Самкхя или Санкя (/ˈ s ɑː ŋ k j ə / ; санскрит सांख्य), IAST : ) е дуалистична школа в индийската философия.„Samkhya“, American Heritage Dictionary of the English Language, Fifth Edition (2011), Quote: „Samkhya is a system of Hindu philosophy based on a dualism involving the ultimate principles of soul and matter.“„Samkhya“, Webster's College Dictionary (2010), Random House,, Quote: „Samkhya is a system of Hindu philosophy stressing the reality and duality of spirit and matter.“ Тя разглежда реалността и човешкия опит като съставени от два независими принципа, пуруша („ съзнание “ или дух); и пракрити (природата, включително човешкия ум и емоции).
Пуруша е съзнанието-свидетел. То е абсолютно, независимо, свободно, отвъд възприятията, отвъд всяко преживяване чрез ума или сетивата и не може да се опише с думи.
Непроявената пракрити е материята или природата. Тя е неактивна, несъзнателна и е съотношението на трите гуни (качества или вродени наклонности),Gerald James Larson (2011), Classical Sāṃkhya: An Interpretation of Its History and Meaning, Motilal Banarsidass,, pages 154 – 206 а именно сатва, раджас и тамас. Когато пракрити влезе в контакт с Пуруша, този баланс се нарушава и Пракрити се проявява, развивайки двадесет и три татви, а именно интелект (буддхи, махат), его (ахамкара), ум (манас); петте сетивни способности; петте способности за действие; и петте „фини елемента“ или „модули на сетивно съдържание“ (танматри), от които се появяват петте „видими елемента“ или „форми на обекти на възприемане“ (земя, вода, огън, въздух и пространство), от своя страна пораждайки проявата на сетивните възприятия и познавателната способност.
Джива („живо същество“) е състоянието, в което пуруша е обвързано с пракрити. Човешкото преживяване е взаимодействие на двете, като Пуруша осъзнава разнообразните комбинации от познавателни дейности.Samkhya – Hinduism Encyclopædia Britannica (2014) Краят на свързаността на пуруша с пракрити се нарича освобождение или кайваля (изолация).
Епистемологията на Самкхя приема три от шест прамани („доказателства“) като единствените надеждни средства за придобиване на знания, както и йога. Това са пратякша („ възприятие “), анумана („ подразбиране “) и сабда (аптавакана, което означава „слово/свидетелство от надеждни източници“).Eliott Deutsche (2000), in Philosophy of Religion : Indian Philosophy Vol 4 (Editor: Roy Perrett), Routledge,, pages 245 – 248;John A. Grimes, A Concise Dictionary of Indian Philosophy: Sanskrit Terms Defined in English, State University of New York Press,, page 238 Понякога описвана като една от рационалистичните школи на индийската философия, тя разчита изключително на логика.David Kalupahana (1995), Ethics in Early Buddhism, University of Hawaii Press,, page 8, Quote: The rational argument is identified with the method of Samkhya, a rationalist school, upholding the view that „nothing comes out of nothing“ or that „being cannot be non-being“.
Докато спекулации, подобни на самкхя, могат да бъдат намерени в Риг Веда и някои от по-старите Упанишади, някои западни учени предполагат, че Самкхя може да има неведически произход [note 1] и да се е развила в аскетични среди. Идеите определяни като протосамкхя се развиват от 8-ми/7-ми век. пр. н. е. нататък, както е видно в средните Упанишади, Будачарита, Бхагавад Гита и Мокшадхарма – раздел на Махабхарата. Свързана е с ранните аскетични традиции и медитация, духовни практики и религиозна космология и методи на разсъждение, които водят до освобождаващо знание (видя, гнана, вивека), което завършва цикъла на дуккха (страдание) и прераждане. позволявайки „голямо разнообразие от философски формулировки“. Пред- карика систематична Самкхя е съществувала около началото на първото хилядолетие от н.е. Определящият метод на Samkhya е установен със Samkhyakarika (4-ти в. н. е.).
Най-старите направления на Самкхя може да са били теистични или нетеистични, но с класическата систематизация в началото на първото хилядолетие от н.е. съществуването на божество става без значение. Самкхя е тясно свързана с йога школата на индуизма, за която формира теоретичната основа, и оказва влияние върху други школи на индийската философия.Roy Perrett, Indian Ethics: Classical traditions and contemporary challenges, Volume 1 (Editor: P Bilimoria et al.), Ashgate,, pages 149 – 158
Етимология Самкхя (सांख्य) или санкя, е санскритска дума, която в зависимост от контекста означава „да смятам, изброявам, изчислявам, съзнателно, разсъждавам, разсъждавам чрез числово изброяване, отнасям към брой, рационален“.saMkhya Monier-Williams' Sanskrit-English Dictionary, Cologne Digital Sanskrit Lexicon, Germany В контекста на древните индийски философии, Самкхя се отнася до философската школа в индуизма, основана на систематично изброяване и рационално изследване.
Думата самкхя означава „емпиричен“ или „свързан с числа“. Въпреки че терминът е бил използван в общия смисъл на метафизично познание преди, в техническа употреба той се отнася до школата Самкхя, която еволюира в обща философска система в ранните векове на н.е. Системата Самкхя е наречена така, защото „изброява“ двадесет и пет татви или истински принципа; и нейната главна цел е да осъществи окончателното освобождаване на двадесет и петте татви, т.е. пуруша или душата.
Философия Пуруша и Пракрити Самкхя прави разлика между две „нередуцируеми, вродени и независими реалности“, пуруша, съзнанието-свидетел, и пракрити, „материя“, дейностите на ума и възприятието. Според Дан Лустхаус,
Пуруша се счита за съзнателен принцип, пасивен наслаждаващ се (бхокта), а пракрити е това, на което се наслаждава (бхогя). Самкхя счита, че пуруша не може да се разглежда като източника на неодушевения свят, тъй като един интелигентен принцип не може да се трансформира в несъзнателния свят. Това е плуралистичен спиритуализъм, атеистичен реализъм и безкомпромисен дуализъм.
Пуруша – съзнание-свидетел
Пуруша е съзнанието-свидетел. То е абсолютно, независимо, свободно, незабележимо, непознаваемо чрез други действия, над всяко преживяване чрез ума или сетивата и отвъд всякакви думи или обяснения. То остава чисто, „неатрибутивно съзнание“. Пуруша е нито произведено, нито произвежда. Никакви наименования не могат да квалифицират пуруша, нито могат да го въплатят или обективизират. То „не може да бъде намалено, не може да бъде „уредено“. Всяко обозначение на пуруша идва от пракрити и е ограничение. За разлика от Адвейта Веданта и като Пурва-Миманса, Самкхя вярва в множество пуруши.
Пракрити – познавателни процеси
Пракрити е първата причина на света на нашите преживявания. Тъй като това е първият принцип (татва) на Вселената, той се нарича прадана (главен принцип), но тъй като това е несъзнателният и неинтелигентен принцип, той също се нарича джада (неинтелигентен). Състои се от три основни характеристики (тригуни, каюества). Това са:
Сатва – уравновесеност, финес, лекота, просветление и радост; Раджас – динамика, активност, възбуждение и болка; Тамас – инертност, грубост, тежест, пречка и леност.
Непроявената пракрити е безкрайна, неактивна и несъзнателна, като трите гуни са в състояние на равновесие. Това равновесие на гуните се нарушава, когато пракрити влезе в контакт със съзнанието или Пуруша, пораждайки проявлението на света на опитността от непроявената пракрити. Пракрити се проявява като двадесет и три татви : интелект (буддхи, махат), его (ахамкара) ум (манас); петте сетивни способности; петте способности за действие; и петте „фини елемента“ или „модули на сетивно съдържание“ (танматри : форма (рупа), звук (шабда), мирис (ганда), вкус (раза), допир (спарша)), от които се появяват петте „видими елемента " или „форми на обекти на възприемане" (земя (притхиви), вода (джала), огън (Агни), въздух (Ваю), етер (Ākāша)). Пракрити е източникът на нашия опит; това не е „еволюция на поредица от материални същности“, а „възникване на самото преживяване“. Това е описание на опита и отношенията между неговите елементи, а не обяснение на произхода на Вселената.
Всяка пракрити имат тези три гуни в различни пропорции. Всяка гуна е доминираща в определени часове от деня. Взаимодействието на тези гуни определя характера на някого или нещо, на природата и определя развитието на живота.James G. Lochtefeld, Guna, in The Illustrated Encyclopedia of Hinduism: A-M, Vol. 1, Rosen Publishing,, page 265T Bernard (1999), Hindu Philosophy, Motilal Banarsidass,, pages 74 – 76 Теорията на Самкхя за гуните е била широко обсъждана, развивана и усъвършенствана от различни школи на индийската философия. Философските трактати на Самкхя също оказват влияние върху развитието на различни теории за индуската етика.
Мисловните процеси и умствените събития са съзнателни само до степента, в която са осветени от Пуруша. В Самкхя съзнанието се сравнява със светлина, която осветява материалните конфигурации или „форми“, приети от ума. Така че интелектът, след като получи когнитивни структури от ума и просветление от чистото съзнание, създава мисловни структури, които изглеждат съзнателни. Ахамкара, егото или феноменалният аз, прсвоява всички умствени преживявания за себе си и по този начин персонализира обективните дейности на ума и интелекта, като поема притежанието им. Но самото съзнание е независимо от мисловните структури, които осветява.
Освобождение или мокша
Школата Самкхя разглежда мокша като естествено търсене на всяка джива. Самкхякарика гласи:
Самкхя разглежда невежеството (авидя) като първопричина за страданието и принудата (Самсара). Самкхя счита, че изходът от това страдание е чрез знание (вивека). Мокша (освобождение), гласи школата Самкя, е резултат от познаването на разликата между пракрити (авякта-вякта) и пуруша (гна).
Пуруша, вечното чисто съзнание, поради невежество се отъждествява с продукти на пракрити като интелект (буддхи) и его (ахамкара). Това води до безкрайни преходи и страдание. Въпреки това, веднъж възникне ли осъзнаването, че пуруша е различно от пракрити, е нещо повече от емпирично его и че пуруша е най-дълбокото съзнателно Аз в себе си, Азът получава дистанция (кайваля) и свобода (мокша).
Други форми на Самкхя учат, че мокша се постига чрез собственото развитие на висшите способности за различаване, постигнати чрез медитация и други йогийски практики. Мокша се описва от изследователите на Самкхя като състояние на освобождение, където преобладава Сатва гуна.
Епистемология
Самкхя смята Пратякша или Дурущам (директно сетивно възприятие), Анумана (заключение) и Сабда или Аптавакана (вербално свидетелство на мъдреците или шастрите) за единственото валидно средство за познание или прамана. За разлика от някои други школи, Самкхя не счита следните три прамани за епистемически подходящи: Упамана (сравнение и аналогия), Артапатти (постулиране, произтичащо от обстоятелства) или Анупалабди (невъзприятие, отрицателно/когнитивно доказателство).