Кристин Макви

Кристин Ан Макви (), с моминско име Пърфект (Perfect; * 12 юли 1943 г., Бут, Ланкашър, Англия, † 30 ноември 2022 г., Лондон) е английска певица, музикантка и авторка на песни, известна е като кийбордистка и вокалистка на групата „Флийтуд Мак“.

Като член на Флийтуд Мак, през 1998 г. е въведена в Залата на славата на рокендрола и получава наградата „Брит“ за изключителен принос към музиката. Същата година, след почти 30 години с групата, тя я напуска, издавайки солов албум през 2004 г.

През 2006 г. Макви получава Златна значка за заслуги от BASCA (днешна Академия „Айвърс“). Удостоена е и с наградата „Айвър Новело“ за цялостно творчество от Британската академия за текстописци, композитори и автори през 2014 г. и с наградата „Трейълблейзър“ на наградите UK Americana през 2021 г. Също така е носителка на две награди „Грами“.

Произход и детски години Кристин Макви е родена на 12 юли 1943 г. в английското село Бут, разположено в района Лейк Дистрикт. Израства в квартал „Беъруд“ на индустриалния град Сметик, близо до Бирмингам. Баща ѝ, Сирил Пърси Абсел Пърфект, е концертиращ цигулар и преподавател по музика в Педагогическия колеж „Сейнт Петър“ в Солтли, Бирмингам, както и учител по цигулка в гимназията „Сейнт Филип“ в Бирмингам. Майка ѝ, Беатрис Едит Мод (Рийс) Пърфект, е медиум, екстрасенска и лечителка. Дядо ѝ е бил органист в Уестминстърското абатство.

Макви се запознава с пианото на 4-годишна възраст, но започва да учи музика сериозно на 11 години, когато местен музикант – приятел на брат ѝ Джон – я насърчава. Тя продължава класическото си обучение до 15-годишна възраст, но насочва вниманието си към рокендрола, вдъхновена от песенник на Фатс Домино, който брат ѝ донася у дома. Сред другите ѝ ранни музикални влияния са Евърли Брадърс.

Кариера Ранно музикално творчество Макви изучава скулптура в Художествено училище „Мозли“ в Бирмингам в продължение на пет години с намерение да стане преподавателка по изкуства. о време на следването си се запознава с млади музиканти от британската блус сцена.

Сред първите ѝ музикални контакти са китаристът Стан Уеб и басистът Анди Силвестър от групата „Саундс ъф Блу“, които я канят да се присъедини към тях, впечатлени от нейния музикален талант. Макви участва и в изпълнения със Спенсър Дейвис. След като завършва художествения колеж, групата се разпада, а финансовите ѝ възможности не ѝ позволяват да продължи кариера в изкуството. Това я подтиква да се премести в Лондон, където за кратко работи като аранжор на витрини в универсалния магазин „Дикинс и Джоунс“.

Чикън Шак

През 1967 г. Макви, която тогава свири под името Кристин Пърфект, научава, че Анди Силвестър и Стан Уеб сформират нова блус група под името „Чикън Шак“ и търсят пианист. Тя се свързва с тях и е поканена да се присъедини към групата като пианистка, клавиристка и беквокалистка. Дебютното издание на групата – „It's Okay with Me Baby“ – е написано от самата Макви и включва нейно участие.

Макви остава с „Чикън Шак“ за два студийни албума, като нейният усет към блуса се откроява както в пианото ѝ, повлияно от стила на Сони Томпсън, така и в нейния автентичен вокален изказ.Fleetwood Mac, by Steve Clarke, Proteus Books, 1984, p. 47 Групата постига успех с кавър версията на „I'd Rather Go Blind“ на Елингтън Джордан, в която Макви изпълнява водещите вокали.Clarke, Steve, Fleetwood Mac, Proteus Books, 1984, p. 48 За приноса си към британската блус сцена тя е отличена с наградата на списание „Мелъди Мейкър“ за най-добра вокалистка на Обединеното кралство през 1969 г. и отново през 1970 г.

Макви напуска „Чикън Шак“ през 1969 г., година след като се омъжва за басиста на „Флийтуд Мак“ Джон Макви. Решението ѝ е мотивирано от желанието да бъде по-близо до съпруга си, тъй като смята, че работата в отделни групи би ги разделила.

Флийтуд Мак

Кристин Макви е дългогодишна почитателка на „Флийтуд Мак“ и по време на турнетата си с „Чикън Шак“ често се среща с членовете на групата, тъй като и двете формации са част от каталога на лейбъла „Блу Хърайзън“. В този период тя участва като гост-пианистка в записи на Питър Грийн за втория студиен албум на „Флийтуд Мак“ – Mr. Wonderful.Mike Vernon's CD Booklet, Fleetwood Mac: The Complete Blue Horizon Sessions 1967–1969, Chapter 2

Насърчена да продължи самостоятелна кариера, Макви записва дебютния си солов албум Christine Perfect (по-късно преиздаден под заглавието The Legendary Christine Perfect Album). През 1970 г., след напускането на основателя Питър Грийн, тя е поканена официално да се присъедини към „Флийтуд Мак“ като клавиристка. Още преди това е допринесла с некредитирани пиано партии и беквокали за албума Kiln House, както и е създала неговата обложка.

След напускането на Грийн групата изпитва трудности и има нужда от друг музикант, който да допълни звученето им. Макви е голяма фенка на Флийтуд Мак от ерата на Питър Грийн и е научила песните за новия албум по време на репетиции. Така тя става неразделен член на групата на клавишни и като авторка на песни и вокалистка. С присъединяването ѝ „Флийтуд Мак“ избягва евентуален разпад, а барабанистът Мик Флийтуд по-късно заявява: „Кристин стана спойката, която държеше групата заедно. Тя изпълни нашето звучене прекрасно.“

Първият студиен албум, в който Кристин Макви участва като пълноправен член на „Флийтуд Мак“, е Future Games (1971). Това е и първият проект, по който тя работи с американския китарист и текстописец Боб Уелч, който заменя Джеръми Спенсър – един от основателите на групата.

През 1974 г. Макви се премества с останалите членове на „Флийтуд Мак“ в Калифорния, САЩ. След издаването на албума Heroes Are Hard to Find Уелч напуска групата, а на негово място се присъединяват Стиви Никс и Линдзи Бъкингам от дуото „Бъкигам Никс“. Новият състав включва две водещи вокалистки и авторки на песни – Макви и Никс – които бързо установяват творчески синхрон и вокална хармония.

В първия студиен албум на обновения състав – Fleetwood Mac (1975) – Макви е авторка и водеща вокалистка в четири песни: „Warm Ways“, „Over My Head“, „Say You Love Me“ и „Sugar Daddy“. Тя също така съавторства с Линдзи Бъкингам песента „World Turning“. Албумът постига значителен успех, като „Over My Head“ и „Say You Love Me“ влизат в класацията „Билборд Хот 100“, а „Over My Head“ става първият сингъл на групата, който достига американския Топ 20 и осигурява пробив в радиоефира на САЩ.Fleetwood Mac, by Steve Clarke, Proteus Books, 1984, p. 92.

През 1976 г., по време на турне, Кристин Макви започва връзка с директора по осветлението на „Флийтуд Мак“, което я вдъхновява да напише „You Make Loving Fun“ – един от водещите сингли от албума Rumors (1977), достигал Топ 10 в класацята „Билорд Хот 100“. Най-успешната ѝ композиция от албума е „Don't Stop“, която достига до пето място в същата класация. Албумът включва и баладата „Songbird“, написана и изпълнена от Макви на пиано, с акомпанимент от Линдзи Бъкингам на акустична китара.

До края на турнето Rumours Макви се разделя със съпруга си Джон Макви, с когото продължава да работи в групата. През 1979 г. тя записва песента „Think About Me“ за двойния студиен албум Tusk, която влиза в Топ 20 на САЩ, макар албумът да не достига комерсиалния успех на Rumours.Cable, Mochael (25 September 1982). "Mac's McVie: Rumours Fly About Fleetwood Mac's Christine McVie—And That's No Mirage". US Magazine

През 1977 г. Маквии пее с Боб Уелч в соловата му версия на Sentimental Lady.

След турнето Tusk групата временно се разпада, но се събира отново през 1981 г., за да запише албума Mirage в студиото „Шато д’Ерувил“ във Франция. Издаден през 1982 г., Mirage връща „Флийтуд Мак“ на върха на американските класации. Сред водещите сингли е „Hold Me“, написан в съавторство с Макви, вдъхновена от сложната си връзка с барабаниста на „Бийч Бойс“ – Денис Уилсън. Третият сингъл от албума – „Love in Store“, също нейна композиция – достига № 22 в началото на 1983 г.

През 1984 г. Кристин Макви издава втория си самостоятелен студиен албум – Christine McVie, който включва хитовете „Got a Hold on Me“ (№ 10 в американската поп класация, № 1 в класацията за съвременна музика за възрастни и № 1 в класацията за мейнстрийм рок) и „Love Will Show Us How“ (№ 30 в поп класацията на САЩ). Третият сингъл от албума – „I'm the One“ – не успява да влезе в класациите.Connelly, Christopher (7 June 1984). "From British Blues with Chicken Shack to Soft Rock with Fleetwood Mac: Christine McVie Keeps a Level Head after Two Decades in the Fast Lane". Rolling Stone

На 18 октомври 1986 г. Макви се омъжва за кийбордиста Еди Куинтела, с когото съвместно пише песни за следващите албуми на „Флийтуд Мак“. През 1987 г. тя се присъединява отново към групата за записите на Tango in the Night – най-успешния им албум след Rumours, достигнал Топ 5 в класациите на САЩ и Обединеното кралство. Най-големият хит от албума – „Little Lies“ – е написан от Макви и Куинтела. Друг сингъл на Макви – „Everywhere“ – достига № 4 в британската класация и № 14 в САЩ.

През 1988 г. Макви пее с Кристофър Крос в песента Never Stop Believing от неговия студиен албум Back of My Mind.http://www.allmusic.com/album/back-of-my-mind-mw0000200012 "Back of My Mind - Christopher Cross"

През 1990 г. „Флийтуд Мак“, вече без Линдзи Бъкингам, издава албума Behind the Mask, който получава златен статус в САЩ.Recording Industry Association of America sales figures. Certified 'Gold' on 19 July 1990. Песента „Save Me“ на Макви влиза в американския Топ 40, а албумът достига № 1 в класацията за албуми на Обединеното кралство и получава платинен статус. Вторият сингъл на Макви – „Skies the Limit“ – се превръща в хит в класацията за съвременна музика за възрастни.

По време на турнето Behind the Mask Макви преживява загубата на баща си и решава да се оттегли от концертната дейност.Mick Fleetwood autobiography, "Play On", 2014 Въпреки това остава активна в групата, като записва песента „Love Shines“ за бокс сета 25 Years – The Chain (1992) и пет композиции за студийния албум Time (1995), издаден след напускането на Стиви Никс.

В средата на 90-те години Макви участва като вокалистка и клавиристка в солов проект на Линдзи Бъкингам, което води до предложение за събиране на групата. Стиви Никс се присъединява отново, а „Флийтуд Мак“ записва концертния албум The Dance (1997), който достига № 1 в американската класация за албуми. Макви участва в турнето и в церемонията по въвеждането на групата в Залата на славата на рокендрола през 1998 г., както и в наградите „Грами“ и „Брит“. След това решава да се оттегли от групата, като посочва фобията си от летене като основна причина.

1999 – 2014: Пауза с Флийтуд Мак и полуоттегляне След издаването на концертния албум The Dance (1997), Кристин Макви се завръща в Англия, за да бъде по-близо до семейството си, и се оттегля от публичното пространство. През 2000 г. приема почетна докторска степен по музика от Университета в Гринуич. Пет години след напускането на „Флийтуд Мак“ се развежда за втори път.

Въпреки оттеглянето си, тя участва като гост музикант в студийния албум на „Флийтуд Мак“ Say You Will. През декември същата година присъства на последното британско изпълнение от турнето Say You Will, но не се присъединява към групата на сцената. През 2004 г. издава третия си самостоятелен албум – In the Meantime.

През 2006 г. Макви е отличена със Златна значка за заслуги от Британската академия на текстописци, композитори и автори на церемония в хотел „Савой“ в Лондон. Същата година списание Paste я класира, заедно с Линдзи Бъкингам и Стиви Никс, сред 100-те най-велики живи автори на песни, поставяйки ги на 83-то място.

Макви не участва в последното британско изпълнение на „Флийтуд Мак“ от турнето Unleashed през ноември 2009 г. По време на обявяването на световното турне на групата през 2012 г., Стиви Никс коментира, че завръщането на Макви изглежда малко вероятно.

През октомври 2013 г. е съобщено, че Макви работи върху нов солов албум – първият от девет години – но проектът така и не е издаден.