Северната офанзива е кампания от Гражданската война в Испания, в която националистическите сили побеждават и окупират части от Северна Испания.

Кампанията включва няколко отделни битки. Бискайската кампания води до загубата на Страната на баските, която все още се държи от Републиката и Билбао, най-големият испански индустриален център. Тази част от кампанията включва бомбардировките на Герника и Дуранго.

Битката при Сантандер причинява загубата на провинция Сантандер в Кантабрийска Стара Кастилия за републиката. Битката при Ел Мазуко води до превземането на контролираната от републиканците част от Астурия и падането на Хихон, последната северна крепост на републиката, в ръцете на националистите. Кампанията завършва на 21 октомври 1937 г. с решителна и пълна победа за националистите.

Начало

Емилио Мола командва началото на тази офанзива на 31 март 1937 г., но той загива при самолетна катастрофа на 3 юни 1937 г. Националистите започват атаката с 50 000 души от 61-ва на Солчага.Hugh Thomas, (2001), p. 595 Северната републиканска армия е командвана от генерал Франсиско Лано де ла ЕнкомиендаHugh Thomas, (2001), p. 597., което е началото на Бискайската кампания. Националистическата офанзива започва на 31 март и същия ден Легион „Кондор“ бомбардира град Дуранго с 250 убити цивилни. Наварските войски атакуват град Очандиано и на 4 април го окупират след тежки битки. След това Мола решава да спре настъплението поради лошо време.Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. pp.228-229

На 6 април националистическото правителство в Бургос обявява блокадата на баските пристанища, но някои британски кораби акостират в Билбао. На 20 април националистите продължават офанзивата си и окупират Елгета след тежка артилерийска бомбардировка. Същия ден Легион „Кондор“ бомбардира Герника. Баските се оттеглят до линията на Железния пояс и на 30 април италианците окупират Бермео, но националистическият боен кораб „España“ е потопен от мина.Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.595-611

Републиканското правителство решава да изпрати 50 самолета в Билбао и започва две офанзиви срещу Уеска и Сеговия, за да спре настъплението на националистите, но и двете се провалят. На 3 юни Мола е заменен от Давила. На 12 юни националистите започват своето нападение над Железния пояс и след тежки въздушни и артилерийски бомбардировки влизат победоносно в Билбао на 19 юни.Beevor, Antony (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. London: Penguin Books. p. 236.

Битката при Сантандер

След падането на Билбао републиканското правителство решава да започне офанзива срещу Брунете, за да спре офанзивата на националистите на север на 6 юли, но до 25 юли офанзивата приключва. Републиканските войски в Кантабрия са с нисък морал и баските войници не искат да спрат битката. На 14 август националистите започват настъпление срещу Кантабрия с 90 000 души, 25 000 от които италианци, и 200 самолета на армията на Севера. На 17 август италианците окупират прохода Ел Ескудо и обкръжават 22 републикански батальона в Кампо, Кантабрия. На 24 август баските войски се предават на италианците при Сантоня, а републиканските войски бягат от Сантандер. На 26 август италианците окупират Сантандер, а до 1 септември националистите завземат почти цяла Кантабрия. Националистите пленяват 60 000 души, най-големият брой по време на войната.Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.699

Астурийска кампания

След неуспешната офанзива на републиканците срещу Сарагоса, националистите решават да продължат настъплението си срещу Астурия. Националистите имат огромно числено (90 000 души срещу 45 000) и материално (повече от 200 самолета срещу 35) превъзходство, но републиканската армия в Астурия е по-добре организирана, отколкото в Сантандер, а трудният терен осигурява отлични отбранителни позиции. По време на битката при Ел Мазуко 30 000 наварски войници, водени от Солчага и подкрепени от Легион „Кондор“ превземат долината Ел Мазуко и критичните близки планини (Пена Бланка и Пико Турбина), които са отбранявани от 5 000 републикански войници след 33 дни на кървава битка.Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 302 El Mazuco (La defensa imposible) by Juan Antonio de Blas.

На 14 октомври националистите разбиват републиканския фронт, а на 17 октомври републиканското правителство нарежда да се започне евакуацията на Астурия. Националистическите кораби обаче блокират пристанищата на Астурия и само няколко военни командири (Адолфо Прада, Галан, Белармино Томас) успяват да избягат. До 21 октомври националистите окупират Хихон и приключват завладяването на северната зона.Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.708–710

Последици Със завладяването на Севера националистите контролират 36% от испанското индустриално производство, 60% от производството на въглища и цялото производство на стомана. Освен това повече от 100 000 републикански пленници са принудени да се присъединят към националистическата армия или да бъдат пратени в трудови батальони.Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. p.303 Републиката губи армията на Севера (повече от 200 000 войници) и дотогава пълната военна победа на Републиката във войната става невъзможна. След това Франко решава да започне нова офанзива срещу Мадрид, но Висенте Рохо, лидерът на Републиканската армия, започва отклоняваща офанзива в Арагон, битката при Теруел.Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A Very Short Introduction. Oxford University Press. p.93

Източници

Литература

Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A Very Short introduction. Oxford University Press. . Jackson, Gabriel. (1967) The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. .

Категория:Битки от Гражданската война в Испания Категория:Битки на Италия Категория:Битки на Германия Категория:Баска автономна област Категория:1937 година в Испания