Амалфийското крайбрежие (, изговаря се Костиèра Амалфитàна) е участък от крайбрежието на Тиренско море. Името си носи от град Амалфи, неговото географско и историческо ядро. Названието му е известно от IX век, когато градът е бил морска република.
Амалфийското крайбрежие е известно по целия свят със своята природна красота. Намира се в провинция Салерно, регион Кампания, Италия. Разположено на изток от Сорентинския полуостров, то гледа към Салернския залив и се простира от Позитано до Виетри сул Маре (граничещ с община Салерно). През 1997 г. е признато е за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
География
Релеф Амалфийското крайбрежие има характерен скалист стръмен бряг. То е южната част на Сорентинския полуостров, чиято най-висока точка е туристическият обект връх Монте Файто (1131 м), намиращ се край град Позитано. За източен край на Амалфийското крайбрежие се смята нос Пунта Ликозия край град Виетри сул Маре, където започва западното крайбрежие на Салернския залив, а за западен – нос Пунта Кампанела, срещу който се намира остров Капри. Разстоянието между двата носа е 61 км.
Селища и забележителности Всички градове по Амалфийското крайбрежие са малки по население. Имат еднотипна характерна за този район архитектура. Поради стръмния терен сградите са построени стъпаловидно една над друга, което и им придава особено живописен вид.
Следните общини в провинция Салерно са част от Амалфийското крайбрежие: Амалфи с катедралата и манастира на Рая; Атрани с църквите „Сан Салваторе дел Биректо“ и „Санта Мария Мадалена Пенитенте“; Четара, градът на соса от аншоа; Конка дей Марини – градът на сфолятела, с неговата Изумрудена пещера и патронната църква „Сан Джовани Батиста“; Фуроре, с малък фиорд; Майори, с колегиалната църква „Санта Мария а Маре“ и замъка „Сан Никола де Торо Плано“; Минори, с базиликата „Санта Трофимена“ и Римската вила; Позитано, с църквата „Успение Богородично“ и с внушителния си исторически център; Праяно, с църквите „Сан Лука“ и „Сан Дженаро“ и техните белведери; Равело – градът на музиката, с катедралата и с престижните вила Чимброне и вила Руфоло, както и аудиториум „Оскар Нимайер“; Скала, най-старият град на Амалфийското крайбрежие; Трамонти и различните му махали Виетри сул Маре, известен по целия свят със своята древна традиция в производството на керамика и със своята махала Албори, което е част от клуба „Най-красивите селища в Италия“.
Следните общини от крайбрежието на Амалфи и Сорентиското крайбрежие са обединени в Планинска общност Монти Латари:
за Амалфийското крайбрежие Скала, Сант'Еджидио дел Монте Албино, Корбара, Трамонти; за Сорентинското крайбрежие – Аджерола, Пимонте, Казола ди Наполи, Летере.
Община Вико Екуенсе има малък излаз точно на брега, в махала Арола с плажа Тордиляно – което е част от метрополния град Неапол, въпреки че общината принадлежи предимно към Сорентинския полуостров. Друга община в района на Неапол, включена до голяма степен в географската област на крайбрежието, е Аджерола, чиито южни граници се простират до около километър от бреговите линии, принадлежащи на Праяно и Позитано. Друга община, която е част от неаполитанската територия и Сорентинския полуостров с изглед към крайбрежието на Амалфи, е Пиано ди Соренто.
История
В Древността територията на крайбрежието е била подвластна на Рим, за което свидетелства наличието на множество патрициански вили, най-голямата от които се намира в Минори. По време на Готската война от 535 - 554 г. крайбрежните жители се съюзяват с византийците, които в края на конфликта им предоставят по-голяма автономия в отношенията им с Византийската империя. Въпреки че Амалфи е завладян от лангобардското княжество Салерно през 839 г., след няколко години градът се присъединява отново към Византийската империя, като на практика получава административна автономия – предпоставка за създаването на Република Амалфи, която през X век се трансформира в Херцогство Амалфи. То преживява максималното си разширение между края на X и началото на XI век, по времето на херцог Мансон I.
През Средновековието и Ренесанса крайбрежието е засегнато от опустошителни нападения, първо от арабите, а след това и от турците. Завладяно от норманите от земите на Княжество Салерно през 1136 г., то изпада в бедност, за което допринасят и набезите на съперничещата морска република Пиза. От XVI век срещу набезите на берберски пирати там са строени наблюдателни кули, станали впоследствие туристически атракции.
От 1811 до 1860 г. Амалфи е столица на едноименния окръг на Кралството на Двете Сицилии, преди да бъде официално присъединен към Кралство Италия през 1861 г. От края на XIX век нататък Амалфийското крайбрежие претърпява голямо развитие на туризма на международно ниво, като Позитано се счита за една от основните дестинации за посещение.
Икономика Районът има силно икономическо въздействие, благодарение на туризма, който е силно разпространен благодарение на изключителния крайбрежен пейзаж, възприеман по света като един от символите на Италия. Неговата природна красота и живописни пейзажи го поставят към XVIII век в списъка с маршрути на Гран Тур, но специално след Втората световна война става една от любимите дестинации на световния елит – причина за прякора му „Божественият бряг“. Там обичат да отдъхват първата дама Жаклин Кенеди, крал Виктор Емануил III Савойски, предприемачът Джани Анели, режисьорът Роберто Роселини, актрисите Грейс Кели, Ингрид Бергман, Грета Гарбо и София Лорен, актьорите Пол Нюман, Леонардо ди Каприо и Том Ханкс, танцьорът Рудолф Нуреев, писателите Гор Видал, Максим Горки, Джон Стайнбек и Ърнест Хемингуей.
Амалфийското крайбрежие е известно и с някои типични продукти: лимончело – ликьор, получен от лимон Коста д'Амалфи (плодът се и изнася изгодно), и кончерто – ликьор, традиционно произвеждан в Трамонти и получен от смес от 15 подправки, включително женско биле, копър, карамфил, индийско орехче, еделвайс и мента. Сред крайбрежните специалитети са ястия от хамсия, както и колатура (течен сос от аншоа), произведени в Четара. Важно икономическо перо е и керамиката, изработена и ръчно рисувана във Виетри сул Маре.
Фотогалерия
Вижте също
Вито Позитано Обсада на Отранто Амалфийски манастир в Атон Салваторе Куазимодо „Любовта“ – сниман Амалфийското крайбрежие черно-бял филм от 1948 г. с Ана Маняни Робер Гискар
Източници
Външни препратки Официален уебсайт на Амалфийското крайбрежие Онлайн портал Amalfi Coast
Категория:География на Италия Категория:Обекти на световното наследство в Италия