Линдзи Адамс Бъкингам (; * 3 октомври 1949 г. в Пало Алто, Калифорния, САЩ) е американски музикант, певец, автор на песни и звукозаписен продуцент. Най-шроко е познат като водещ китарист и вокалист на групата Флийтуд Мак, с която работи в периодите 1975 – 1987 и 1997 – 2018 г. Той е известен с начина си на свирене „фингърстайл“.
През 199 г., като член на Флийтуд Мак, е въведен в Залата на славата на рокендрола. През 2011 г. сп. „Ролинг Стоун“ го класира на 100-то място в списъка на най-великите китаристи на всички времена.
На 9 април 2018 г. е освободен от Флийтуд Мак и е заменен от Майк Кембъл и Нийл Фин.Greene, Andy (April 9, 2018). "Fleetwood Mac Fires Lindsey Buckingham". Rolling Stone. Посетено на 7 дек. 2018.
Произход и младежки години Линдзи Адамс Бъкингам е роден на 3 октомври 1949 г. в Пало Алто, Калифорния, в семейството на Рутеда Елиът и Морис Бъкингам.Schruers, Fred (October 30, 1997). "Fleetwood Mac: Back on the Chain Gang". Rolling Stone. Посетено на 28 дек. 2022. Има двама по-големи братя – Джефри и Грегъри. Израства в общността на Адъртън, разположена в района на залива на Сан Франциско.
Учи в гимназия „Менло-Адертън“, където заедно с братята си е насърчаван да се състезава по плуване. Макар да се отказва от леката атлетика, за да се посвети на музиката, брат му Грегъри постига значителен успех, като печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико Сити. След завършване на гимназията Бъкингам следва в Държавния университет в Сан Хосе, но не завършва.
Още от ранна възраст проявява интерес към музиката, вдъхновен от записите на по-големия си брат с изпълнения на Литъл Ричард, Бъди Холи и Елвис Пресли. Като дете започва да се упражнява на пластмасова китара с образа на Мики Маус, докато родителите му не му купуват истинска китара – марка Harmony, на стойност 35 долара.
Бъкингам никога не посещава уроци по китара и не чете ноти. До 13-годишна възраст се насочва към фолк музиката, като възприема енергичния стил на свирене, вдъхновен от техниката на банджото и групата Кингстън Трио. Силно влияние върху музикалния му вкус оказва и творчеството на Бийч Бойс.
Музикална кариера В периода 1966 – 1971 г. Линдзи Бъкингам участва в психеделичен и фолк рок сцена като член на гимназиалната група Fritz Rabyne Memorial Band, където изпълнява ролята на басист и вокалист. През 1967 г., след промени в състава, групата се преформатира и съкращава името си на Fritz.
По това време Бъкингам кани своята приятелка Стиви Никс да се присъедини към групата като беквокалистка. Пет години по-късно, след напускането на Fritz, между двамата започва романтична връзка.
1973 – 1974: Албум Buckingham Nicks
През 1972 г. Бъкингам и тогавашната му приятелка Стиви Никс записват седем демо записи на половин-инчов 4-пистов рекордер Ampex, съхраняван в завода за печене на кафе на баща му в Дейли Сити. С надежда да получат договор за запис, двамата се преместват в Лос Анджелис.
През 1973 г. звукозаписната компания Полидор Рекърдс подписва договор с дуото, което издава студийния албум Buckingham Nicks през септември същата година. Продуциран от Кийт Олсън и втория инженер Ричард Дашът, албумът не постига комерсиален успех и скоро след излизането си Полидор прекратява сътрудничеството с тях.
За да си помогне финансово, Бъкингам отива на турне с подгряващата група на Дон Евърли, пеейки части на Фил Евърли.
1975 – 1980: Флийтуд Мак и комерсиален успех
Докато проучва звукозаписното студио „Саунд Сити“ в Калифорния, барабанистът на Флийтуд Мак Мик Флийтуд чува песента „Frozen Love“ от студийния албум Buckingham Nicks и е впечатлен от китарната работа. След като научава, че Линдзи Бъкингам е китаристът, Флийтуд се среща с него в студиото, където Бъкингам и Стиви Никс записват демо материали. Когато китаристът Боб Уелч напуска Флйтуд Мак през декември 1974 г., Флийтуд предлага на Бъкингам да се присъедини към групата. Бъкингам настоява, че той и Никс са творчески екип и не желае да работи без нея. Флийтуд се съгласява да включи и двамата без прослушване.
След това Бъкингам и Никс започват кратко турне, за да популяризират албума Buckingham Nicks. Когато свирят в Алабама, която е единственият район, където имат значителни продажби, те казват на феновете си, че са се присъединили към Флийтуд Мак.
През 1975 г. групата издава едноименния си албум Fleetwood Mac, който достига първо място в американските класации. Бъкингам допринася с песни като „Monday Morning“ и „I'm So Afraid“, както и с водещи вокали в „Blue Letter“ и „Crystal“. Първите две са предназначени за планирания следващ студиен албум на Бъкингам-Никс, но вместо това са използвани за Флийтуд Мак.
Истинският пробив идва с албума Rumours (1977), който се превръща в един от най-продаваните албуми на всички времена. Бъкингам е автор на водещия сингъл „Go Your Own Way“, който достига номер десет в Билборд Хот 100, както и на „Second Hand News“ и „Never Going Back Again“. Бъкингам също така участва като съвокал в две от най-големите песни на групата на живо: „The Chain“, написана от цялата група, и „Don't Stop“, песен на Кристин Макви.
След успеха на Rumours и личната раздяла между Бъкингам и Никс, Бъкингам се стреми да избегне повторение на предишния музикален модел. Той убеждава Мик Флийтуд да позволи на работата му по следващия им студиен албум да бъде по-експериментална и да му бъде позволено да работи върху парчетата у дома, преди да ги представи на останалата част от групата в студиото. Така се ражда Tusk (1979) – двоен студиен албум на Флийтуд Мак, ръководен основно от него. Той пише водещия сингъл Tusk, включващ университетския оркестър „Spirit of Troy“, който достига осмо място в класацията Билборд Хот 100. Албумът включва още два хита: „Think About Me“ на Кристин Макви и „Sara“ на Стиви Никс – 6½-минутна композиция, по-късно съкратена за сингъл и CD издание, но възстановена в по-късни компилации. Оригиналният китарист на групата Питър Грийн участва в записите, но неговото свирене в „Brown Eyes“ не е включено в албума.
По това време Бъкингам започва връзка с Карол Ан Харис, секретарка в звукозаписна компания и начинаещ модел, с която живее до 1984 г.
Въпреки че Tusk е смятан за успешен, той не достига търговския успех на Rumours, което води до пауза в студийната дейност на групата.
1981: Солова кариера и албум Law and Order Паралелно с работата си по албума Tusk, Линдзи Бъкингам продуцира студийни албуми за Уолтър Игън и Джон Стюарт в края на 70-те години, като постепенно започва работа и по собствен солов проект.
През 1981 г. издава дебютния си солов албум Law and Order, в който свири на почти всички инструменти. В записа участват и негови колеги от Флийтуд Мак – Мик Флийтуд и Кристин Макви. Албумът следва еклектичната и експериментална линия, започната с Tusk, като включва елементи от lo-fi звучене и ню уейв стил. Водещият сингъл „Trouble“, вдъхновен от продуцента Ричард Дашът, се превръща в международен хит – достига девето място в класацията Билборд Хот 100 и оглавява класацията в Австралия за три поредни седмици.
1982: албум Mirage След мащабно световно турне, завършило през 1980 г., Флийтуд Мак си взимат едногодишна пауза. През 1982 г. групата се събира отново, за да запише следващия си студиен албум – Mirage. Проектът се отличава с по-достъпно и поп-ориентирано звучене, което връща групата на върха на американската класация за албуми.
Въпреки успеха на Mirage, по това време отделни членове на Флийтуд Мак, особено Стиви Никс, постигат значителни успехи като солови изпълнители. Това води до творческа пауза за групата, като следващият им студиен албум се появява едва пет години по-късно.
1983 – 1986: Албум Go Insane и други солови проекти През 1983 г. Линдзи Бъкингам написва и изпълнява две песни – „Holiday Road“ и „Dancin' Across the USA“ – за филма „Семейство Гризуолд във ваканция“. „Holiday Road“ е издадена като сингъл и достига 82-ро място в класацията Билборд Хот 100.
През 1984 г., след края на седемгодишната си връзка с Карол Ан Харис, Линдзи Бъкингам издава втория си солов албум. В него той продължава експерименталния си подход, като заглавната песен се превръща в умерен хит, достигайки 23-то място в класацията Билборд Хот 100. През 2008 г. Бъкингам споделя, че песента е вдъхновена от емоционалните последици след раздялата му със Стиви Никс, макар че Харис твърди в мемоарите си Storms, че текстът отразява тяхната собствена раздяла.
Заключителната композиция в албума – „DW Suite“ – е посветена на покойния Денис Уилсън, барабанист на Бийч Бойс, близък приятел на Флийтуд Мак и бивш годеник на Кристин Макви.
Същата година Бъкингам участва като китарист и вокалист в песента „You Can't Make Love“ от втория солов албум на Дон Хенли – Building the Perfect Beast.
През 1985 г. Линдзи Бъкингам участва в благотворителния проект USA for Africa, като се включва в записите на емблематичния сингъл „We Are the World“. Същата година допринася към филмовата музика с песента „Time Bomb Town“ за хитовия филм „Завръщане в бъдещето“. В записа Бъкингам изпълнява всички инструменти, с изключение на барабаните, които са поверени на Майкъл Хюи.
През 1986 г. Бъкингам е съавтор на песента „Since You've Gone“, включена в дебютния солов албум Belinda на Белинда Карлайл.
1987: Албум Tango In the Night и напускане на Флийтуд Мак През 1987 г. Флийтуд Мак издават своя петнадесети студиен албум Tango in the Night, който е петият с участието на Линдзи Бъкингам. По това време той вече има два самостоятелни албума зад гърба си и решава да вложи значителна част от материала, предназначен за третия му солов проект, в албума на групата. Сред тези песни са „Big Love“, „Tango in the Night“, „Family Man“, „You and Me“ и „Caroline“. Първият сингъл „Big Love“ се превръща в международен хит, достигайки Топ 10 както в САЩ, така и във Великобритания.
Задвижван от поредица от успешни сингли, Tango in the Night се превръща в най-продавания студиен албум на Флийтуд Мак след Rumours от 1977 г. Въпреки този успех, малко след издаването му Бъкингам напуска групата.Fleetwood: My Life and Adventures with Fleetwood Mac by Mick Fleetwood and Stephen Davis, 1990, William Morrow, Причините включват нежеланието му да участва в турне и натрупаното напрежение в отношенията между членовете. След напускането му, групата продължават дейността си, като го заменят с двама китаристи – Рик Вито и Били Бърнет.
1988 – 1992: албум Out of the Cradle След напускането си на Флийтуд Мак през 1987 г. ,Бъкингам прекарва по-голямата част от следващите пет години в студиото, работейки върху третия си солов студиен албум Out of the Cradle, който излиза през 1992 г. Проектът е дълбоко личен и тематично насочен към преживяванията му в групата и връзката му със Стиви Никс. В интервю Бъкингам споделя, че много от емоционалните рани, натрупани през годините, са намерили израз именно в този албум.
По време на записите Бъкингам се стреми към творческа независимост, като сам продуцира и изпълнява голяма част от музиката. Сред песните в албума се откроява „Wrong“ – деликатна критика към автобиографията на Мик Флийтуд, публикувана през 1990 г., която Бъкингам възприема като несправедлива спрямо себе си.
Въпреки че Out of the Cradle (1992) получава положителни отзиви от критиците, албумът не успява да достигне комерсиалния успех, свързан с работата на Линдзи Бъкингам във Флийтуд Мак. Въпреки това Бъкингам прави турне през 1992 – 93 г. за първи път като солов изпълнител с четирима китаристи, басист, клавирист и трима перкусионисти.
1993 – 2004: Завръщане във Флийтуд Мак