Сикхизъм

Сикхизмът е монотеистична религия, възникнала в Индия и първоначално проповядвана от гуру Нанак (1469 – 1539 г.). Девет гурута са последвали Нанак, но единствено Господ е смятан за истински гуру. На пенджабски, подобно на сродни думи в други индийски езици, означава „учещ“.

От гледна точка на религията, сикх е религиозен последовател, който вярва в един Бог – Сат Гуру, или „Истинския учител“, и следва сикхиските Гуру, които разкриват Неговото учение. Сикхите имат пет к-знака: кес (неподстригана коса), канга (гребен), кача (панталони), кара (гривна) и кирпан (кама).

В индийските религии като цяло, всеки религиозен учител или духовен наставник е гуру, но за сикхите понятието гуру има по-определено съдържание. Техните Гуру са Господ, в лицето на Сат Гуру. Десетте духовни водачи на сикхската вяра – от основателя Гуру Нанак (1469 – 1539) до Гуру Гобинд Сингх (1666 – 1708). Свещената книга на сикхите Ади Грантх – „Първоначалната книга“, – която е по-късно става известна и под името Гуру Грантх Сахиб е определена за последния и окончателен Гуру след смъртта на Гуру Гобинд Сингх.

Основни понятия Съгласно Рахет Маряда, авторитетно ръководство за живота на сикхите, „сикх е всеки, жена или мъж, чиято вяра се заключава в почитането на един Господ, на десетте Гуру, на проповядваното от тях и в Гуру Грантх Сахиб; всеки, който вярва в свещената амрита на десетия Гуру и който не принадлежи към друга вяра“.

Амрита (буквално „безсмъртен“, еликсирът на безсмъртието) е светена подсладена вода, която се използва в обреда на въвеждането в сикхстката общност на посветените, т. нар. Кхалса. Кхалса води началото си от 1699 г., когато я създава Гуру Гобинд Сингх. На членовете са наложени определени правила на поведение. Външно те се отличават по носенето на т. нар. пет „К“ – това са пет неща, чиито названия започват с буквата „к“: кеш – коса, която не се подстригва в знак на приемане то на Божията воля; кангха – гребен, който изразява овладяна духовност; кипран – кама, подсказваща решимост да се защитава истината; кара – стоманена гривна, която се носи на китката и говори за единение с Бога и вярност към Гуру; качх – долна дреха, която е знак за морална сила.

История на сикхизма

Като религиозно течение сикхизмът възниква в началото на 16 век в Северозападна Индия. Негов основател е гуру Нанак, роден през 1469 г. в градчето Райбхол ди Талванди (днес Нанкана Сахиб, окръг Лахор, Пакистански Пенджаб) According to the Purātan Janamsākhī (the birth stories of Nanak). Той е пътешествал много и дори е стигал до Мека, а в началото на 16 век се установява в Пенджаб, близо до река Рави. Тук той започва да проповядва новото учение. Гуру Нанак и неговите последователи организират добре функционираща религиозна сикхска община. С течение на времето сикхите се превръщат в самостоятелна група, подобно на държава в държавата, със собствена идеология, закони, и предводители.

Десетият сикхски гуру Гобинд Сингх (от 1675 до 1708 г.) освобождава поста на наследствен гуру, като го предава на най-религиозната община – халса. Неговите приемници в качеството си на временен вожд избират Банда Сингх, но през 1716 г. той бива заловен и затворен в Делхи. След това учениците на Гобинд Сингх разделят територията, населена от сикхи на дванадесет Мисали (войнски обединения).

Сикхите водят и продължителни войни с Моголската империя и афганците, като през 1767 г. успяват да създадат своя самостоятелна държава. Отначало тя представлявала конфедерация от дванадесетте мисала, оглавявана от военни вождове. Постепенно военните вождове се превръщат в обикновени феодални князе, между които възниквали конфликти в борба за власт. През 1820-те години предводителя на мисала Сукерчакя Ранджит Сингх успява да наложи властта си над целия Пенджаб. През 1849 г. сикхите претърпяват поражение във войните с англичаните, които анексират цял Пенджаб. Последният сикхски княз Далип Сингх, (от 1843 до 1849 г.) е свален от престола, като за утеха получава пенсия.

Десетте сикхски гуру

Сикхска държава В периода 1716 — 1799 г. сикхите имали собствена държава. Същата представлявала конфедерация с центрове градовете в Амритсар и Лахор. Държавата била разделена на мисали, общо дванадесет на брой. През 1799 г. сикхския лидер Раджит Сингх успява да обедини разделените мисали в империя, която през 1849 г. е унищожена от британските колонизатори при Втората англо-сикхска война.

Появата на сикхската държава става възможна благодарение на упадъка на Моголската империя, който започва в началото на 18 век. Сикхите започват серия от атаки против властта на моголите, които в края на краищата завършват с успех. Територията на Сикхската империя в периода на най-голямото си разширение обхваща:

Провинция Пенджаб, днешен Пакистан Щат Пенджаб, днешна Индия Съюзна територия Чандигарх, Индия Щат Харяна, Индия Щат Химачал Прадеш, Индия Бившата туземна държава Джаму, Индия Делхи Северозападна погранична провинция, Пакистан Федерално управляеми племенни територии, Пакистан Столична територия Исламабад, Пакистан Части от североизточен Афганистан

След анексията от Великобритания, Сикхската империя бива разделена на няколко части – няколко туземни държави и територии под прякото управление на Британската корона. Резиденция на губернатора става град Лахор.

Централната власт на Сикхската държава била съсредоточена в халса и се променяла веднъж на две години. Сарбат Халса контролирала военачалниците, определяла основната военна политика и избирала лидерите на сикхите. Структурата на регионите, наречени мисали съответствала на военните групировки, а главите на регионите ежегодно се събирали в Амритсар или Лахор.

От 1762 г. военната мощ на сикхската държава рязко се надига и следствие на това възниква значително разширение на територията. С встъпването на власт на Ранджит Сингх през 1801 г. конфедерацията е преобразувана в империя, която достига до Кабул, Кандахар и до границите на Тибет с население от около 80% мюсюлмани, 10% индуисти и 10% сикхи. Сърцето на империята бил днешен Пенджаб.

След смъртта на Раджит Сингх през 1839 г. в империята възникнали раздори между военачалниците (сердари), които по това време де факто се превръщат в крупни феодали. Това отслабва силите на империята и дава възможност на британците да я унищожат през 1849 г. в резултат на две последователни войни.

Политическата структура на сикхизма преминава през три основни етапа. За ранните сикхи е характерна фактически неограничена власт на гуру (духовните лидери). Ранният сикхизъм обаче скоро се сблъсква с мюсюлманските завоевания на Индия (1556 — 1707 г.). В резултат на това се е наложило сикхите постепенно да се организират във военизирани общества. След десетия гуру Гобинд Сингх, властта е предадена на сикхската община, халса. При следващия етап на сикхската държава се наблюдава преместване на властта от халса към сердарите (военачалниците, превърнали се в едри феодали), които враждуват помежду си.

Съвременна история

С разделянето на колониалната Британска Индия през 1947 г. на Индия и Пакистан възниква конфликт между мюсюлманите и сикхите. При това се предизвиква масово преместване на сикхите в Източен (Индийски) Пенджаб, а на мюсюлманите в Западен (Пакистански) Пенджаб. Противоречията между сикхите и индуистите нарастват през 1970 г. Сикхите обвиняват индуисткото мнозинство в дискриминация, а Индира Ганди в диктатура. В Пенджаб се образуват сепаратистки групировки целящи създаването на независима сикхска държава Халистан. Решението на Индира Ганди да извърши чистка през 1984 г. под името Операция „Синя звезда“ в свещения за сикхите Златен храм в Амритсар, се оказва фатално за самата нея. Тя бива убита от своите телохранители, които са сикхи. В резултат на това възниква серия от антисикхски погроми, в цяла Индия.

В днешно време сред сикхите има известни индийски политици и в частност премиера Манмохан Сингх. В индийската армия около 20% от офицерския състав е представен от сикхи, при положение, че сикхите са едва под 2% от населението на страната. Най-голямото военно звание, присъдено на сикх е маршал от авиацията, присъдено на Аржан Сингх.

Мнозинството от сикхите днес са земеделци. В селското стопанство на Пенджаб е заето около 39% от местното население (по-малко от средния показател за Индия). Сикхските стопанства се оказват много по-производителни и три пъти по-печеливши от останалите.

Източници

Външни препратки www.gurugranthsahib.com www.sikhiwiki.org www.sikh-history.com www.sikhism.ru Милостта към животните в Сикхизма