Счетоводството е систематично регистриране, периодично представяне във финансови отчети и анализ на сделките на предприятието в паричен измерител. То се осъществява при спазване на определени правила, наричани често общоприети счетоводни принципи (Generally Accepted Accounting Principles). Счетоводството позволява на дадена компания да анализира финансовите си резултати от дейността въз основа на различни показатели като например нетната печалба (печалбата за периода).
Същност на счетоводството В днешно време счетоводството често се описва като „езикът на бизнеса“, тъй като е средството за представяне на отчетна финансова информация за активите, пасивите, капитала, приходите и разходите и паричните потоци на дадено предприятие, която информация може да се използва от различни групи от хора – потребители на информация, за вземане на икономически решения.
Счетоводството в пазарни условия се диференцира на два клона: управленско счетоводство и финансово счетоводство. Управленското счетоводство (management accounting) e насочено към създаване и анализиране на информация за вътрешнофирмени нужди: тя се използва от ръководството на предприятието за вземане на решения, планиране, контрол и оценка на постигнатите резултати от дейността. Счетоводството, което е насочено към изготвянето на финансови отчети за ползване от външните потребители на информация, извън предприятието, се нарича финансово счетоводство (financial accounting). Сред външните потребители са доставчици, клиенти, кредитори, държавни органи, собственици, персонал, потенциални инвеститори, одитори, финансови анализатори, икономисти. Тъй като тези потребители имат различни информационни потребности, e необходимо счетоводната информация да бъде структурирана по определен начин, затова изготвянето и представянето на финансови отчети е обект на нормативно регулиране за разлика от управленското счетоводство.
В България повечето счетоводни системи в предприятията са от типа финансово счетоводство, тъй като създаваната информация е предимно за ползване от външните потребители с превес на данъчни и други държавни органи (в т.ч. националната статистика) и банки кредитори. В по-големите компании, обикновено с чуждестранно участие, има и системи на управленско счетоводство.
В България счетоводството (финансовото) е обект на нормативно регулиране от страна на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Двете основни категории стандарти са: Национални стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия (НСФОМСП) и Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО, IFRS).
История Счетоводството е с хилядолетна история. Най-ранните счетоводни записи, които водят началото си отпреди повече от 7000 години, са открити в Месопотамия. Хората от това време са използвали примитивни счетоводни способи, за да записват количеството добита реколта от зърно и броя на добитъка. През вековете счетоводството се развива и усъвършенства с развитието на стопанската дейност.
Създател на първата книга по счетоводство – „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ („Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita“),Написана е през 1494 г. във Венеция. е Лука Пачиоли. В книгата се съдържа отделна глава „Трактат за сметките и записванията“ („Particularis de Computis et Scripturis“), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система.
Счетоводството в България е пренесено от Дубровнишката и Цариградската школа през 19 век. Първата българска книга по счетоводство е дело на братята Стоян и Христо Караминкови и се нарича „Диплография, или как да се държат търговските книги“, издадена през 1850 г. в Цариград. За първи път счетоводството се преподава като учебна дисциплина в Търговската гимназия в Свищов през 1884 г.
Видове счетоводство Счетоводството според организацията на отчитане може да бъде: Едностранно счетоводство – може да се прилага само от предприятия на еднолични търговци, които са малки предприятия (чл. 32, ал. 4 от Закона за счетоводството); Двустранно счетоводство.
Разликата е, че при едностранното счетоводство се водят регистри, при които се посочва изменението в даден отчетен обект, без да се посочва свързаното изменение в резултат на сделка или операция в друг отчетен обект, както е при двустранното (двойно) счетоводство. Например в книгата за материалните запаси закупените през периода стоки се вписват, без да се посочва намаление на паричните средства (или увеличение на задължението към доставчика).
Според потребителите на информация и други признаци счетоводството се подразделя на финансово и управленско.
Понятия Счетоводни принципи Счетоводните принципи са основополагащи изисквания, на чиято база се води счетоводството. Те са дефинирани в законодателствата на различните страни (в България в Закона за счетоводството), в приложимите за предприятието счетоводни стандарти или са неписана част от счетоводните традиция и практика. Това предопределя тяхното многообразие и различния им брой според различните източници.
Основните принципи според Закона за счетоводство са: действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност – в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база; текущо начисляване – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят; съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване; предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат; предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма; запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период – постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди; независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.
Счетоводна сметка Счетоводната сметка е средство за извършване на информационен запис, показващ наличността в началото и края на периода, и което е по-важното – измененията (увеличения и намаления) през периода в даден отчетен обект – вземане, задължение, дълготраен актив, материален запас и др. В счетоводната сметка се записва паричният израз на всички стопански операции, които са довели до промени в дадения стопански обект.
В счетоводната практика се използва т. нар. двустранна форма на счетоводните сметки. Строежът на двустранната форма на счетоводната сметка изисква сметката да се построи с две страни – лява и дясна. Лявата страна се нарича дебитОт лат. „debere“ – дължа, т.е. „имам да давам“., а дясната – кредитОт лат. „credere“ – вярвам, т.е. „имам да вземам“. Съкращението на думите „дебит“ и „кредит“ е съответно Д-т и К-т. Освен тези две страни счетоводната сметка има и трета част – салдо, или остатъкОт лат. „saldo“., което е начално – в началото на периода, и крайно – в края на периода.
Актив эДебити КредитиX
Активни и пасивни счетоводни сметки В счетоводството се води сметка за всяка балансова статия – активна и пасивна, което е основание счетоводните сметки да се разграничат на активни и пасивни сметки. Активните счетоводни сметки се откриват и водят за всеки вид актив при спазване на следните правила: откриването им е с начално салдо от баланса, което се записва в тяхната лява, „дебитна“ страна; текущо през отчетния период винаги се дебитират, когато отчитаната от тях активна балансова статия се увеличава; текущо през отчетния период винаги се кредитират, когато отчитаната от тях активна балансова статия се намалява; в края на отчетния период салдото им винаги е дебитно (дебитния сбор е по-голям от кредитния сбор) или са без салдо (дебитния сбор е равен на кредитния сбор). Пасивните счетоводни сметки се водят за даден вид пасив по правилото обратно на активните счетоводни сметки: откриването им е с начално салдо от баланса, което се записва в тяхната дясна, „кредитна“ страна; текущо през отчетния период винаги се кредитират, когато отчитаната от тях пасивна балансова статия се увеличава; текущо през отчетния период винаги се дебитират, когато отчитаната от тях пасивна балансова статия се намалява; в края на отчетния период салдото им винаги е кредитно (кредитния сбор е по-голям от дебитния сбор) или са без салдо (кредитния сбор е равен на дебитния сбор).
Сметкоплан Счетоводните сметки се систематизират в списък, наречен сметкоплан. В него счетоводните сметки са подредени в следната структура: раздел, група, счетоводна сметка.
Всеки раздел обхваща еднородни по икономическа същност и функционално предназначение група сметки. Разделите се обозначават с цифрен код от 1 до 9.
Раздел 1. Сметки за капитала. Раздел 2. Сметки за дълготрайни активи Раздел 3. Сметки за материални запаси Раздел 4. Сметки за разчети Раздел 5. Сметки за финансови средства Раздел 6. Сметки за разходи Раздел 7. Сметки за приходи Раздел 8. Този раздел е свободен, резервен Раздел 9. Задбалансови сметки
Групата сметки конкретизира раздела и в нея се включват счетоводни сметки за отчитане на еднородни по функционална същност обекти и процеси от дейността на предприятието. Групите сметки се обозначават с двуцифрено число, като първата им цифра е кода на съответния им раздел, а втората цифра е от 0 до 9 и изразява поредността на групата в раздела. Например в Раздел 5. Сметки за финансови средства са обособени следните групи: Група 50. Парични средства; Група 51. Краткосрочни финансови активи; Група 52. Краткосрочни вземания и заеми.
Счетоводните сметки в сметкоплана са конкретизация на групите и имат за код трицифрено число, което обозначава раздела и групата сметки, към които принадлежи счетоводната сметка и третата цифра от кода е поредния номер вътре в групата. Например в Група 50. Парични средства счетоводните сметки са конкретизирани по следния начин: Сметка 501. Каса в левове; Сметка 502. Каса във валута; Сметка 503. Разплащателни сметки в левове; Сметка 504. Разплащателни сметки във валута; Сметка 505. Акредитиви в лева; Сметка 506. Акредитиви във валута; Сметка 507. Предоставени депозити; Сметка 508. Предоставени разплащателни чекове; Сметка 509. Други парични средства.
Сметкопланът може и да съдържа счетоводни сметки с 4-цифрен, 5-цифрен и дори повече цифрени номера. Това идва от спецификата на дейността на предприятието и от неговата необходимост да води аналитични и субаналитични сметки. Например, едно предприятие може да има няколко разплащателни сметки в няколко различни банки, тогава се обуславя нуждата да се води отчетност на движението и наличността на парични средства за всяка една разплащателна сметка и съответно Сметка 503. Разплащателни сметки в лева ще има следните аналитични сметки: Сметка 5031. Разплащателна сметка в лева в „Първа банка“; Сметка 5032. Разплащателна сметка в лева във „Втора банка“; Сметка 5033. Разплащателна сметка в лева в „Трета банка“ и т.н.
Регистър