Африканската армия (, ) наричана още Марокански армейски корпус е полева армия на испанската армия, която е разположена в испанския протекторат в Мароко от края на 19 век до независимостта на Мароко през 1956 г.

В началото на 20-ти век колониалните владения на Испанската империя в Африка са Мароко, Испанска Сахара, Ифни, нос Джуби и Испанска Гвинея.

Испанско Мароко

Испанско Мароко е най-близката испанска колония до континентална Испания и най-трудната за контрол. Голям марокански бунт срещу испанското и френското колониално господство започва през 1921 г. с унищожаването на испанската армия в Ануал. Племената Риф са покорени трудно от значителни френско-испански сили след няколко години на битки.

Предистория и произход Испания поддържа гарнизони в двата си марокански крайбрежни анклава Мелиля от петнадесети век и Сеута (която въпреки че е португалска от 1415 г., избира да бъде единствената португалска територия, застанала на страната на Испанската империя, след като Португалия си връща независимостта през 1640 г. - поради Иберийския съюз от 1580 – 1640 г.). По различно време те са съставени от моряци, дисциплинарни роти, морска пехота, свободни роти и отряди от градски части. Може да се каже, че испанската армия на Африка възниква като постоянна институция със създаването през 1893 г. на Regimiento de África N° 1 (1-ви африкански пехотен полк).

Набиране на марокански войници След Кампанията в Мелиля от 1909 – 1910 г., Испания започва да разширява навътре към континента своите владения и е създадена сила на Policia Indigena (Местна полиция) с мароканци. Тази местна сила осигурява основата за създаването през 1911 г. на Regulares - марокански пехотни и кавалерийски части с испански офицери.

Тирадори де Ифни Испанската армия на Африка включва местна лека пехота под командването на европейски офицери, обозначена като Tiradores de Ifni. Съществувайки от 1934 до 1969 г., този корпус е моделиран по северноафриканските тирайлери на френската армия.

Испански легион Испанският легион е сформиран с кралски указ на крал Алфонсо XIII на 28 януари 1920 г. като Полк на чужденците. El Tercio е създаден по модела на Френския чуждестранен легион. Целта му е да осигури корпус от професионални войски, които да се бият в испанските колониални кампании в Северна Африка на мястото на наборните части, които се оказват неефективни. Първоначалният състав на полка е от щабна единица и три батальона, известни като Banderas - архаичен термин от 16-ти век.

1920 – 1936 До Рифската война от 1920 г. армията на Африка е съставена по същество от Испанския легион и Регулярите; плюс cazadores (испанска пехота), артилерия, инженери и помощни части. Общо наброява 30 000 войници и е най-професионалната и ефективна бойна сила в 100 000-та испанска армия през 1920-те и 30-те години.Hugh Thomas, page 315 "The Spanish Civil War", Penguin Books 2003 Местната пехота, набирана в анклава на Ифни (Tiradores de Ifni) от 1934 г., също се счита за част от армията на Африка. Местно набрана жандармерия, Mehalas de la Mehalla' Jalifiana, наброяваща около 5 000 мъже и моделирана по модела на мароканските Goumiers, прикрепени към френската армия на Африка, е създадена през 1923 г. и осигурява подкрепа на редовните части на армията на Африка.

След приключването на Рифската война, гарнизонът на Испанско Мароко е намален до изброените по-горе части; плюс седем пехотни батальона, шест кавалерийски ескадрона и шест артилерийски батареи от континентална Испания, назначени на африканска служба на ротационен принцип.

Роля в Испанската гражданска война Африканската армия играе ключова роля по време на Гражданската война в Испания от 1936 – 1939 г. Заедно с други части в испанската армия, армията на Африка се разбунтува срещу Втората испанска република и участва в испанския преврат от юли 1936 г. на страната на Националистите. На 18 юли 1936 г. генерал Франсиско Франко поема върховното командване на тези сили.

Испанско Мароко пада в ръцете на бунтовниците без значителна съпротива. Първоначалното намерение е да се транспортира армията на Африка до континентална Испания по море. Въпреки това, екипажите на по-голямата част от корабите в испанския флот остават лоялни към републиканското правителство в МадридHugh Thomas, page 318 "The Spanish Civil War", Penguin Books 2003, , превъзхождайки офицерите, които се присъединяват към бунта.Hugh Thomas, pages 231-232 "The Spanish Civil War", Penguin Books 2003, Между 29 юли и 5 август 1936 г. 1 500 бойци на Африканската армия са транспортирани до континентална Испания с въздушен мост, воден от транспортни самолети Junkers Ju 52/3m, предоставени от Нацистка Германия. Фашисткият режим на Кралство Италия предоставя пък бомбардировачи Savoia-Marchetti SM.81, за да осигурят въздушно прикритие за търговски кораби, превозващи 3 000 войници и оборудване от Мароко на 5 август. След това ежедневните полети продължават, докато около 8 000 мароканци и легионери, с поддържаща артилерия се събират в Севиля.Hugh Thomas, pages 357-358 "The Spanish Civil War", Penguin Books 2003,

След кацането в Испания, Африканската армия е разделена на две колони, едната командвана от генерал Хуан Ягуе, а другата командвана от полковник Хосе Енрике Варела. Силите на Ягуе напредват на север, постигайки забележително бързи победи и след това се насочват на североизток към Мадрид и Толедо. Силите на Варела навлизат в Андалусия и поемат контрола над ключовите градове Севиля, Гранада и Кордоба. Благодарение най-вече на напредъка на Африканската армия, почти цяла западна Испания е в ръцете на франкистките националисти до края на септември 1936 г. До началото на 1937 г. числеността на Африканската армия е увеличена до 60 000 души.

1940 – 1956 С края на Гражданската война, армията на Африка е сведена до мирно съществуване. При Франко обаче в самата Испания ѝ се отдава по-голямо значение, отколкото при монархията или републиката. През 40-те години на миналия век отряди от Tiradores de Ifni са гарнизони на Канарските острови, докато конната Guardia Mora („мавританска гвардия“) поема церемониални задължения в Мадрид.

След мароканската независимост След независимостта на Мароко през 1956 г., по-голямата част от местно наетите редовни войници са прехвърлени в новата кралска мароканска армия. Градовете Мелиля и Сеута, както и по-малките също, остават испански и все още са гарнизонирани от части на Легиона.

Ифни остава под испанска администрация до юни 1969 г. Въпреки това, широко разпространените безредици на територията през 1956 г. и войната Ифни от 1957 – 1958 г. водят до значително дезертьорство сред коренното население на Tiradores de Ifni. Съответно, четирите табора, съставляващи тази сила, претърпяват процес на „европеизация“, при който по-голямата част от персонала им е нает от самата Испания.

Източници

Категория:Въоръжени сили на Испания Категория:Гражданска война в Испания