Лу̀лчо Маньов Гу̀гов е български революционер от село Петрич, един от активните организатори и участници в Априлското въстание в 1876 година заедно с Нено Гугов, който е негов чичо.
Биография Роден е в 1851 година в Петрич. На 12 февруари 1876 г. от село Поибрене в Петрич пристига апостолът на IV революционен окръг Георги Бенковски, придружаван от Никола Цвятков-Дерменджийчето. В къщата на Лулчо Гугов е основан местният революционен комитет към Вътрешната революционна организация. За негови членове пред поп Христоско Раков се заклеват над клетвените атрибути – евангелие, кръст и револвер – кметът Мито Стоянов, помощник-кметът Стоян Ганчов, Маньо Лулчов Гугов, Нено Лулчов Гугов, Лулчо Маньов Гугов, Делчо Маньов Гугов и Филип Свинаров. За председател е избран търговецът Нено Гугов, по-късно представител на селото в Оборищенското събрание. Въстанието избухва в село Петрѝч на 21 април 1876 г.
Между 1 и 3 март апостолът Георги Бенковски за втори път идва в село Петрич, придружаван от Панайот Волов и Георги Икономов. В църквата „Св. Георги Победоносец“ е извършена повторната клетва на бъдещите въстаници от селото. Нено Гугов призовава петричани: „Който нема пушка, вола си да продаде, пушка да си купи“. Към съзаклятието се посвещават още около тридесет от най-видните, уважавани и авторитетни селяни. Войводата Бенковски разпорежда да се обходят близките селища и да се провежда агитация за въстанието. С тази задача са натоварени търговците Нено Гугов, племенникът му Лулчо Гугов и Филип Свинаров. Тук Апостолът на Четвърти революционен окръг се среща със своя съселянин Тодор Каблешков.
На 28 април около 1000 души редовен аскер и башибозушки орди за пореден път нападат Петрич. Въстаниците напускат отбраняваните позиции в местността Петрина чука и се укриват в гората, откъдето наблюдават погрома над родните си домове, семейства и имоти. Богатото средногорско село накрая е запалено. Първо изгаря училището. Подпалени са 13 дюкяна, 11 воденици, 2 тепавици, над 200 стопански сгради. Заловените жени, моми и невести са затваряни в църквата „Св. Георги“, където са изнасилвани и бити от погромаджиите. На 29 април за втори път в Пирдоп и Златица се настанява редовна турска войска. Арестувани и хвърлени в тъмницата на конака в Пирдоп са местни просветни дейци, начело с учителя Симеон Сърданов. През деня в Петрич пристига чета от с. Баня, водена от поп Груйо, но намират селото обезлюдено, ограбено и унищожено. След тези събития Лулчо Гугов се сражава редом с Крайчо Стоянов Самоходов, байрактаря на Хвърковатата чета.
Край Петрич, от левия бряг на Тополница, се вижда историческата Петрина чука, където още има следи от окопите на позициите на въстаниците и черешовата батарея от четири топа. На издигнатия в чест на 100-годишнината от Априлското въстание малък и скромен паметник пише: „На 23 и 24 април 1876 г. на Петрина чукара и Сливовка Хвърковатата чета и петричани удържаха първата победа над башибозуци и черкези“.
Лулчо Гугов е дядо на писателя Павел Вежинов (р. Никола Делчев Гугов) и е един от героите в неговата повест „Измерения“, която съчетава спомени от епохата на Априлското въстание, разказани от очевидци, с епизоди от неговото детство и съжителството му с „най-чудната жена“ – неговата баба Петра, съпруга на дядо му Манол – племенник на Лулчо Гугов. В произведението е представен като „много важен свидетел, според мен на него трябва да се вярва без всякакви уговорки“. Вежинов посочва и причината за внезапната му смърт през 1898 година – мозъчен удар.
Родословие
Източници
Категория:Участници в Априлското въстание Категория:Четници в Хвърковатата чета