Вицеадмирал Хорацио Нелсън, 1-ви виконт Нелсън, (, произнася се Хорейшо Нелсън) е британски адмирал, известен с участието си в Наполеоновите войни и най-вече с битката при Трафалгар, в която губи живота си.
Като морски офицер не практикува военните тактики на времето си, а предпочита прерязването и пробивите през противниковите линии. Нелсън е забележителен още със способността си да вдъхновява и извлича най-доброто от хората си, известна като „The Nelson Touch“ (Нелсъновият подход).
През 1798 г., въпреки че е женен от 1787, Нелсън се впуска в любовна афера с Ема Хамилтън, съпруга на Уилям Хамилтън, британски посланик в Неаполитанското кралство. Тази връзка продължава до смъртта на адмирала.
Още преди гибелта си през 1805 г., Нелсън става национален герой и това му осигурява държавно погребение. Паметта му е почетена чрез множество паметници, най-известният от които е „Колоната на Нелсън“ на площад Трафалгар в Лондон.
Ранен живот Хорацио Нелсън е роден на 29 септември 1758 г. в жилището на енорийски пастор в Бърнам Торп, графство Норфолк, Англия, като шестото от единадесет деца на преподобния Едмунд Нелсън и Кетърин Нелсън. Майка му, която умира когато Хорацио е деветгодишен, е правнучка на сър Робърт Уолпол, де факто първият министър-председател на Великобритания.Britannia 11 edition p.352 Тя живее в Barsham, Съфолк и се омъжва за преподобния Едмунд Нелсън от църквата в Beccles, Съфолк, през 1749 г.
Нелсън за кратко учи в основното училище „Пастън“ в град Норт Уолшъм, където създава доживотни приятелства. Той посещава също училище в Норич и на дванадесет години се записва в Кралския военноморски флот на Великобритания. Морската му кариера започва на 1 януари 1771, когато се явява на служба на кораба Raisonnable, като обикновен моряк и кормчия. Чичото на Нелсън по майчина линия, капитан Морис Саклинг, е командир на плавателния съд. Скоро след като е качен на борда, Нелсън е назначен за мичман и започва обучение за офицер. Нелсън открива, че боледува от хронична морска болест, която го преследва до края на живота му.
Начало на морската кариера HMS Raisonnable е подготвян за влизане в строя на британските морски сили, по време на обтегнати отношения с Испания, но когато този период отминава, Саклинг е прехвърлен на кораба HMS Triumph. Капитан Саклинг става надзорник на морската флота през 1775 г. и използва позицията си, за да подпомогне бързото издигане на Нелсън. Нелсън е изпратен да служи на борда на The West Indiamen, собственост на фирмата на Хиберт, Пуриър и Хартън, за да натрупа опит за живота в открито море.Hibbert 1994, с. 13 В това положение Нелсън прекосява на два пъти Атлантическия океан, завръщайки се да служи под командването на Саклинг, като командир на неговата платноходка, пренасяща хора от и към сушата.
Нелсън научава за планирана експедиция от Константин Фипс, имаща за цел да проучи маршрут в Северния ледовит океан, чрез който ще бъде достигната Индия – митичният Северозападен проход. По негова молба Саклинг го урежда да участва в експедицията като юнкер на преустроения HMS Carcass. Експедицията достига на 10 градуса от Северния полюс, но не успява да намери път през плътните ледове и е принудена да се върне обратно. Около 1800 г. командирът на Нелсън от Caracass, Скефингтън Лутуид, започва да разпространява история, че веднъж докато корабът бил пленник на ледовете, Нелсън вижда и започва да преследва бяла мечка, докато не му е заповядано да се завърне на кораба. В по-късна версия на историята от 1809 г. се споменава, че Нелсън и негов другар са преследвали бяла мечка и на въпроса „Защо?“ Нелсън отговаря: „Исках, сър, да занеса кожата на баща ми“.
След завръщането на експедицията във Великобритания за кратко Нелсън служи на Triumph и след намеса на Саклинг, е прехвърлен на HMS Seahorse, един от два кораба, подготвяни за отплаване към Източна Индия.
Нелсън отплава за Източна Индия на 19 ноември 1773 г., пристигайки в британския преден пост Мадрас на 25 май 1774 г. Нелсън и Seahorse прекарват остатъка от годината в плаване и ескортиране на търговски кораби. С избухването на първата война между Англия и царство Марата британският флот действа в подкрепа на Източноиндийската компания и в началото на 1775 Seahorse е изпратен да пренесе товар от пари на компанията до Бомбай. На 19 февруари Seahorse е атакуван от 2 вражески кеча, но ги отблъсква след кратка размяна на обстрел. Това е първото участие на Нелсън в битка. Останалата част от годината преминава в ескортиране на кораби, а Нелсън продължава да развива уменията си в навигацията и управлението на кораба. Всичко това приключва, когато британецът се разболява от малария в началото на 1776 г. Сериозно болен, той е свален от борда на Seahorse и е върнат в Англия от кораба HMS Dolphin. Нелсън прекарва 6-месечното морско пътуване във възстановяване и при пристигането си в Британия през септември 1776 г. е почти здрав.
Неговият закрилник Саклинг по онова време вече заема поста на Трети морски лорд, използвайки влиянието си, за да уреди служба на Нелсън като лейтенант на борда на HMS Worcester, подготвян за отплаване към Гибралтар. Worcester, под командването на капитан Марк Робинсън, отплава като придружаващ конвой на 3 декември и се връща във Великобритания с друг конвой през април 1777 г.
При своето завръщане Нелсън пътува до Лондон, за да се яви на изпит за лейтенант, който се провежда на 9 април в присъствието на капитаните Джон Кемпбъл, Абрахам Норт и чичо му Морис Саклинг. Нелсън издържа изпита успешно и на следващия ден получава своето назначение на HMS Lowestoffe, подготвян за отплаване към Ямайка под командването на капитан Уилям Локър. Корабът отплава на 16 май, пристига на 19 юли и след зареждане с провизии провежда няколко плавания из Карибско море.
Избухването на Американската война за независимост предоставя възможност на Нелсън да докаже себе си. Worcester извоюва няколко бойни трофея, един сред който е малкият кораб Little Lucy. След молба от страна на Нелсън, той получава правото да я командва и предприема с кораба си две самостоятелни обиколки. Локър, впечатлен от уменията на Нелсън, го препоръчва на новия главнокомандващ в Ямайка, сър Питър Паркър, който взима Нелсън на своя флагмански кораб HMS Bristol. Влизането на Франция във войната на страната на американците предоставя допълнителни цели за флотата на Паркър и голям брой плячка е завзета към края на 1778, донасяйки на Нелсън грубо £400. На 8 декември Паркър определя сънародника си за „собственик и командир“ на брига HMS Badger.
Нелсън и Badger прекарват по-голямата част от 1779 г. в патрулиране покрай бреговете на Централна Америка, достигайки британските селища в Хондурас и Никарагуа, но без особен успех в придобиването на плячка от врага. При завръщането си в Порт Роял, Нелсън научава, че Паркър го е повишил в капитан първи ранг на 11 юни и му предоставя друго командване. Нелсън предава Badger на Кътбърт Колингууд, докато чака своя нов кораб, фрегатата HMS Hinchinbrook, въоръжена с 28 оръдия и пленена от французите. Докато Нелсън чака, до Паркър достигат новини, че френска флота под командването Чарлз Хектор приближава Ямайка. Паркър спешно подготвя отбраната си, поставяйки Нелсън като командир на Форт Чарлс, за да защитава достъпа до Кингстън. Хектор обаче се отправя на север, предусещайки че опитът за инвазия няма никога да се осъществи. Нелсън поема командването на Hinchinbrook на 1 септември.
Hinchinbrook отплава от Порт Роял на 5 октомври 1779 и след като се присъединява към още няколко британски кораби, се отправя за американска военна плячка. При завръщането си в Ямайка през декември, Нелсън започва да изпитва проблеми от повтаряща се маларийна атака, но остава в Западните Индии, за да участва в опита на генерал-майор Джон Далинг, за завладяване на испанските колонии в Централна Америка, включващо нападение над крепостта Сан Хуан в Никарагуа. Hinchinbrook отплава от Ямайка през февруари 1780 като ескорт на военните сили на Далинг и след като достига устието на река Колорадо, атакува успешно испански наблюдателен пост. Въпреки този бърз успех основните сили за атаката над форт Сан Хуан, се протакат и провлачват, но Нелсън е похвален за своите усилия.Report from Colonel Polson on the capture of the fort at San Juan. (London Gazette, 1780-07-18) След това англичанинът е отзован от Паркър и му е възложено командването на 44-оръдейната фрегата HMS Janus.
Нелсън обаче е сериозно повален от повторна малария в джунглите на Коста Рика и е неспособен да поеме командването. Той е освободен от служба през август и върнат във Великобритания на борда на HMS Lion. Пристига в края на ноември и прекарва следващите месеци във възстановяване. Той постепенно си възвръща здравето и започва да обсъжда възможности за ново командване. Назначен е на фрегатата HMS Albemarle на 15 август 1781.
Командване Капитан на Albemarle На 23 октомври Нелсън получава заповеди да изведе новоремонтираната Albermarle в открито море, за да се присъедини към завръщащ се конвой на Руската компания в Елсинор и да го ескортира обратно до Великобритания. За да изпълни това, фрегатите HMS Argo и HMS Enterprize също са поставени под негово командване. Нелсън успешно организира конвоя и го ескортира до Британия, но след като го оставя, е затормозен от няколко бури при завръщането си.
Albemarle е зле проектиран кораб, търпи значителни повреди заради бурите и почти потъва след сблъсък с друг кораб. Нелсън накрая отплава с Albermarle за Портсмът през февруари 1782 г. Там получава заповеди да пригоди Albemarle за плаване, за да се присъедини към ескорт на конвой, събиращ се в Корк и отплаващ за Квебек. Нелсън достига Нюфаундленд в края на май и после тръгва на круиз за лов на американски капери. В това начинание Нелсън няма успех, постигайки единствено възвръщане на няколко пленени британски търговски кораба, известен брой малки рибарски лодки и други разновидни плавателни съдове. През август той едва избягва от далеч превъзхождащи го сили под командването на Louis-Philippe de Vaudreuil, след продължително преследване.
Нелсън се отбива за кратко в Квебек на 18 септември. Отплава отново като част от ескорт за конвой до Ню Йорк, пристигайки в средата на ноември и докладвайки на адмирал Самуел Худ, командир на британската флота, базирана там. По молба на Нелсън, Худ го прехвърля в неговата флота и Нелсън отплава в компания с него за Западна Индия през ноември. При тяхното пристигане, флотът заема позиция извън Ямайка, очаквайки пристигането на френска флота под командването на de Vaudreuil. Нелсън и Albemarle имат заповеди да разузнаят многобройни коридори за следи от врага, но в началото на 1783 г. става ясно, че французите са избегнали Худ. Дотогава Нелсън е съставил план за превземане на френските гарнизони на островите Търкс. Поемайки командването на малка флотилия от фрегати и по-малки плавателни съдове, той стоварва на сушата 167 моряци, рано сутринта на 8 март и осигурява поддържащ обстрел.
Французите се оказват добре укрепени и Нелсън е принуден да прекрати щурма след няколко часа. Нелсън е критикуван от част от участвалите в атаката офицери, но Худ изглежда не го порицава за неуспеха. Нелсън прекарва остатъка от войната в обикаляне из Източна Индия, пленявайки френски и испански кораби. След като новините за мир достигат до Худ, на Нелсън е наредено да се завърне у дома, пристигайки във Великобритания в края на юни 1783 г.
Невис и сватба