Настъплението в Астурия е офанзива в Астурия по време на Гражданската война в Испания, което продължава от 1 септември до 21 октомври 1937 г. 45 000 души от Испанската републиканска армия се сражават с 90 000 войници от националистическите сили.

Предпоставки След неуспешната офанзива на републиканците срещу Сарагоса, националистите решават да преразпределят силите си и продължават офанзивата си срещу последното парче територия, контролирана от републиканците на север, Астурия. На 29 август Суверенният съвет на Астурия, воден от Белармино Томас, поема всички военни и граждански правомощия и назначава полковник Адолфо Прада за командир на Републиканската армия на Севера.Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 301

Численост Националистическата офанзива е започната от Северната армия на генерал Давила с 80 000 души. Тези сили включват четирите наварски бригади на Хосе Солчага, трите дивизии на Аранда и Италиански експедиционен корпус. Националистите разполагат и с 250 оръдия и 250 самолета.Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 301.

Срещу тях републиканците имат Северната армия, водена от полковник Прада, с XIV армейски корпус, воден от Франсиско Галан (8 000–10 000 души) и XVII армейски корпус на полковник Линарес (35 000). Републиканците разполагат със 180 оръдия, една ескадрила „Chatos“ и два самолета „Moscas“, около 35 самолета.Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 301.

Националистическата офанзива

Националистическата офанзива започва на 1 септември, като Солчага настъпва от изток, а Аранда от югозапад, но въпреки смазващото им числено и въздушно превъзходство напредването им е много бавно (по-малко от километър на ден). Републиканците водят ожесточени боеве, а трудният терен на Кордилера Кантабрика осигурява отлични отбранителни позиции. Войските на Солчага (33 000 души) окупират Ланес на 5 септември и в битката при Ел Мазуко атакуват височините, държани от работниците на Национална конфедерация на труда от Ла Фелгуера (5 000 души). Наварците в крайна сметка превземат долината и околните планини, но само след 33 дни кървава битка. На 18 септември националистите окупират Рибадесела, а на 1 октомври Ковадонга, но до 14 октомври републиканците все още държат няколко високи прохода на Леонските планини.Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 302

Основната цел на републиканците е да забавят настъплението на националистите до настъпването на зимата. Въпреки това, Легион „Кондор“ се завръща от Арагонския фронт и започва да бомбардира републиканските позиции. Германските ескадрили използват кутии с бензин, прикрепени към запалителни бомби, и тестват идеята за килимни бомбардировки. На 14 октомври Ариондас пада и полковник Агустин Муньос Грандес успява да пробие републиканския фронт, навлизайки в Тама и напредвайки към Кампо де Касо.Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p. 302 Републиканските войски се оттеглят към Хихон, а на 15 октомври войските на Солчага се присъединяват към войските на Аранда.Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.708

След това републиканското правителство нарежда обща евакуация.Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p. 302 На 17 октомври Суверенният съвет на Астурия решава да започне евакуацията, но Легион „Кондор“ потопява републиканския разрушител „Ciscar“, а националистическият флот блокира астурийските пристанища. Само висшите офицери успяват да избягат на канонерки и риболовни кораби. На 20 октомври двадесет и два републикански батальона се предават и полковник Хосе Франко предава град Трубия на националистите. На 21 октомври националистите влизат победоносно в Хихон, слагайки край на настъплението в Астурия. Въпреки това хиляди републикански войници бягат в близките планини и започват партизанска война срещу националистическите войски.Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.708–710

Последици Националистическите репресии са жестоки. Само в Овиедо са разстреляни 1 000 републикански пленници.Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 710 Републиканските затворници са пратени в трудови батальони или са принудени да се присъединят към националистическата армия (около 100 000).Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. pp. 302-303. Освен това, със завладяването на Севера, националистите вече контролират 36 процента от испанското индустриално производство, 60 процента от въглищата и цялото производство на стомана.Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 712

Източници

Литература

Категория:Битки от Гражданската война в Испания Категория:Битки на Италия Категория:Битки на Германия Категория:1937 година в Испания