), южните части на полуостров Флорида и Хавайските острови. През лятото различията в температурите не са така големи, освен във вътрешните части на платото Колорадо, където дълго време се задържа много горещо време. Средната юлска температура във Феърбанкс е 15°С, в Сан Франциско – 14°С, в Ню Йорк – 23°С, във Вашингтон – 25°С, в Ню Орлиънс – 27°С, в Юма – 32°С. Най-високата температура (56,7°С – най-високата в Западното полукълбо) е регистрирана в Долината на смъртта. В северната част на Вътрешните равнини вегетационния период продължава от 90 до 180 дни годишно, а на юг от 38° с.ш. земеделието е възможно целогодишно. На основната територия на страната сумарните годишни температури са от 2500 до 8000°С. Годишната сума на валежите в югоизточните части на Аляска и в западните части на щата Вашингтон е 3000 – 4000 mm/m², в югоизточната част на страната – 1500 – 2000 mm/m², във Вътрешните равнини от 1500 на изток до 300 mm/m² в подножието на Скалистите планини, а във вътрешните плата на места под 100 mm/m². Най-устойчива е снежната покривка по склоновете на Кордилерите и в североизточната част на страната, на север от 40° с.ш.

Води