Бернар-Рене Журдан, маркиз дьо Лоне () е френският комендант на Бастилията, когато затворът крепост в Париж е щурмуван на 14 юли 1789 г. Той е син на предишен комендант и командир на гарнизона на Бастилията.
Ранен живот Маркиз Бернар-Рене Журдан дьо Лоне е роден в нощта на 8 срещу 9 април 1740 г. в Бастилията, където баща му Рене Журдан дьо Лоне е бил комендант. На осемгодишна възраст той е назначен на почетна длъжност в кралските мускетари (mousquetaires du roi). Впоследствие той влиза във френската гвардия (gardes-françaises), полк, постоянно разположен в Париж, освен по време на война.
През 1776 г. Дьо Лоне наследява г-н Дьо Жумилак като комендант на Бастилията. Както е характерно за много висши позиции по време на Стария режим, маркизът закупува поста на комендант от своя предшественик, като форма на инвестиция.Бастилията. Мемоари в служба на тайната история на френското правителство от Дюфе страница 290Цената, платена от дьо Лоне за Комендант на Бастилията, е 300 000 ливри. Тринадесетте години, които той прекарва на тази позиция, са безпроблемни, въпреки че на 19 декември 1778 г. допуска грешка, като не заповядва оръдеен изстрел от Бастилията, като поздрав при раждането на дъщерята – мадам Роял – на крал Луи XVI. През август 1785 г. му е поверена отговорността за затварянето на две главни фигури в скандала с кралските огърлици: кардинал Луи дьо Роан и Жана дьо Ла Мот-Валоа, с които се е държал коректно и учтиво, въпреки че дамата била изключително труден затворник.Джонатан Бекман, страници 159 и 205, „Как да съсипеш кралица“,
До 1777 г. Дьо Лоне е сеньор на Бретониер в Нормандия. Той също притежава и отдава под наем редица къщи на улица „Сент Антоан“, която е съседна на Бастилията.
Роля на 14 юли 1789 г. Постоянният гарнизон на Бастилията, под ръководството на Дьо Лоне, се състоял от около 80 инвалиди (ветерани военни пенсионери), които вече не се считали за подходящи за редовна армейска служба. Два дни преди 14 юли те били подсилени от тридесет швейцарски гренадири от полка Salis-Samade.
За разлика от Сомбрьой – управителят на Дома на инвалидите – който приема исканията на революционерите по-рано същия ден, Дьо Лоне отказва да предаде затворническата крепост, заедно със съхраняваните в подземията ѝ оръжия и барут.Hampson, Norman, 1963. Социална история на Френската революция. – стр. 74 – 75 Той заявява, че няма да открива огън, освен ако не бъде нападнат, като се опитва да преговаря с двама делегати от Кметството, но дискусиите се проточват. Част от нетърпеливата тълпа започва да навлиза във външния двор на крепостта, след като малка група скъсва веригите, държащи подвижния мост. След предупредителни викове гарнизонът открива огън.George Rudé, Харви Дж. Кей. 2000. Революционна Европа, 1783 – 1815. – стр.73Филип Г. Дуайър, Питър Макфий. 2002. Френската революция и Наполеон. – стр.18ГЕО ЕПОШЕ №22 – 05/06 – Английска революцияFrançois Furet, Мона Озуф, Arthur Goldhammer. 1989. Критичен речник на Френската революция. – стр.125 Обсаждащите изтълкуват това като предателство от страна на Дьо Лоне. Последва битка, продължила около четири часа, което води до около 100 жертви сред нападателите и един убит и трима ранени от гарнизона,Саймън Шама, страница 404, „Граждани: Хроника на Френската революция“, стрелящ от бойници и други прикрития. Без източник на вода и само с ограничени запаси от храна в Бастилията, Дьо Лоне предлага да капитулира при условие, че никой от крепостта няма да бъде наранен.Саймън Шама, страница 403, „Граждани: Хроника на Френската революция“, В бележка, предадена през отвор в подвижния мост, той заплашва, че ще взриви цялата крепост и околностите, ако тези условия бъдат отхвърлени.Ханс-Юрген Лузебринк, Ролф Райхард, Ноберт Шурер. 1997. Бастилията: История на символ на деспотизъм и свобода, – стр.43 Условията на Дьо Лоне са отхвърлени, но въпреки това той капитулира, след като членове на гарнизона му попречват да влезе в мазетата, където се съхранява барутът. Около 17 часа стрелбата от крепостта е преустановена и подвижният мост внезапно е спуснат.
След това Дьо Лоне е арестуван, а мечът и палката му са взети. Предполага се, че е отведен в Кметстовото от един от лидерите на въстанието – войникът и бъдещ генерал Пиер-Огюстен Юлен. По пътя обаче разярена тълпа напада Дьо Лоне и след масов побой накрая го убива, като е намушкан многократно с ножове, мечове и щикове и веднъж е прострелян. Съобщава се, че убийството е извършено близо до Кметстовото, след като борещият се Дьо Лоне, отчаян и малтретиран, извика „Стига! Остави ме да умра“ и ритва в слабините безработен готвач на име Десно. След като е убит, главата му е отрязана от Матийо Жув Журдан, месар, закрепена на щик и носена по улиците няколко часа, преди да бъде хвърлена в Сена на следващия ден. Трима офицери от постоянния гарнизон на Бастилията и двама от ветерани също са линчувани, а двама от швейцарците са в неизвестност. Въпреки това по-голямата част от защитниците са ескортирани през тълпата от френски гвардейци, присъединили се към нападателите, и в крайна сметка са освободени.
Дьо Лоне има три дъщери от две съпруги. Потомък на брат му по време на наполеоновото нашествие в Русия (1812) е пленен и остава там (сред неговите потомци са Борис Делоне и Вадим Делоне).Мемоари на Борис Розенфелд (на рус.), с. 61.
Литературан герой Историкът Саймън Шама описва Дьо Лоне като „разумно съвестен, макар и донякъде мрачен“Саймън Шама, страница 399, „Граждани: Хроника на Френската революция“, служител, който се отнася към затворниците по-хуманно, отколкото неговите предшественици. Маркиз дьо Сад, който е преместен от Бастилията в друг затвор малко преди 14 юли, коментира, че Дьо Лоне е „така наречен маркиз, чийто дядо е бил слуга“.
Офицерът, командващ швейцарския отряд, изпратен да подсили Дьо Лоне, лейтенант Дефлю, впоследствие обвинява покойния си началник във военна некомпетентност, неопитност и нерешителност,„Можех да видя ясно от вечното му безпокойство и нерешителност, че ако бъдем нападнати, ще бъдем много зле водени“: Дефлу, цитиран от Рут Скър на страница 84 от „Фатална чистота: Робеспиер и Френската революция“ които той е проявил преди обсадата.Кайтел, Клод, 1989. Бастилията: Истинската история за легендарния затвор, с. 353 Докладът на Дефлю, който е копиран в дневника на неговия полк и е оцелял, може да не е справедлив към Дьо Лоне, който е бил поставен в невъзможна позиция, поради неуспеха на висшите офицери, командващи кралските войски, концентрирани във и около Париж, да му предоставят ефективна подкрепа. Маршал Дьо Броли, който като министър на войната отговаря изцяло за неуспешните усилия за потушаване на безредиците от 1789 г., обаче е написал на 5 юли, че „има два източника на безпокойство относно Бастилията; личността на коменданта (Дьо Лоне) и естеството на гарнизона там“.Мънро Прайс, страница 89, „Падането на френската монархия“,
Убийството на Дьо Лоне е описано в „Разказ за два града“ на Чарлз Дикенс (книга II, глава 21), а също и в роман на Хилари Мантел (A Place of Greater Safety).
Източници
Категория:Екзекутирани по време на Френската революция Категория:Жертви на убийства във Франция Категория:Починали през 1789 година