Карл Пиърсън

Карл Пиърсън (27 март 1857 – 27 април 1936) е английски математик и биостатистик. Приписва му се създаването на дисциплината математическа статистика."[...] the founder of modern statistics, Karl Pearson." – Bronowski, Jacob (1978). The Common Sense of Science, Harvard University Press, p. 128. Той основава първия в света университетски статистически отдел в Университетски колеж Лондон през 1911 г. и допринася значително за областта на биометрията и метеорологията. Пиърсън е протеже и биограф на сър Франсис Галтън. Той редактира и завършва както „Здравия разум на точните науки“ (Common Sense of the Exact Sciences) на Уилям Кингдън Клифърд (1885), така и „Историята на теорията на еластичността“ том 1 (1886 – 1893) и том 2 (1893), (History of the Theory of Elasticity, Vol. 1 and 2) на Исак Тодхънтър, след смъртта им.

Пиърсън е роден в Ислингтън, Лондон в семейство на квакери. Баща му е Уилям Пиърсън, а майка му – Фани (по баща Смит), има брат и сестра – Артър и Ейми. Пиърсън посещава University College School, след което King's College, Cambridge през 1876 г., за да учи математика, завършвайки през 1879 г. След това пътува до Германия, за да учи физика в университета в Хайделберг при Г. Х. Куинке и метафизика при Куно Фишер. Посещава и Берлинския университет, където присъства на лекциите на физиолога Емил дю Боа-Реймон за дарвинизма (Емил е брат на математика Пол дю Боа-Реймон). Пиърсън също изучава римско право, преподавано от Брунс и Момзен, средновековна немска литература и немска литература от 16-ти век и социализъм. Той става опитен историк и германист и прекарва голяма част от 1880-те години в Берлин, Хайделберг, Виена, Ленцкирх и Брикслег. Пише по теми като Страстите на Исус,Pearson, Karl (1897). "The German Passion-Play: A Study in the Evolution of Western Christianity," in The Chances of Death and Other Studies in Evolution. London: Edward Arnold, pp. 246–406. религия, Гьоте, Вертер, както и теми, свързани със секса,Pearson, Karl (1888). "A Sketch of the Sex-Relations in Primitive and Mediæval Germany," in The Ethic of Freethought. London: T. Fisher Unwin, pp. 395–426. и е основател на Клуба на мъжете и жените (Men and Women's Club).Walkowitz, Judith R., History Workshop Journal 1986 21(1):37–59, p 37

На Пиърсън е предложен пост по германистика в Кингс Колидж, Кеймбридж. Сравнявайки студентите от Кеймбридж с тези, които познава от Германия, Пиърсън намира немските студенти за неатлетични и слаби. Той пише на майка си: „Преди мислех, че леката атлетика и спортът са надценени в Кеймбридж, но сега мисля, че не могат да не бъдат високо ценени“.

След завръщането си в Англия през 1880 г. Пиърсън за първи път посещава Кеймбридж.

В първата си книга, The New Werther, Пиърсън дава ясна индикация защо е изучавал толкова много различни предмети: След това Пиърсън се завръща в Лондон, за да учи право, подражавайки на баща си:Следващият му ход в кариерата е в Inner Temple, където чете право до 1881 г. (въпреки че никога не го е практикувал). След това се връща към математиката, замествайки професора по математика в Кралския колеж в Лондон през 1881 г. и професора в Университетски колеж Лондон през 1883 г. През 1884 г. е назначен в Голдсмидската катедра по приложна математика и механика в Университетски колеж Лондон. Пиърсън става редактор на Common Sense of the Exact Sciences (1885), когато Уилям Кингдън Клифърд умира. През 1891 г. също е назначен за професор по геометрия в Gresham College ; тук той се среща с Уолтър Франк Рафаел Уелдън, зоолог, който има някои интересни проблеми, изискващи количествени решения.Provine, William B. (2001). The Origins of Theoretical Population Genetics. University of Chicago Press, p. 29. Сътрудничеството в областта на биометрията и еволюционната теория е плодотворно и продължава до смъртта на Уелдън през 1906 г.Tankard, James W. (1984). The Statistical Pioneers, Schenkman Pub. Co. Уелдън запознава Пиърсън с братовчеда на Чарлз Дарвин Франсис Галтън, който се интересува от аспекти на еволюцията като наследственост и евгеника. Пиърсън става протеже на Галтън, понякога до ръба на преклонението. 

След смъртта на Галтън през 1911 г., Пиърсън се заема с изготвянето на неговата биография - тритомна книга с разказ, писма, родословия, коментари и снимки - публикувана през 1914, 1924 и 1930 г., като голяма част от собствените пари на Пиърсън плащат за нейното отпечатване. Биографията, направена „за да задоволя себе си и без оглед на традиционните стандарти, на нуждите на издателите или на вкусовете на четящата публика“, възхвалява живота, работата и наследството на Галтън. Пиърсън прогнозира, че Галтън, а не Чарлз Дарвин, ще бъде запомнен като най-удивителния внук на Erasmus Darwin .

Когато Галтън умира, той оставя своето имущество на Лондонския университет за Катедра по Евгеника. Пиърсън е първият титуляр на тази катедра – Катедрата по евгеника на Галтън , по-късно Катедрата по генетика на ГалтънBlaney, Tom (2011). The Chief Sea Lion's Inheritance: Eugenics and the Darwins. Troubador Pub., p. 108. Also see Pearson, Roger (1991). Race, Intelligence and Bias in Academe. Scott-Townsend Publishers. – в съответствие с желанието на Галтън. Той формира Департамента по Приложна статистика (с финансовата подкрепа на компанията Дрейпърс ), в който включва биометричните лаборатории и лабораториите на Галтън. Пиърсън остава в отдела до пенсионирането си през 1933 г. и продължава да работи до смъртта си в Колдхарбър, Съри на 27 април 1936 г.

Пиърсън е „ревностен“ атеист и свободомислещ.McGrayne, Sharon Bertsch. The Theory That Would Not Die: How Bayes' Rule Cracked the Enigma Code, Hunted Down Russian Submarines, and Emerged Triumphant from Two Centuries of Controversy: Yale UP, 2011. Print. "Karl Pearson...was a zealous atheist..."Porter, Theodore M. Karl Pearson: The Scientific Life in a Statistical Age. Princeton: Princeton UP, 2004. Print.

Семейство През 1890 г. Пиърсън се жени за Мария Шарп. Двойката има три деца: Сигрид Лотиша Пиърсън, Хелга Шарп Пиърсън и Егон Пиърсън, който сам става статистик и наследява баща си като ръководител на Отдела по Приложна статистика в Университетския колеж. Мария умира през 1928 г., а през 1929 г. Карл се жени за Маргарет Виктория Чайлд, сътрудничка в Биометричната лаборатория. Той и семейството му са живели на адрес „7 Well Road“ в Хампстед, сега маркиран със синя табела."Karl Pearson Blue Plaque," at Openplaques.org.

Айнщайн и Пиърсън Когато през 1902 г. 23-годишният Алберт Айнщайн създава учебната група на Академия Олимпия, заедно с двамата си по-млади приятели Морис Соловин и Конрад Хабихт, първото му предложение за четене е Граматика на науката на („The Grammar of Science“) Пиърсън. Тази книга обхваща няколко теми, които по-късно стават част от теориите на Айнщайн и други учени.Herbert, Christopher (2001). "Karl Pearson and the Human Form Divine," in Victorian Relativity: Radical Thought and Scientific Discovery, Chicago University Press, pp. 145–179. Пиърсън твърди, че законите на природата са относителни към способността за възприятие на наблюдателя. Необратимостта на природните процеси, твърди той, е чисто относителна концепция. Наблюдател, който пътува с точната скорост на светлината, би видял едно вечно "сега" или липса на движение. Той спекулира, че наблюдател, който пътува по-бързо от светлината, ще види обръщане на времето, подобно на кино филм, който се пуска назад. Пиърсън също обсъжда антиматерията, четвъртото измерение и бръчките във времето.

Относителността на Пиърсън се основава на идеализъм, в смисъл на идеи или картини в ума. „Има много признаци“, пише той, „че здравият идеализъм със сигурност замества, като основа за естествената философия, грубия материализъм на по-старите физици.“ (Предговор към второ издание, Граматиката на науката, "The Grammar of Science") Освен това той заявява: „...науката в действителност е класификация и анализ на съдържанието на ума...“ „В интерес на истината областта на науката е много повече съзнание, отколкото външен свят.“ ( Пак там, гл. II, § 6) „По този начин законът в научен смисъл по същество е продукт на човешкия ум и няма значение извън човека.“ ( Пак там, гл. III, § 4)Pearson, Karl (1900). The Grammar of Science. London: Adam & Charles Black, pp. vii, 52, 87.

Политика и евгеника

Евгеник, който прилага своя социален дарвинизъм към цели нации, Пиърсън вижда войната срещу „нисшите раси“ като логично следствие от теорията за еволюцията. „Моят възглед – и мисля, че може да се нарече научен възглед за една нация“, пише той, „е този за организирано цяло, поддържано на висока степен на вътрешна ефективност, като се гарантира, че числеността му е значително набрана от по-добрите запаси и се поддържа висока степен на външна ефективност чрез състезание, главно чрез война с по-низши раси“.Pearson, Karl (1901). National Life from the Standpoint of Science. London: Adam & Charles Black, pp. 43–44. Той разсъждава, че ако теорията на Август Вайсман за зародишната плазма е вярна, нацията пилее пари, когато се опитва да подобри хората, които произхождат от беден произход.

Вайсман твърди, че придобитите характеристики не могат да бъдат унаследени. Следователно обучението е от полза само за обученото поколение. Децата няма да проявят усвоените подобрения и на свой ред ще трябва да бъдат подобрени. „Нито един дегенерирал и немощен род няма да бъде превърнат в здрав род от натрупаните ефекти от образованието, добрите закони и санитарната среда. Такива средства могат да направят отделните членове на групата годни, ако не и силни членове на обществото, но същият процес ще трябва да бъде преминаван отново и отново и с тяхното потомство, и то във все по-широки кръгове, ако групата, поради условията, в които обществото я е поставило, е в състояние да увеличи числеността си“.Pearson, Karl (1892). Introduction to The Grammar of Science. London: Water Scott, p. 32.

„Историята ми показва един и само един начин, по който е постигнато високо ниво на цивилизация, а именно борбата между расите и оцеляването на физически и умствено по-здравата раса. Ако искате да знаете дали низшите човешки раси могат да развият по-висш тип, опасявам се, че единственият начин е да ги оставите да се бият помежду си и дори тогава борбата за съществуване между индивид и индивид, между племе и племе, може да не бъде подкрепено от този физически подбор поради конкретен климат, от който вероятно зависи толкова много успеха на арийците“.Pearson, Karl (1901). National Life from the Standpoint of Science. London: Adam & Charles Black, pp. 19–20.

Преживе Пиърсън е известен като виден „свободомислещ“ и социалист. Той изнася лекции по въпроси като „женския въпрос“ (това е епохата на суфражисткото движение в Обединеното кралство)Pearson, Karl (1888). "The Woman's Question," in The Ethic of Freethought. London: T. Fisher Unwin, pp. 370–394. и върху Карл Маркс. Неговият ангажимент към социализма и неговите идеали го карат да откаже предложението да бъде създаден OBE (Офицер на Ордена на Британската империя) през 1920 г., както и рицарство през 1935 г.

В Мита за еврейската расаPatai, Raphael, & Jennifer Patai (1989). The Myth of the Jewish Race. Wayne State University Press, p. 146. („The Myth of the Jewish Race“) Рафаел и Дженифър Патаи цитират възражението на Карл Пиърсън от 1925 г. (в първия брой на списанието Annals of Eugenics, което той основава) срещу еврейската имиграция във Великобритания. Пиърсън твърди, че тези имигранти „ще се превърнат в паразитна раса. [...] Средно погледнато, и по отношение на двата пола, това чуждо еврейско население е донякъде по-низшо физически и умствено от местното население“.

Заключителните бележки на Пиърсън при оттеглянето му от поста редактор на Annals of Eugenics показват усещане за провал на целта му да използва научното изследване на евгениката като ръководство за морално поведение и обществена политика.През юни 2020 г. UCL обяви, че преименува две сгради, които са кръстени на Пиърсън, поради връзката му с евгениката.

Принос към биометрията