Не се знае много за историята на Бутан преди 17. век. Ранната история на страната е слабо проучена, тъй като голяма част от историческите хроники биват унищожени при пожар в старинната столица Пунакха през 1827 година. Най-ранното записано събитие, свързано със страната, е преминаването на Падмасамбхава през територията ѝ около 747 г.

Ранна история Известно е, че за дълъг период от време на територията на днешен Бутан съществуват малки, воюващи помежду си феодални държавици, управлявани от различни будистки секти. Будизмът е възприет от Индия през 8. век, въпреки че съвременният будизъм в Бутан е от тибетски характер.

През 17. век тези държави биват обединени под управлението на Шабдрунг Нгаванг Намгял, който разпорежда строителството на отбранителни крепости-манастири („дзонги“) и въвежда общовалидни закони. По време на неговото управление пристигат и първите европейци – португалският йезуит Ещевао Каселя и неговият помощник. Те подаряват на Намгял пушки, барут и телескоп и предлагат страната им да му помогне в борбата срещу тибетските нашествия, но той отказва.

След смъртта му през 1651 обединеният Бутан изпада в състояние на гражданска война. Тибетците се възползват от нестабилността на малката страна и я нападат два пъти – през 1710 и 1730, но не успяват да я завземат.

Първият документиран контакт с европейска страна е през 1772 г., когато Британската Източноиндийска компания спира тибетско нашествие към Индия. Две години по-късно подписват мир. През 18. и по-голямата част от 19. век търговията между Великобритания и Бутан е изключително неизгодна и безполезна и за двете страни.

Съвременна история

През 1907 година страната за пръв път избира свой крал – Угиен Вангчук. Той е одобрен с пълно мнозинство от будистки водачи, местни управници и няколко високопоставени рода, а през 1910 титлата му бива призната и от Британската империя. Така се поставя началото на съвременната бутанска държава.

През 1959 г. Китай публикува карта на Хималаите, в която територията на Бутан е част от Китай и заедно с Тибен е част от провинцията Големи Тибет. В отговор индийският министър-председател Джавахарлал Неру обявява война на Китай. Въпреки войната, границите на Бутан остават непроменени. През 1960 година се изгражда първото шосе в Бутан. През 1964 г. дългогодишният министър-председател Джигме Джоржи е убит. Взаимоотношенията с Непал се влошават, тъй като Бутан дискриминира граждани с непалски корени. Законови промени от 1980 г. правят непалските бутанци нелегални имигранти. През 1990 г. бутанското правителство гони 100 000 непалски бутанци от страната.

Макар и демократична, страната остава почти напълно изолирана от останалия свят до 1990-те години, когато започват реформите на крал Джигме Синге Вангчук. През 1999 година той премахва дългогодишна забрана на телевизията, но предупреждава да не се злоупотребява с нея. През 2005 година прави промени в Конституцията, а през 2008 абдикира в полза на сина си. От 2007 година в страната се провеждат демократични парламентарни избори.

Източници

Категория:История по страна Категория:Бутан