Поркюпайн Трий

„Поркюпайн Трий“ е английска прогресив рок група, основана през 1987 г. Първоначално това е псевдоним на основния вокалист и композитор Стивън Уилсън, като до 1993 г. е негов самостоятелен проект. Групата е смятана за една от най-влиятелните в жанра прогресив рок, като е едно от основните имена, спомогнали за възраждането на интереса към него.

Заради крайната некомерсиалност на музиката сиOUTCAST FROM THE MAINSTREAM: AN INTERVIEW WITH STEVEN WILSON, издания като Classic Rock и PopMatters определят Porcupine Tree като „най-важната група, за която никога не сте чували“.Steven Wilson and Richard Barbieri on the magic of Porcupine Tree В ранното си творчество групата е повлияна от спейс рока и атмосферата на Пинк Флойд, а в края на 90-те години експериментира с алтърнатив звученето. През 2000-те звукът става по-тежък и навлиза в традициите на прогресив метъла.

До 2022 г. групата е издала 11 студийни албума, като особена популярност добиват записите ѝ от 2000-те години „In Absentia“, „Deadwing“ и „Fear of a Blank Planet“. През 2010 г. групата обявява оттегляне от активност, за да може музикантите да се концентрират върху самостоятелните си кариери и други проекти. През 2021 г. Уилсън, Барбиери и Харисън се събират отново и записват албума „Closure/Continuation“, който излиза през лятото на 2022 г.

История Самостоятелен проект

Porcupine Tree възниква като псевдоним на Стивън Уилсън, като той го използва в колаборация с Малкълм Стокс. Двамата свирят на шега, като измислят история и членове на прогресив рок група от 70-те години. В началото на съществуването на проекта той по-скоро съществува за развлечение, тъй като Уилсън е концентриран върху работата си в дуото No-Man с Тим Боунес.

Все пак през 1989 г. е записана демо-касетата „Tarquin's Seaweed Farm“, разпространена сред няколко души. В нея като музиканти са записани още няколко псевдонима като Сър Таркин Ъндърспуун или Тимъти Тадпол-Джоунс.Steven Wilson – The Complete Discography (11th Edition) Китаристът Ник Саломан изпраща записа на музикалния критик Ричард Алън, който пише рецензия в списанията Encyclopedia Psychedelica и Freakbeat. Алън става и продуцент на групата, като впоследствие остава на тази си позиция до 2004 г.

След като Стокс започва да се занимава с други дейности, Уилсън записва сам още две касети – Love, Death & Mussolini и The Nostalgia Factory, официално разпространявани в много ограничен тираж. Въпреки апокрифните записи проектът започва да трупа фенска база.

В началото на 90-те Уилсън става артист на новосъздадената звукозаписна компания на Алън Delerium Records. Демо касетите са преиздадени в по-големи тиражи, а през лятото на 1992 г. излиза и първият самостоятелен албум на Porcupine Tree под названието „On the Sunday of Life“. Албумът е планиран с тираж от едва 1000 копия, но въпреки това са продадени над 20000, като постига особена популярност в Италия. Един от първите хитове е песента „Radioactive Toy“, с която групата завършва концертите си на по-късен етап.

Благодарение на комерсиалния успех на другия проект на Уилсън No-man, той напуска работа и се посвещата изцяло на музиката. През май 1993 г. излиза вторият албум „Up The Downstair“, като изданието Melody Maker го определя дори за един от албумите на годината.Porcupine Tree – Up The Downstair Песента „Voyage 34“ в началото е планирана да излезе в този албум, но впоследствие отпада и е издадена като отделен сингъл. Сингълът влиза за шест седмици в чарта на New Musical Express и макар да не достига до радиото, става част от известните песни в ъндъграунд средите.

Група

В края на 1993 г. Уилсън решава, че е дошъл моментът музиката на Porcupine Tree да бъде чута на живо. Басистът Колин Едуин и клавиристът Ричард Барбиери, участвали в записите на албума „Up The Downstair“, стават пълноправни членове на групата. Към тях се присъединява барабанистът Крис Мейтланд.

Първият запис на Porcupine Tree като пълноценна група е EP-то Moonloop от 1994 г. Следващата година излиза третият албум на групата The Sky Moves Sideways. Той добива популярност сред прогресив рок следите, като е сравняван със записите на Пинк Флойд. Заглавната песен е 35-минутна композиция, която в началото е замислена за самостоятелно издаване. Това е първият издаден албум на Porcupine Tree в САЩ, като освен това е проведено турне в Европа, като са изнесени концерти в Нидерландия, Гърция и Италия.

Следващият албум „Signify“ е повлиян от краутрока и експерименталната музика.Record Collector November 1996, issue 207 Песни като „Waiting“ и „Dark Matter“ бележат прехода към новия облик на групата. През 1997 г. е издаден концертният албум „Coma Devine“, а в края на 1998 г. излиза компилацията „Metanoia“, съдържаща джем сесии от репетиционната.

Набиране на популярност След като групата напуска Delerium Records и подписва със Snapper през 1999 г. излиза албумът „Stupid Dream“. Музикантите се концентрират повече върху написването на отделни песни, а не толкова върху концептуални композиции от няколко части. Уилсън също изразява идеята да се експериментира повече в насока поп музиката. Албумът е подкрепен с турне в Европа и САЩ, а трите сингъла „Piano Lessons“, „Stranger by the Minute“ и „Pure Narcotic“ стигат до място в независимите чартове.

През 2000 г. Porcipine Tree издава шестия си аблум „Lightbulb Sun“, а песни като „Hatesong“ и „Russia on Ice“ стават едни от най-успешните от този албум. През 2000 и 2001 г. музикантите подгряват групи като Dream Theater и Marillion. В Израел и Германия излиза специална версия на албума, съдържаща допълнителен материал.

Нов барабанист и нова посока

През февруари 2002 г. Крис Мейтланд напуска групата и е заменен на барабаните от Гавин Харисън. Междувременно е подписан и договор с Lava Records. В Lava излиза компилацията „Stars Die: The Delerium Years 1991 – 1997“. През септември същата година излиза албумът „In Absentia“, който бележи смяната на посоката към прогресив метъла. Песни като „Blackest eyes“, „Trains“ и „Sound of Muzak“ се нареждат сред най-знаковите произведения на Porcupine Tree.

За да промотира албума, групата провежда 4 турнета в Европа и Северна Америка, като едното е съвместно с Opeth. Впоследствие Стивън Уилсън ще стане звукорежисьор на няколко аблума на шведката група и ще създаде страничен проект с вокалиста Микаел Окерфелд. „In Absentia“ е оценен за най-добро миксиране на наградите Surround Sound Music през 2004 г.2004 Surround Music Award Winners and Exclusive Report

През 2003 г. Porcupine Tree основават своя звукозаписна компания – Transmission. Досегашните албуми са преиздадени с ново миксиране и бонус песни. През пролетта на 2005 г. се появява албумът „Deadwing“, който носи комерсиален успех на групата. Синглите „Lazarus“ и „Shallow“ влизат в класациите на Германия и Великобритания, а сред гост-музикантите в албума са Микаел Окерфелд от Opeth и Адриан Белю от King Crimson.

Комерсиален успех и разпад

През април 2007 г. в RoadRunner Records излиза албумът „Fear of a Blank Planet“. Той стига класациите на почти всички европейски държави и влиза под номер 59 в Billboard 200.Porcupine Tree Chart History Това е може би най-тежкият албум на групата не само музикално, но и тематично. Текстовете засягат проблеми като ролята на комерсиалния свят, наркотиците, биполярното разстройство, конфликтите в света, особено между младите хора.Porcupine Tree – Progressiveworld.net 17-минутната композиция „Anestetize“ става визитна картичка на групата, а в нейната интродукция свири китаристът на Rush Алекс Лайфсон. Песента дава името и на издадения през 2008 г. концертен филм. В „Way out of here“ участва създателят на King Crimson Робърт Фрип.

През ноември 2007 г. „Fear of a Blank Planet“ е избран за албум на годината от списание Classic Rock. Освен това е номиниран за Грами за най-добър звук.50th Annual Grammy Nominations

През 2009 г. излиза десетият албум под заглавие „The Incident“. Той съдържа 55-минутна композиция, по-късно разбита на 14 части. 14-минутната част „Time Flies“ излиза като сингъл и носи на Porcupine Tree 25-то място в US Billboard Top 25. Албумът достига и номер 23 във Великобритания и е комерсиално най-успешният запис на групата. След края на турнето в подкрепа на албума обаче групаата се разпада с цел развитие на други проекти.

Завръщане През октомври 2021 г. Уилсън, Барбиери и Харисън се събират отново. Излиза първият сингъл на Porcupine Tree за последните 12 години – „Harridan“. През юни 2022 г. е издаден и новият албум „Closure/Continuation“. Като концертни музиканти към формацията се присъединяват китаристът Ранди МакСтайн и басистът Нейт Наваро.

Дискография Студийни албуми On the Sunday of Life... (1992) Up the Downstair (1993) The Sky Moves Sideways (1995) Signify (1996) Stupid Dream (1999) Lightbulb Sun (2000) In Absentia (2002) Deadwing (2005) Fear of a Blank Planet (2007) The Incident (2009) Closure/Continuation (2022)

EP Moonloop (1994) Staircase Infinities (1994) Coma Divine II (1999) Transmission IV (2001) Futile (2003) Nil Recurring (2007) Pure Narcotic (2020)

Източници

Външни препратки Официален сайт Страница в Curlie

Категория:Английски рок групи Категория:Британски прогресив рок групи Категория:Прогресив метъл групи Категория:Британски психеделични рок групи Категория:Основани във Великобритания през 1987 година Категория:Хартфордшър