Хауърд Мелвин Фаст () (11 ноември 1914 г. – 12 март 2003 г.) е американски романист и телевизионен сценарист. Фаст също пише под псевдонимите Е.В. Кънингам и Уолтър Ериксън.
Биография Ранни години Фаст е роден в Ню Йорк. Майка му Ида (по баща Милър) е британска еврейка имигрант, а баща му Барни Фаст е украински евреин имигрант, който съкращава името си от Фастовски при пристигането си в Америка. Когато майка му умира през 1923 г. и баща му остава безработен, най-малкият брат на Хауърд, Джулиъс, отива да живее при роднини, докато той и по-големият му брат, Джеръм, продават вестници. Хауърд приписва ранното си ненаситно четене на работа на непълен работен ден в обществената библиотека на Ню Йорк.
Фаст започва да пише в ранна възраст. Докато пътува на автостоп и обикаля железопътни линии из страната, за да си намери странна работа, той написва първия си роман „Две долини“, публикуван през 1933 г., когато е на 18 години. Първата му популярна творба е „Гражданинът Том Пейн “, измислен разказ за живота на Томас Пейн. Винаги проявяващ интерес към американската история, Фаст също написва The Last Frontier (за опита на индианците шайени да се завърнат в родната си земя и който вдъхновява филма от 1964 г. Cheyenne Autumn) и Freedom Road (за живота на бившите роби по време на Реконструкцията).
Романът „Пътят на свободата“ е базиран на истинска история и е превърнат в едноименен минисериал с участието на Мохамед Али, който в рядка актьорска роля играе Гидиън Джаксън, бивш роб през 1870 г. в Южна Каролина, който е избран в САЩ Хаус и се бори с Ку Клукс Клан и други расистки организации, за да запазят земята, за която са се грижили през целия си живот.
Принос към конституционализма Фаст е автор на известната книга „Защо петата поправка?“ есе. Това есе обяснява подробно целта на Петата поправка към Конституцията на Съединените американски щати. Фаст ефективно използва контекста на Red Scare, за да илюстрира целта на „Петото“.
Кариера Бързо прекарва Втората световна война, работейки с Службата за военна информация на Съединените щати, пишейки за Гласът на Америка. През 1943 г. той се присъединява към Комунистическата партия на САЩ и през 1950 г. е извикан пред Комитета на Камарата за неамерикански дейности; в показанията си той отказва да разкрие имената на сътрудниците на фонд за дом за сираци на американски ветерани от Испанската гражданска война (една от сътрудниците е Елинор Рузвелт) и е осъден на три месеца затвор за неуважение на Конгреса.
Докато е във федералния затвор „Мил Пойнт“, Фаст започва да пише най-известната си творба, „Спартак“, роман за въстание сред римските роби. Попаднал в черния списък на големите издателства след освобождаването си от затвора, Фаст е принуден сам да публикува романа. Той е успешен и преминава през седем отпечатвания през първите четири месеца от публикуването. (Според Фаст в неговите мемоари са отпечатани 50 000 копия, от които 48 000 са продадени.)
Впоследствие той създава Blue Heron Press, което му позволява да продължи да публикува под собственото си име през целия период докато е в „черния списък“. Точно както производството на филмовата версия на Спартак (излязла през 1960 г.) се смята за крайъгълен камък в разбиването на черния списък на Холивуд, преиздаването на романа на Фаст от Crown Publishers през 1958 г. ефективно слага край на неговия собствен черен списък в американската издателска индустрия.
През 1952 г. Фаст се кандидатира за Конгреса на от листата на Американската лейбъристка партия. През 50-те години той също работи за комунистическия вестник, Daily Worker. През 1953 г. е удостоен със Сталинската награда за мир. По-късно през това десетилетие Фаст къса с Партията по въпросите на условията в Съветския съюз и Източна Европа, особено след доклада на Никита Хрушчов „ За култа към личността и неговите последици “ на закрито заседание на 20-ия конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през февруари 1956 г., заклеймявайки култа към личността и диктатурата на Йосиф Сталин, и съветската военна намеса за потушаване на Унгарската революция от 1956 г. през ноември. В автобиографичния си труд, озаглавен „Голият бог: писателят и комунистическата партия“, публикуван през 1957 г., той пише: „ Имаше злото в това, за което мечтаехме като комунисти: ние приехме най-благородните мечти и надежди на човечеството за наше кредо; злото, което направихме, беше да приемем деградацията на собствените си души – и тъй като ние предадохме в себе си, в собственото си партийно съществуване, всички най-добри и най-ценни придобивки и свободи на човечеството – защото направихме това, ние предадохме човечеството и Комунистическата партия се превърна в предмет на унищожение.
В средата на 50-те години Фаст се премества със семейството си в Тенек, Ню Джърси. През 1974 г. Фаст и семейството му се преместват в Калифорния, където той пише телевизионни сценарии, включително телевизионни програми като „Как беше спечелен Западът“. През 1977 г. той публикува The Immigrants, първата от поредица от шест части от романи.
През 1948 г. писателят Хари Барнард обвинява Фаст в нарушаване на авторски права, като го обвини, че е „заимствал щедро“ от биографията на Барнард на Джон Питър Алтгелд за собствената си книга за Алтгелд, The American. Бързо се уреди за $7 500 ($93 725 в долари от 2022 г.). Неговият издател също се съгласи да преиздаде книгата на Барнард.
Личен животи смърт Фаст се жени за първата си съпруга Бет Коен на 6 юни 1937 г. Децата им са Джонатан и Рейчъл. Бет умира през 1994 г. По време на брака, Фаст има връзка през 50-те години с Изабел (Даудън) Джонсън, бивша съпруга на Лестър Коул и по-късно съпруга на Алгер Хис. ISSN 0190-8286 ISBN 978-0-253-00732-2. През 1999 г. той се жени за Мерседес О'Конър, която го надживява. Мерцедес довежда трима сина на брака.
Синът на Фаст Джонатан Фаст, самият писател, е женен за писателката Ерика Джонг; тяхната дъщеря е експертът Моли Джонг-Фаст. Писателят Юлиус Фаст е негов по-малък брат.
Фаст почива в дома си в Олд Гринуич, Кънектикът.
Награди Сталинска (Ленинска награда за мир), (1953)
Творчество Романи
Под псевдонима Уолтър Ериксън
Серия Пресичане Пресичането (1971) Бънкър Хил (2001). Предистория The Hessian (1972)
Малки семейни серии
Романи под псевдонима Behn Boruch В началото: Историята на Авраам (1958) Патриарсите: Историята на Авраам, Исак и Яков (1959) Многоцветното палто: Историята на Джоузеф (1959)
Романи под псевдонима EV Cunningham
Сборници с разкази
Кратки разкази
Поеми Never to Forget: The Battle of the Warsaw Ghetto (1946, с Уилям Гропър ), Ню Йорк?, Книга Братски орден на Лигата на еврейските народи, IWO На Назим Хикмет (1950) Октомврийска революция (1950 г.) Корейска приспивна песен (1951 – 1952) Поет във Филаделфия (1954)
Други произведения
Статии Историята на един американец. Вито Маркантонио (1946 г.) Първи май 1947 (1947), Ню Йорк, Обединен първомайски комитет Три имена за фашисти (1947) Криза № 1 (1951) Криза № 2 (1951) Криза № 3 (1951) Първи май 1951 (1951) Испания и мир (1951), Ню Йорк, Съвместен антифашистки бежански комитет Отворено писмо до съветските писатели (1957)
Автобиографии Голият бог: Писателят и комунистическата партия (1957) Being Red (1990), Бостън, Houghton Mifflin
Биографии Невероятният Тито: Човек на часа (1944), Ню Йорк, Magazine House
Есета Литература и реалност (1951) Война и мир: Наблюдения за нашето време (1990)
Ръководства Изкуството на дзен медитацията (1977)
История Историята на евреите в Съединените щати (1942) Тито и неговият народ (1944) Бен Дейвис върви по пътя на свободата (1945) Интелектуалците в борбата за мир (1949), Ню Йорк: Маси и мейнстрийм Peekskill USA (1951), Ню Йорк, Конгрес за граждански права Евреите: Историята на един народ (1968) ISBN 0-440-34444-1
Филмография Рейчъл и непознатият (1948), базиран на новелата от 1941 г. „Рейчъл“. Спартак (1960), базиран на романа „Спартак“ от 1951 г. Man in the Middle (1963), базиран на романа от 1959 г. „The Winston Affair“ . Cheyenne Autumn (1964), вдъхновен от романа от 1941 г. „The Last Frontier“ (както и„Cheyenne Autumn“ на Mari Sandoz ) Мираж (1965), базиран на романа Fallen Angel от 1952 г., първоначално публикуван под псевдонима Уолтър Ериксън. Freedom Road (1979) (минисериал), базиран на романа от 1944 г. „Freedom Road“. April Morning (1987), базиран на романа от 1961 г. „April Morning“ .
Източници
Категория:Американски писатели Категория:Американски сценаристи Категория:Американски биографи Категория:Американски автобиографи Категория:Американски журналисти Категория:Родени в Ню Йорк Категория:Починали в Гринуич (Кънектикът)