Понуровка

Понуровка (понякога и Пануровка; ) е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.

Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15250000119.

До 31.12.2019 г. село Понуровка е било административен център на Понуровското селско поселение (вид община от множество малки населени места). Със закон на Брянската областна дума от 29.05.2020 г., влязъл в сила на 01.08.2020 г., село Понуровка е включено в състава на ново основания Стародубски общински окръг.

География Намира се в южната част на Брянска област на разстояние около 22 км юг-югоизток по права линия от административния център на общината –– град Стародуб. През селото минава река Рьовна.

История Село Понуровка е създадено между 1660 и 1670 г. като слобода на преследвани разколници – старообрядци –, избягали от историческата област Велика Рус (днес: Североизточна Русия, в общи линии, територията на някогашното Владимирско-Суздалско княжество). Към момента на основаването си, селото се е намирало в във Втора полкова сотня (административно-териториалната, съдебна и войскова единица) на Стародубския полк, на 26 верста южно от град Стародуб по стария пощенски път Стародуб–Новгород-Северски.

В началото на 1680-те години старообрядците са изселени от стародубския полковник Семьон Самойлович (син на хетмана на Казашкото хетманство и Левобрежна Украйна – Иван Самойлович), който купува село Понуровка като свое лично владение. След смъртта на Семьон на 25-годишна възраст селото преминава в ръцете на брат му Яков, който по-късно е заточен със семейството си в Сибир.

Скоро след това Понуровка става владение на хетмана Иван Мазепа. С хетмански универсал (указ) от 15.11.1693 г. хетманът предоставя Понуровка като феодално владение на стародубския полковник и благородник – Михаил Андреевич Миклашевски. След попадането на Казашкото хетманство под протектората на Московското царство, московският цар Петър I издава царска дарствена грамота от 19.04.1696 г.В царската диплома като дата на издаване пише: „Писана сiя нша црского влчства жалованная грамота в нашемъ царствующемъ велицѣмъ граде Москъвѣ лѣта отъ соzданiа мира 7204 мсця априля 9 д. Гсдарствованiа ншего 14 году.“ Т. е. дата на издаване е 9 април 7204 г. според тогава обичайното Византийското летоброене. Дата отговаря на 9 април 1696 г. според Юлианския календар (стар стил) и на 19 април 1696 г. според Грегорианския календар (нов стил). Поради това, може да има известни разминавания в посочените дати в различни източници., с която потвърждава феодалния статус на селото спрямо рода Миклашевски, който бил установен от хетманския указ. На 10.08.1704 г. хетман Иван Мазепа издава потвърждаващ универсал (указ). През 1706 г. Михаил Миклашевски е убит край полския град Несвиж в битка срещу шведите по време на Великата северна война. Многобройните му имоти са разделени между по-големите му синове Андрей и Степан. Понуровка се пада на Андрей Миклашевски. Това е потвърдено с хетмански универсал (указ) на хетман Иван Скоропадски от 14.12.1710 г. Разделението обаче е временно, тъй като техният полубрат Иван все още не е навършил пълнолетие. Затова е насрочена втора подялба на имотите, която обаче се състои едва 1741 г., когато вече Иван е бил починал. Неговите права приема сина му Павел, който успява да постигне прехвърлянето на Понуровка на негово име от Генералния съд. Така Павел Иванович Миклашевски става основател на Понуровския клон на рода Миклашевски.

След смъртта на Павел Иванович Миклашевски селото преминава в ръцете на вдовицата му Елена Даниловна (по баща Новицка). По това време Понуровка вече е доста значимо село с „две дървени църкви, а трета каменна е (на мястото на старата, самостояща) близо до дома на владетеля (който се възстановява). Този жилищен дом е на рода Миклашевски, състоящ се от два етажа с 12 покоя. […] Поданиците на Миклашевски са 102 двора, 116 къщи, 12 от които без двор (общо 128 жители)“.

Битът на понуровските селяни в края на XVIII век е типичен за селското население на Стародубския полк по него време: „Жителите се задоволяват с дървата за строителство (на колибите си) и огрев на господаря си, близо до селото (които обаче не са съвсем достатъчни). Те разполагат със средно-добри обработваеми земи и сенокосни ливади. (Всички жители съвместно) трудят се в хлебоземеделието (и за прехраната си и за продан в Стародуб, а родените тук кълчища отдават на земевладетеля си срещу заплащане, а понякога ги продават или там на място, или на новоприселили се в слободата разколници, или на купувачи от Стародуб.“

След смъртта и на Елена Даниловна синът ѝ Михаил наследява Понуровка. Михаил Павлович Миклашевски (1756-1847 г.) живее дълъг и изпълнен със събития живот. Като младеж под командването на Александър Суворов участва в руско-турските войни (1787–1791 г.). На 33-годишна възраст той вече е полковник от кавалерията. Във Френско-руската война от 1812 г. Михаил П. Миклашевски командва кавалерията на Екатеринославската губернийска армия. В продължение на няколко години заема постовете губернатор на Волинска губерния, Малоруска губерния и Новоруска губерния в състава на Руската империя, а също така сенатор в Управляващия сенат на Руската империя. След пенсионирането си Михаил П. Миклашевски заживява за постоянно в голямото си имение в Понуровка.

Между 1811 и 1815 г. Михаил П. Миклашвски построява в селото фабрика за сукно, в която наема селяни от околните села. Той и съпругата му – Анастасия Яковлевна Бакуринска (племенница на княз Александър Андреевич Безбородко – канцлер на Руската империя под Павел I) имат десет деца.

През 1847 г., на 91-годишна възраст, Михаил П. Миклашевски умира, без да остави завещание. Заради това, Понуровка първоначално става съвместна собственост на синовете му – Йосиф, Андрей, Павел и Иля. С течение на времето обаче за единствен собственик на селото е определен Йосиф Михайлович Миклашевски (1800–1868 г.). Подобно на баща си, той се отличава в службата още в младежките си години, а на 26-годишна възраст се пенсионира с чин полковник. През 1840 г. Иосиф М. Миклашевски служи като предводител на дворянството в град Елня, Смоленска губерния, но след смъртта на баща си окончателно се установява в Понуровка.

Докато успешно развива производството във фабриката за платове, Йосиф Михайлович Миклашевски по същото време построява аптека и болница с 30 легла в селото, като наема лекар на собствени разноски. Той дарява и нова сграда за създаването на начално училище. От брака си с Варвара Василевна Красно-Милашевичка (дърщеря на Василий Иванович Красно-Милашевич – губернатор на Киевската губерния) има четири деца – три дъщери и един син – Михаил, който по-късно наследява Понуровка.

Михаил Йосифович Миклашевски (1827–1911 г.) не тръгва по стъпките на дядо си и баща си, а избира държавната служба. Завършва право през 1847 г. Между 1854 и 1860 г. Миклашевски е избран за уездски дворянски предводител на Стародубския район. През 1860-те години той се установява в Понуровка. През 1875 г. Михаил построява в селото захарен завод (по-късно дестилерия), в която работят 330 работници от околните села. Захарта е изпращана в Москва и в Михайловския рафинерен завод, а меласата – в собствения винозавод на рода Миклашевски в село Рюхов.

Родът Миклашевски построили имение в края на XVIII и началото на XIX век (сега то е почти напълно разрушено), като от него се е запазил единствено трактът с камменната църква „Рождество на Пресвета Богородица“, построена от Миклашевски през 1778 г. Тук в края на XIX и началото на XX век служат свещениците Тросников, Левицки, Кузмински и др. В близост до църквата от 1860 г. функционира начално училище, в което се обучават до 50 деца. През 1897 г. в селото е открито училище за ограмотяване, а по-късно и губернийско училище.

От края на XVIII век Понуровка е част от едноименната волост.

От втората половина на XIX век в селото е имало пощенска станция и спестовна каса. Също така в Понуровка е бил разположен мирови съд, чийто участък включвал Куровска, Понуровска и Соловска волост.

Понуровка е земеделческо село, чието население през XVIII век е стабилно и наброява средно малко над 100 домакинства. През първата половина на XIX век обаче населението на Понуровка се увеличава значително поради създаването на фабрика за платове от Михаил Павлович Миклашевски. Удвоеното население на селото (до 205 домакинства през 1859 г.) се дължи главно на селяни от близките села, преселени от рода Миклашевски за да работят във фабриката. Към 1897 г. Понуровка се превръща в едно от най-големите селища на Стародубски уезд с 386 домакинства (2412 души). По същото време, през XIX век, Понуровка получава статут на малък град.

Семейство Миклашевски живее в селото до Руската революция от 1917.

В средата на XX век по времето на Руската съветска федеративна социалистическа република тук отварят колхозите „Червен октомври“, „Първи май“, „Червен земеделец“.

През август 2021 г. в село Понуровка е увековечен паметта на Михаил Павлович Миклашевски – правнук на Стародубския полковник Михаил Андреевич Миклашевски. Михаил Павлович Миклашевски е прекарал дълга част от живота си в него – там е създал фабрика за сукно, фабрика за преработка на цвеклова захар, църква, фелдшерски център, поща и спестовна каса. На местното гробище почиват и тленните му останки. Почитайки приносът му към развитието на селото, в гробищния парк е изграден нов кръст с паметна плоча, които са лично от началника на районната администрация Александър Подолний и осветени от отец Владимир.

Население През 1859 г. тук са преброени 205 домакинства, през 1892 г. – 362 (местчко в Стародубски уездна Черниговска губерния).

Броят на населението: 1484 души (1859 г.), 2294 души (1892 г.), 628 души през 2002 г. (руснаци 99 %), 550 души през 2010 г., 430 души през 2020 г.

Администрация До 31.12.2019 г. село Понуровка е било административен център на Понуровското селско поселение (вид община от множество малки населени места). Със закон на Брянската областна дума от 29.05.2020 г., влязъл в сила на 01.08.2020 г., село Понуровка е включено в състава на ново основания Стародубски общински окръг.

В процеса на оформяне на съвременната територия на селото в Понуровка се образуват така наречените „краища“ (квартали/махали): „Кривуша“; „Хуторец“; „Крючковка“; „Мисниковка“; междуселски път „Андреевичка“ – пътят за село Андрейковичи.

Имение на Миклашевски Имението „Понуровка“ е потомствено имение на владетелите (феодалите) на село Понуровка – рода Миклашевски. Господарският дом на имението (дворецът) е построен през 1804 г. от Павел Иванович Миклашевский (* 1724 –– † до 1773 г.) – внук на Стародубския полковник Михаил Андреевич Миклашевски. След смъртта му, имението се наследява първо от вдовицата му Елена Даниловна, родена Новицка, а след нея – през 1810 г. имението е наследено от синът им Михаил Павлович Миклашевски (* 1756 – † 1847 г.) .

На 15 октомври 1815 г. граф Николай Петрович Румянцев (канцлер на Руската империя) пише в свое писмо до сенатора Михаил Павлович Миклашевски: Архитектът на господарската къща в имението е неизвестен. Широкоразпространеното предположение, че къщата е проектирана от италианския архитект Джакомо Кваренги – любимец на императрица Екатерина II и деен архитект в Санкт Петербург, Царско село и Москва – е (косвено) опровергано. Това предположение е подхранвано от факта, че къщата е построен във венециански стил и неговият портик, пропорциите на колоните, техните стройни силуети, скромността на декорацията на стените (отсъстват наличници на прозорците), размерът на прозорците и изразителността на акантовите капители са почти едно към едно прекопирани от плана на вилата на граф Валмарана в Лисиера (близо до Виченца в Северна Италия), проектирана от Андреа Паладио, чийто последовател е Джакомо Кваренги.