Върховната жрица (II), е втората карта от Главната аркана в гадателските колоди Таро. В първото надписано тесте таро, Марсилското от 18-ти век, фигурата е увенчана с папската тиара и е обозначена като La Papesse, ПапесатаЖан Шевалие, Ален Гертабрант, Речник на символите т. 2, М-Я, издателство "Петриков", 1996, 162 -163 стр., вероятно препратка към легендата за папеса Йоана. Понякога тази карта е наричава и Вратата на Храма,

За създаването на колодата на Райдър-Уейт, Папесата от игралните карти е преименувана на Върховната жрица. Носи корона като тази на богинята Хатор, а самият образ напомня на Богородица. Един от създателите на тестето Артър Едуард Уейт спекулира, че картата е свързана с древния култ към Астарта или Дева Мария като олицетворение на богинята майка.

История La Papesse Първоначалното име на картата е La Papesse или Папесата. Жената в някои от картите е директно свързана с папството посредством triregnum или папската тиара. В някои от модерните вариации на Марсилското таро присъстват ключовете към царството, които са традиционен символ на папството. В таро картата в протестантските и реформирани страни е използван образа на легендарната папеса Йоана. Според мита е избрана за папа дегизирана като мъж, но била разкрита когато родила. Изглежда обаче, че италианските католици виждат Папесата като алегория за църквата, тъй като с встъпването на поста Папата се жени за тялото Христово, което католиците спрягат в женски род.

Други варианти В илюстрираното от Памела Колман Смит таро на Райдър-Уейт, Папесата се превръща във Върховната жрица, седнала между колоните Воаз и Яхин (които са особено важни в масонството). Носи корона като на египетската богиня Хатор, синя мантия като на Богородица, а луната е в краката ѝ. Според Артър Едуард Уейт, картата не изобразява папеса Йоана, а вместо това е свързана с древния култ към Астарта.

В по-късни варианти срещаме Дева Мария, метафоричната Христова булка или църквата майка. В швейцарските тестета е кръстена Юнона на кралицата на боговете в римската митология. Във „фламандското тесте“ на Ванденбор (ок. 1750 – 1760) е свързана с Капитана от Комедия дел арте.

Сестра Манфреда

Папесата в тарото на Висконти-Сфорца е отъждествена със сестра Манфреда, монахиня от Умилиата и роднина на семейство Висконти, която била избрана за папа от еретичната секта на Вилхелмина Бохемска в Ломбардия. В Картите Таро, нарисувани от Бонифачи Бембо, Гертруд Моукли пише:

Отъждествяването подкрепят и други историци на Таро, като Майкъл Дъмет в книгата си „Картите Таро на Висконти-Сфорца“ .

Символика

Символика на Райдър-Уейт Върховната жрица в колодата на Райдър-Уейт, на която са базирани повечето модерни тестета, се отъждествява със Шекина, женското божествено присъствие. Тя носи синя роба и седи с ръце в скута. В кракта ѝ е полумесецът, на главата ѝ е „рогата диадема, с глобус по средата“, подобна на короната на древноегипетската бодиня Хатор, но рогата приличат повече на полумесец. Големият кръст на гърдите ѝ символизира баланса на четирите елемента: огън, вода, земя и въздух. Свитъкът в ръцете ѝ е изписан с буквите ТОРА („божествен закон“) и символизира паметта за миналото, настоящето и бъдещето, или Акаша. Седнала е между бялата и черната колона – Яхин и Воаз – на митичния Соломонов храм. Зад нея е завесата на храма: на нея са бродирани палмови листа (мъжки) и нарове (женски), които растат от дървото на живота.

Мотивът на завесата зад трона на Върховната жрица, прикриващ мистериите, които тя пази, е загатнат и в десена на роклята на Императрицата. Двете са сестри, едната създава живот, другата кани живите да опознаят езотеричните мистерии. Зад всичко това се намира нещо като водно тяло, най-вероятно морето. Вода тече през повечето карти на Райдър-Уейт-Смит.

Според книгата на А. Е. Уейт от 1910 г. Picture Key to the Tarot, Върховната жрица се свързва с:В позитивен аспект Тайни, мистерии, неясното бъдеще; жената на Питащия или самата Питаща; тишина, твърдост; мистерия, мъдрост, наука.

Обърната карта (негативен аспекти): Страст, морален или физичен плам, самонадеяност, повърхностно знание.

Символика на Марсилското таро В Марсилското таро носи синя пелерина и червена роба, в контраст с облечения в червена пелерина и синя роба Папа. Тя носи синьо наметало с жълта яка и червена рокля. Тази концепция за сблъсък между синьото (духовното) и червеното (материалното, но също и силата) срещаме във всички първи четири аркана (Магьосникът, Папесата, Императрицата, Императорът). Тя носи папска тиара с три върха. Силата (червеното) е покрита със синьо наметало, (подобно на Императора, Справедливостта и Отшелника). Това е одухотворената власт. Бял воал пада върху раменете ѝ - то символизира нравствена чистота, но езотериците го свързват с Изида и надписа предаден от ПлутархАз съм всичко, което е било, което е и което ще бъде и никой смъртен не е повдигал воала ми.Папесата е в очакване на нравствения закон, тя е въплъщение на знанието противопоставено на силата

Гадаене Също като Магьосникът, Папесата символира знание. Но докато при него знанието е активно и е символ на волята и инициативността,Речник на символите, 2 том, М-Я, Жан Шевалие, Ален Гербрант стр. 14, издателска къща "Петриков"", 1996 при нея то е пасивно. В Марсилското таро Папесата въплъщава мистериите, тя притежава Книгата на книгите, която съдържа вско знание в себе си и според коя хората ще бъдат съдени. Папесата притежава всички тайни на света, но тя не желае да ги разкрие.Магьосникът е ян, Папесата е ин. И Магьосникът и Папесата се свързват със Светия дух, . но по различен начин. При нея Духа въплъщава контрола на силата и властта,. а при Магьосника Духа въплъщава силата на Словото и претворената реалност Сравняват я с Юнона която представява мъдростта, богаството, сдържаността.

Източници

Библиография This article incorporates text from the public domain 1910 book Pictorial Key to the Tarot by Arthur Edward Waite. Please feel free to update the text.

Външни препратки II: Върховната Жрица - Значение на Таро Картата

Категория:Карти Таро