Пьотър Михайлович Гаврилов () е съветски офицер, майор, участник в защитата на Брестката крепост през 1941 г., герой на Съветския съюз (1957 г.).
Биография Роден на е на 17 (30) юни 1900 г. в село Алведино, Лаишевски район, Казанска губерния (сега Пестречински район на Република Татарстан). По националност татарин. Произхожда от покръстени татари. ISBN 978-985-553-148-8 Баща му умира преди раждането му (според други източници, когато е на 1 година). Завършва Казанското централно покръстено татарско училище. ISBN 5-900866-06-8 В ранната си младост е батрак (наемен селскостопански рабитник в дореволюционна Русия), на 15 години отива в Казан и постъпва като черноработник във фабрика.
Активно участва в установяването на съветската власт в Казан. През пролетта на 1918 г. е доброволец в Червената армия, воюва на Източния фронт срещу войските на Александър Колчак, след това срещу войските на Антон Деникин и бунтовниците в Северен Кавказ. След края на Гражданската война остава в армията. През 1922 г. се присъединява към РКП(б). През септември 1925 г. завършва Владикавказкото пехотно училище; жени се и осиновява момче сираче. През 1939 г. завършва Военната академия „Фрунзе“.
С чин майор е назначен за командир на 44-ти пехотен полк от 42-ра пехотна дивизия.
Участник в Съветско-финландската война от 1939 – 1940 г. В края на войната неговият полк е прехвърлен в Западна Беларус, от май 1941 г. е разположен в Брест и Брестката крепост.
Отбрана на Брестката крепост и плен След германската атака на крепостта той ръководи група бойци от 1-ви батальон на своя полк и малки разпръснати части от 333-ти и 125-и стрелкови полкове, начело на които се бие на укреплението при Северната порта на Кобрин; след това оглавява гарнизона на Източния форт, където от 24 юни се съсредоточават всички защитници на Кобринското укрепление. Общо Гаврилов има около 400 души с две зенитни оръдия, няколко 45-мм оръдия и четирицевна зенитна картечница.
Вечерта на 29 юни 1941 г., след бомбардировката на Източния форт (една от бомбите с тегло 1,8 тона удря вътрешната подкова на форта и вероятно е причинила взривяването на склада с боеприпаси на защитниците), Гаврилов с останките на неговата група (12 души с четири картечници) се укрива в казематите (подземия). В продължение на няколко дни групата прави излети, докато не се разпръсне.
Останал сам, на 23 юли той е тежко ранен и в безсъзнание попада в плен. Според описанието на д-р Воронович, който го е лекувал в болницата:
Той е държан в концентрационните лагери в Хамелбург и Равенсбрюк до май 1945 г.
След войната След като е освободен от немски плен, той е изпратен във филтрационен лагер в Далечния изток. Проверката е завършена до юни 1946 г. Няма факти за сътрудничество с нацистите, фактът на доброволно предаване не е потвърден. Тезата, че Гаврилов е бил началник на японския лагер за военнопленници, никога не е потвърдена от самия него и се появява в биографията по-късно, за да обясни липсата на година и половина от биографията му. Гаврилов е изключен от Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките поради „загубата на партийния си билет“, лишен е от военното си звание и награда – медала „XX години на Червената армия на работниците и селяните“.
След освобождаването си се завръща в Татарската АССР. В родното му село го посрещат с повишено внимание. Като бивш затворник не е взет на работа в колхоза. Самият Гаврилов казва, че съселяните хвърляли картофи след него, сякаш е предател. В търсене на работа той отива в областния център, където работи в керамична фабрика. Година по-късно заминава за Краснодар. Като бивш военнопленник той може да си намери работа само като черноработник. Според показанията на жители на Славянския микрорайон на Краснодар той е почиствал помийните ями на уличните тоалетни. След това чрез нови приятели той получава работа като спедитор в Краснодарския инструментален завод.
По-късно в Краснодар той среща втората си жена със също толкова трудна съдба, която загубила семейството си и се омъжва за втори път. Те живеят в покрайнините на Краснодар в микрорайон „Славянски“, на улица „1-ва линия“, в подобната на землянка кирпичена къща. В тази покрайнина са се заселили много демобилизирани войници, които се опитват да се държат заедно и да си помагат, включително бивши военнопленници и затворници от концентрационни лагери. Във втория брак няма деца, но смята първата си съпруга Екатерина Григориевна и сина си за мъртви.
В началото на 50-те години писателят Сергей Смирнов, в търсене на материал за книга, започва собствено разследване на отбраната на Брестката крепост. Той намира Гаврилов и други защитници на крепостта и оповестява подвига им.
След пускането по радиото през 1955 г. на поредица от програми, наречени „В търсене на героите на Брестката крепост“, техният автор Сергей Смирнов написва през 1956 г. и публикува книгата „Брестката крепост“ през 1957 г., която показва подвига от гарнизона на крепостта. Гаврилов става народен герой. Връщат го в партията, в ранг, връщат му и наградите.
В Брест през 1956 г. тържествено се събират живите защитници на крепостта и една местна жителка разказва за съдбата на семейство Гаврилови. Първата съпруга и осиновеният син са живи. Те попадат в лагер за бежанци през юли 1941 година. Германците също имат бъркотия с огромния брой хора и Екатерина Гаврилова и Коля бягат. Те са приютени в едно от отдалечените села на Брестка област. По-късно Коля се присъединява към партизаните.
През 1952 година Екатерина Гаврилова е парализирана. През 1956 г. е настанена в Косовския окръжен дом за инвалиди. Синът Николай е открит от органите на Държавна сигурност в армията. Пьотър Гаврилов завежда първата си съпруга в Краснодар, но Екатерина живее само няколко месеца и умира през декември 1956 г. Погребана е на гробището на „Вси светии“ в Краснодар, гробът е изгубен. Екатерина не вижда повече осиновения си син Николай, тъй като той е преведен в запаса със закъснение през декември 1956 г.
С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 3 януари 1957 г. за образцово изпълнение на воинския дълг при отбраната на Брестката крепост и проявената при това смелост и героизъм Пьотър Гаврилов е удостоен със званието Герой на Съветския съюз, с орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“ (№ 10807).Указ Президиума ВС СССР от 03.01.1957 о присвоении звания Героя Советского Союза
Впоследствие Гаврилов прави редица пътувания из СССР, активно се занимава със социална работа. Започват да го посещават делегации, режисьори и журналисти. Гаврилов получава тристаен апартамент в нова сграда. От 1968 г. до края на живота си живее в Краснодар на улица „Светлая“ 103 (през 1980 г. е преименувана на улица „Гаврилов“).
Умира в Краснодар на 26 януари 1979 г. Погребан е с военни почести на гарнизонното мемориално гробище на Брест до бойните си другари, по негово завещание.
Памет Улици в Казан, Брест, Краснодар, Иркутск и Пестрецки носят името на Гаврилов. На негово име е кръстен и колхоз в родното му село Алвидино. На името на П. М. Гаврилов е кръстен връх в Централен Тяншан. В Алвидин, родното село на Пьотър Гаврилов, е открит музей.
Отражение в изкуството Филмът „Брестката крепост“. Като майор Гаврилов е Александър Коршунов. След издаването през 1957 и 1959 г. на първите му книги за защитниците на Брестката крепост („Брестската крепост“ и „Героите на Брестката крепост“), С. С. Смирнов посвещава десет години на ново, значително преработено и допълнено издание на книгата „Брестка крепост“:
Тази книга е плод на десетгодишна работа по историята на отбраната на Брестката крепост: много пътувания и дълги мисли, търсения на документи и хора, срещи и разговори с вас. Това е крайният резултат от тази работа.
За нея С. С. Смирнов е удостоен през 1965 г. с Ленинска награда в областта на литературата и журналистиката. Личните мемоари на П. М. Гаврилов са публикувани два пъти в Краснодар: през 1975 и 1980 г.
В киното Подвигът на майор Гаврилов е показан в редица филми:
Безсмъртият гарнизон. 1956 г. Битката за Москва. 1985 г. (ролята на Гаврилов се играе от Ромуалдс Анцанс). Брестската крепост. 2010 г. (ролята на Гаврилов се играе от Александър Коршунов).
Източници
Категория:Родени в Татарстан Категория:Герои на Съветския съюз Категория:Членове на КПСС Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Хора от Брест (Беларус) Категория:Затворници в концентрационен лагер „Равенсбрюк“ Категория:Участници в отбраната на Брестката крепост Категория:Татари Категория:Починали в Краснодар