Казашкото хетманствоТерминът „хетманство“, „хетманщина“ или „хетманат“, особено в руските източници, се отнася до казашките полкове в Левобрежна Украйна, които от 1667 г. нататък са под властта на проруски хетман. Това схващане изключва Запорожката Сеч и Слободска Украйна.
виж: (, ), официално: Запорожка войска (; ), е казашка държава, съществувала между 1648 и 1764 г. в района на днешна Централна Украйна (Винишка област, Днепропетровска област, Кировоградска област, Полтавска област и Черкаска област), както и от части в днешна Русия (12 западни района на Брянска област), Беларус (град Лоев и беларуската част на Полесия) и Молдова (северната част на Приднестровието). Начело на държавата стои хетманът на Запорожката войска.
Хетманството е основано от хетмана на Запорожката войска Богдан Хмелницки по време на въстанието от 1648 – 57 г. в източните територии на Полско-литовската държава, а именно – Киевското войводство, Брацлавското войводство, Черниговското войводство, Волинско войводство, както и южните части на Смоленското войводство и Минското войводство.
Установяването на васални отношения с Московското царство в Переяславското споразумение от 1654 г. се счита за знаков момент на Казашкото хетманство от съветската, украинската и руската историография. Вторият Переяславски събор през 1659 г. допълнително ограничава независимостта на хетманството, а от руска страна се правят опити споразуменията, постигнати с Юрий Хмелницки през 1659 г., да бъдат обявени за нищо повече от „предишните споразумения на Богдан“ от 1654 г.Пётр Шафранов "О статьях Богдана Хмельницкого 1654 г."//"Киевская Старина" 1889 г. Андрусовският договор от 1667 г. – състоял се без никакви представители на Казашкото хетманство – устройва границите между Полско-литовската държава и Руското царство, разделяйки хетманството на две части по протежение на река Днепър (в Левобрежна Украйна и Дяснобрежна Украйна).
След неуспешен опит от страна на хетман Иван Мазепа за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г., цялата територия на хетманството е анексирана и включена в Киевска губерния на Руското царство (по-късно на Руската империя), а казашката автономия е силно ограничена. Императрица Екатерина II Руска официално премахва институцията на хетмана през 1764 г., а в периода 1764 – 1781 г. Казашкото хетманство е преименувано на Малоруска губерния в състава на Руската империя, ръководена от Пьотър Румянцев, като последните остатъци от административната система на хетманството са премахнати през 1782 г.
Име Официалното име на Казашкото хетманство (или Казашки хетманат или Хетманщина) е Запорожка войска (). То ест, името на войската и името на нейната държава, която е предмет на тази статия, са идентични и не трябва да се объркват.
Историографският термин хетманство () е измислен в края на XIX век, произлизащ от думата хетман – титлата на военния главнокомандващ на Запорожката войска и наставката -сто като в думите царство или кралство. Въпреки че не е разположено в историческата област Запорожие(на руски език), името на хетманството произлиза от казаци от Запорожката Сеч, както и от общоприетото наименование на украинските казаци като политическа и военна общност.
Конституцията, издадена от хетман Пилип Орлик на 5 април 1710 г. (официално: Договори и наредби за правата и свободите на Запорожката армия), нарича територията Украйна (, ), като това име се среща също в различни полски, османски и арабски източници. Казашкото хетманство е наричано от Османската империя Държава Украйна (). В текста на Бучашкия мирен договор(на руски език) от 18.10.1672 г., сключен в град Бучач между Полско-литовската държава и Османската империя, Казашкото хетманство се упоменава като Украинска държава (). Карта на Украйна, направена от Йохан Хоман, нарича територията на хетманството Украйна или Казашка земя (). В руската дипломатическа кореспонденция тя е наричана Малорусия ().
Основателят на хетманството, Богдан Хмелницки, обявява себе си през февруари 1649 г. пред полския кралски наместник Адам Кисил за владетел на Rутенската държава. В писмо до Константин Щербан (1657 г.) той нарича себе си . Велико княжество Руско(на руски език) е друго име предложено на казашкия хетман за неговата територия като част от нова Полско-литовско-руска държава(на руски език) на мястото на дотогавашната Полско-литовска държава.
Основаване През 1648 г. започва въстанието на Богдан Хмелницки в Полша (1648 – 1657). След много успешни военни операции срещу поляците, хетман Богдан Хмелницки триумфално влиза в Киев на Коледа 1648 г., където е приветстван като освободител на народа от полски плен. През февруари 1649 г., по време на преговори в Переяслав(на руски език) с полска делегация, Хмелницки дава да се разбере на поляците, че иска да бъде хетман на Рутения, простираща се до Хелм и Галик, и да я съгради с помощта на татарите. Той ги предупреждава, че в противен случай възнамерява да поднови военните си действия. Богдан Хмелницки е провъзгласен за хетман на Запорожката войска. По време на въстанието де факто се формира нова държава, начело с хетмана на Запорожката войска – Казашкото хетманство (официално наричано в документите от онова време Запорожка войска или Войска Запорожска).
Новата държава обхваща източните територии на Полско-литовската държава, а именно – Киевското войводство, Брацлавското войводство, Черниговското войводство, Волинско войводство, както и южните части на Смоленското войводство и Минското войводство.След Переяславската рада от 1654 г. и подписването на Переяславския договор от 1654 г. с Руското царство, хетманът на регистърните казаци става васал на московския цар и получава титлата „Хетман на Запорожката на Негово царско пресветло величество войска“, а Казашкото хетманство („цялата Запорожка войска с нейните градове и земи“) били окончателно сложени под руско поданство („под високата ръка на господаря“).
През септември 1658 г. Иван Въйговски подписва с поляците Гадячкия договор (по името на град Гадяч в днешна Украйна), според който подвластните на Запорожската войска територии (Казашкото хетманство), трябва да станат част от Жечпосполита под името Велико руско княжество, което да бъде равноправно с Кралство Полша и Великото литовско княжество. В съответствие с договора, казашките старшини трябвало да получат същите права като полската шляхта (благородничество). Хетманът също щял да получи титлата – „Велик хетман на Руското княжество“. Същевременно, едно от основните условия на Гадяческия договор било връщането на територията на Хетманството на полските помешчици и католическата църква, изгонени по време на въстанието на Богдан Хмелницки, чрез прехвърлянето на всички загубени имоти на тяхно име.
Все пак, това споразумение, което имало много поддръжници сред казашките старшини, срещнало силна опозиция в лицето на обикновените казаци, гражданското население и селяните на хетманството, които не искали връщането на полско-католическото иго.
В хетманството избухва гражданска война (; 1657 – 1687 г.), в резултат на която Въйговски бил принуден да подаде оставка като хетман, а на негово място отново е избран синът на Богдан Хмелницки – Юрий.
Въпреки това, след битката край Слободище на 7 – 8 октомври 1660 г. в рамките на Руско-полската война (1654 – 1667 г.), Юрий Хмелницки претърпява поражение, капитулира и преминава на страната на Жечпосполита, но това решение не било одобрено от всички казаци. В Левобрежна Украйна казаците не признали Слободищенския трактат (мирния договор), подписан от Хмелницки, и избрали за свой хетман переяславския полковник Яким Сомко, който обаче не бил подкрепен от московския цар и затова носел само титлата хетман (вместо Хетман на Запорожката на Негово царско пресветло величество войска). Разколът между привърженици и противници на Переяславската рада в крайна сметка довежда през 1660 г. до разделянето на Запорожката войска и управляваното от нея Казашко хетманство на две части – териториите откъм левия бряг на река Днепър се наричат Левобрежна Украйна и са подчинени на Руското царство; а териториите откъм десния бряг образуват Деснобрежна Украйна и стават част от Жечпосполита.
След няколко неуспешни опита за обединение, предприети от двете страни, през 1667 г. било сключено Андрусовското примирие, което официално затвърждава разделянето на Казашкото хетманство по поречието на река Днепър.
Административнно-териториално деление
По време на Въстанието на Богдан Хмленицки от 1648 – 1657 г. срещу полско-литовското господство над казашките земи, на територията контролирана от въстаниците по образец на полските регистърни полкове са сформирани казашки полкове, съставени от местното население на териториално-милицейски принцип, като с течение на времето тези военно-териториални структури се укрепват и се запазват при военната и административно-териториалната структура на създадената по време на въстанието държава, която официално се нарича Запорожка войска, а полу-официално – Казашко хетманство.
По време на хетман Богдан Хмелницки административно-териториалното деление на Казашкото хетманство се препокрива със структурата на Запорожката войска и съответства на йерархията на бойните подразделения, което осигурява бърза мобилизация на казаците.
Единици Курин Най-долната териториална и военна единица е куринът, който се състои от няколко десетки казаци от дадено селище. Куринът се оглавява от избираем курински атаман, а местното събрание на жителите (местният парламент), което го подкрепя, се оглавява от избираем фогт. В края на XVII век в Левобрежна Украйна имало около 2 хил. селища, в които живеят около 1,5 млн. души.
Сотня Курените се обединяват в сотни (ескадрони), състоящи се от 200 – 300 войници. Техните центрове се наричат сотнически селища. Войсковите дела на сотнята се ръководят от сотник, назначен от полковника, а гражданските дела – от градския атаман заедно с органите на буржоазното самоуправление. Сотнята има своя сотническа старшина (правителство) – есаул, писар и прапорщик. В Левобрежна Украйна през 1672 г. има 117 сотни, а в края на XVII век – 163 сотни. Съответства приблизително на днешните общини в България, които обединяват няколко населени места в себе си.
Полк Най-висшата административно-териториална единица на Казашкото хетманство е полкът. Броят на полковете, като административно-териториални единици, периодически се колебае и варира между 16 и нагоре. Полковете имат различна големина и обхващат между 11 до 22 сотни. На чело на всеки полк стои полковник, назначаван пряко от хетмана. Полковниците ръководят своя полк в качеството му на военна единица, а също така те са и глава на полковите териториални окръзи с широки съдебни, наказателни и финансови правомощия. Център на полка е полковият град, където градският атаман отговаря за цивилните дела, а за буржоазните дела – органите на местното самоуправление. Там заседава полковата администрация, включваща полковник, есаули, обозник, писари, съдия и прапорщик. Броят на военослужещите казаците в административно-военните полкове варира. През 1723 г. те са наброявали средно около 5000 души, а в Нижинският полк са около 10 000 души. През 1782 г. броят на личния състав в административно-военните полкове нараства до 10 000 – 20 000 души, а в Нижинския полк – до 40 000 души.
Автономна територия – Запорожка Сич
Автономна единица в рамките на Казашкото хетманство се явява Запорожката Сеч, която е пряко подчинена на хетмана, като не влизал в състава на нито един от полковете и избира свой кошев атаман.
Развитие 1649 – 1660 г.