Космическата станция е изкуствена конструкция, създадена с цел пребиваването на хора в космическото пространство. Към 2008 г. съществуват само станции в ниска околоземна орбита, наричани също орбитални станции. Космическите станции се различават от космическите кораби по отсъствието на устройства за излитане и кацане. Те са предвидени за средносрочно пребиваване в орбита, достигащо седмици, месеци и дори години.

Космическите станции се използват за изучаване на последствията от продължителния космически полет върху човешкото тяло, както и за провеждане на по-големи по брой и продължителност научни изследвания, отколкото на другите космически апарати. След злополучния полет на Союз-11 до Салют-1, всички рекорди по продължителност на пилотиран космически полет са поставени на космически станции.

Рекорди по продължителност са поставяни неколкократно: 437,7 дни – от Валери Поляков на борда на „Мир“ от 1994 до 1995 г. 742 дни – от Сергей Авдеев (на 27 август 1999 г.).

До 2005 г., на борда на „Мир“, 3 космонавта са приключили самостоятелни мисии с продължителност над година.

Видове космически станции Монолитни Общо казано, дотогава изстреляните станции са от два типа. По-ранните са „монолитни“ като Салют и Скайлаб, които се конструират и изстрелват като един сегмент, след което се обитават от екипаж. Общо взето те съдържат всичко необходимо (провизии, оборудване за експерименти и изследователска дейност и т.н.) при изстрелването си и след като бъдат обявени за „изразходвани“ се изоставят. Това позволява постоянно човешко присъствие на станцията.

Със Салют-6 и Салют-7 настъпват видими промени, защото са построени с две места за скачване, което позволява идването на втори екипаж на борда с друг космически кораб. Скайлаб също е конструиран с две места за скачване, като второто поколение станции, но втория отсек никога не е използван. Това позволява на снабдителните кораби Прогрес да се скачват и да доставят нови запаси, които да подсигурят дълготрайните мисии.

Модулни Втория вид, като Мир и МКС, са изградени от модули. Изстрелва се един главен модул и по-късно се изстрелват и свързват допълнителни модули, обикновено със специфична функция (за Мир модулите се изстрелват самостоятелно с ракета-носител, докато за МКС се изстрелват със Спейс Шатъл). Този метод позволява по-голяма гъвкавост на операциите и премахва необходимостта от използването на невъобразимо мощна ракета, с която да се изведе станцията. Тези станции са предвидени от самото начало да се подсигуряват от допълнителен кораб за снабдяване, който да осигурява на екипажа провизии за по-дълготраен престой на станцията.

Употреба Космическите станции са използвани, както за граждански, така и за военни цели. Последната използвана станция за военни цели е Салют-5 от съветската космическа програма Алмаз през 1976 – 77 г.Russian Space Stations (wikisource)

Предишни и настоящи космически станции (датите съответстват на периодите прекарани с екипаж на тях)

Салют поредица от космически станции (СССР, 1971 – 1986) Салют-1 (1971, 1 екипаж и 1 несполучливо скачване) ДОС-2 (1972, провалено изстрелване) Салют-2/Алмаз (1973,провал малко след изстрелването) Космос 557 (1973, навлизане обратно в атмосферата 11 дни след изстрелване) Салют-3/Алмаз (1974, 1 екипаж и 1 несполучливо скачване) Салют-4 (1975, 2 екипажа) Салют-5/Алмаз (1976 – 1977, 2 екипажа и 1 несполучливо скачване) Салют-6 (1977 – 1981, 16 екипажа (5 дълги престоя, 11 кратки престоя и 1 несполучливо скачване) Салют-7 (1982 – 1986, 10 екипажа (6 дълги престоя, 4 кратки престоя и 1 несполучливо скачване)

Скайлаб космическа станция (САЩ, 1973 – 1974, 3 екипажа)

Мир космическа станция (СССР/Русия, 1986 – 2000, 28 екипажа с дълъг престой)

Международна космическа станция (МКС) (САЩ, Русия, Япония, Европейска космическа агенция, Канада, Бразилия, Италия 2000-настояще, 30 екипажа с дълъг престой към януари 2012)

Тиегун поредица от космически станции (Народна република Китай) Тиегун 1 (2011, 2 непилотирани скачвания)

След като Мир е свалена от орбита през 2001 г. МКС е единствената космическа станция, която е постоянно обитаема. Тя е обитаема от 3 ноември 2000, като на борда ѝ постоянно има екипаж, който се сменя периодично. Тиегун 1 приема непилотирани и пилотирани космически кораби, но не е постоянно обитаема.

Списък на обитаваните космически станции със статистики Космическа станция Картинка Изстрелване Сваляне от орбита Броя на дните,в космоса Екипажи туристи Посещения Маса(кг) В орбита Обитавана Пилотирани Безпилотни Салют-1 19 април 197101:40:00 UTC 11 октомври 1971 175 24 3 2 0 18 425 Скайлаб 14 май 197317:30:00 UTC 11 юли 197916:37:00 UTC 2249 171 9 3 0 77 088 Салют-3 25 януари 197422:38:00 UTC 24 януари 1975 213 15 2 1 0 18 500 Салют-4 26 декември 197404:15:00 UTC 3 февруари 1977 770 92 4 2 1 18 500 Салют-5 22 януари 197618:04:00 UTC 8 август 1977 412 67 4 2 0 19 000 Салют-6 29 септември 197706:50:00 UTC 29 юли 1982 1764 683 33 16 14 19 000 Салют-7 19 април 198219:45:00 UTC 7 февруари 1991 3216 816 26 12 15 19 000 Мир 19 февруари 198621:28:23 UTC 23 март 200105:50:00 UTC 5511 4594 137 39 68 124 340 МКС 20 ноември 1998 В орбита,като се предвижда до 2020 (към ) дни(към ) 204 посетители(към 6 януари 2012) 66(към 6 януари 2012) 53(към 6 януари 2012) 375 727 Тиегун 1 29 септември 201113:16:03 UTC 2013 г. дни(към ) 0(към 6 януари 2012) 0(към 6 януари 2012) 0(към 6 януари 2012) 1(към 6 януари 2012) 8506 kg

Бъдещи разработки Китай разработва още две космически лаборатории наречени Тиенгун 2 и Тиенгун 3, който трябва да бъдат изведени в орбита до 2016 г. След това се очаква до 2020 година страната да изведе нова станция състояща се от 3 модула с общо тегло 60 тона. Китай е поискал обществото да предложи имена и символи който да бъдат ползвани за новата Китайска космическа станция.Countdown begins for Chineses space station program

Компания Bigelow Aerospace разработва надуваеми обитаеми модули с търговска цел. Идеята за тези модули произлиза от проекта на НАСА ТрансХаб. Дженезис I и Дженезис II са вече изстреляни непилотирани прототипи на такава станция, създадени за да изпробват надеждността на надуваемите модули.

Бъдещите модели са Галакси, Сънденсър и BA 330, всеки от които е по-голям и по-сложен от предходния. BA 330 се очаква да бъде пилотиран производствен модел.

Проект 921-2 е роботното име на плана за конструиране на китайска пилотирана космическа станция до 2012 г.

Космическите станции в литературата, киното и телевизията Научнофантастичния сериал Вавилон 5 представя идеята на сценариста Джоузеф Майкъл Стразински за космическата станция на бъдещето. Съоръжението е с дължина пет мили (8 км) и тежи два милиона и петстотин хиляди тона. Станцията се захранва от ядрен реактор и създава изкуствена гравитация за обитателите си, като се върти със скорост от 60 мили/час (96 км/ч).

Източници