Бургаското македонско благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски и тракийски българи, съществуваща в Бургас от 1895 година.Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 190 – 200, 287.
История До 1912 година
Братството е създадено на 29 януари 1895 година под името „Пирин планина“, като за негов председател е избран инженер Христо Станишев, а за подпредседател Григор Дяков, а сред основателите са още хора като Георги Минков. Година и половина по-късно тракийци се обособяват в собствена организация „Странджа“. На 2 септември 1899 година двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество, чиято цел е подготовката на въоръжено въстание в Османската империя. Дейците на дружеството подпомагат изпращането на чети и създаването на смъртни дружини в Одринския революционен окръг.
След Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година, дейността на дружеството замира. При подготовката на Балканската война от 1912 година членовете на братството се включват в трета рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение.
След 1921 година След капитулацията на България в Първата световна война в 1918 година и след предаването на Западна Тракия на Гърция в 1920 година, в Бургас са настанени тракийски и македонски бежанци. На 9 януари 1921 година в града е основано Македонското благотворително братство, което има за цел да организира македонските българи в града и да развива благотворителна и просветна дейност. В 1924 година по Спогодбата „Калфов-Политис“ в Бургас пристигат още бежанци от Егейска Македония.
Към 1924 година бежанците от Македония в града са 523 семейства с 2056 души - предимно от Енидже Вардар и Солун, но и 60 семейства от други краища на Македония, 35 от които от Костурско, а останалите от Кукуш, Кавадарци, Скопие и други. На 26 октомври 1924 година е избрано ново ръководство в състав Антон Костов (председател), Димитър Хаджидинев (подпредседател), Георги Димитров (секретар касиер), а съветници са Наум Димов, Димитър Золумов, Сотир Стойчев и Григор Петров.
На 26 август 1925 година е проведено общо събрание на братството. Председателят Антон Костов и подпредседателят Димитър Хаджидинев, и двамата дойранчани, представят отчет за настаняването на бежанците и за раздаването на лозя за обработка.
На 22 ноември е избрано ново настоятелство на Братството в състав: председател доктор П. Бърдаров, подпредсетадел Кузман Димитров, секретар Иван Аврамчев, касиер Васил Наков и членове Каролев и Киряк Атанасов. На съвместно заседание с Илия Димушев като представител на Илинденската организация и Васил Стумбов като представител на Младежкото дружество, новото ръководство обсъжда съвместни инициативи и решава да забрани алкохола и хазарта в Македонския дом. В края на декември обаче новото ръководство подава оставка и председател отново става Антон Костов.
В началото на 1926 година е избрано настоятелство в състав П. Бърдаров (председател), Благой Петков (подпредседател), Методи Металков (секретар), Васил Павлов (касиер), Тома Станишев (библиотекар домакин), а съветници са Лазар Гавелюгов и Григор Зафиров. По-късно същата година е избрано ново ръководство в състав съдията Лазар Гавалюгов (председател), Благой Петков (подпредседател), Методи Металков (секретар), Васил Благоев (касиер) и съветници са Григор Зафиров, Тома Станишев и Благой Петков. На 30 май 1926 година е избрано настоятелство в състав Антон Костов (председател), Никола Ляпчев (подпредседател), Атанас Симеонов (секретар), Георги Димитров (касиер) и съветници д-р Бърдаров, Григор Зафиров и Илия Шашков.
Към края на 1927 година в Братството членуват 232 души, а негов председател е Лазар Гавалюгов, председател на благотворителното дружество „Добрият самарянин“. На 7 май 1928 година Министерството на вътрешните работи одобрява устава на Братството. Подпредседател е Димитър Хаджидинев, Георги Димитров е секретар, Григор Паскалев – касиер, а съветници са Димитър Золумов и Христо Динков.
На 23 декември 1928 година е избрано ново настоятелство на Братството. Председател става Александър Трифонов, счетоводител и деец на ВМРО, директор на кооперация, началник на отделение в Министерството на финансите и публицист. Подпредседател е Андон Янакиев, секретар М. Тотков, касиер Спас Нолчев и членове Тома Станишев, Вангел Талев и Георги Наумов. Председател на контролната комисия става Илия Димушев. Редовни членове са 160 души, от които 74 отчетени. Димушев е определен и за представител на Дружеството пред властите по всички въпроси, свързани с настаняването на бежанците.
На 2 февруари 1930 година Македонското братство избира ново настоятелство в състав Васил Стумбов председател, Ангел Аврамчев подпредседател, Антон Наумов секретар, Вангел Талев касиер, Спас Нолчев, Вангел Гавраилов и Иван Кодунов членове.
На 15 март 1931 година на общо събрание Братството избира ново ръководство, конституирано на 17 март: председател протойерей Иван Шишков, подпредседател Кириак Симеонов, секретар Любен Костов, касиер Васил Благоев и членове Кузман Димитров, Маргарит Тасев и Илия Талепов. Изборът е оспорен от стумбовистите и Националният комитет нарежда тричленна комисия да проведе нов избор. Общо събрание на емиграцията одобрява за членове на комисията доктор П. Бърдаров, Вангел Талев и Кузман Димитров. На 5 април в присъствието на членовета на Националния комитет Козма Георгиев и Щерьо Божинов в училището „Отец Паисий“. Листата на Шишков получава 153 гласа, а листата на Стумбов - 114 гласа. Така е преизбрано същото настоятелство, като вместо Илия Талепов и Кузман Димитров са избрани Борис Келташев и Димитър Дичев - касиер. В дните около избора голяма група младежи, вероятно стумбовисти, подават молби за членство, но настоятелството ги отхвърля на 14 април.
Разцеплението във ВМРО и емиграцията на михайловистко и протогеровистко крило застига и Бургаското братство и на 14 април протогеровисти правят неуспешен опит да убият Стумбов.
На 15 май 1932 година събрание на Братството, водено от председателя на Националния комитет Димитър Михайлов, единодушно избира Илия Димушев за почетен член на Братството. На 16 май е утвърдено ново ръководство: председател Димитър Петев, подпредседател Никола Масларов, секретар Филип Атанасов, касиер Илия Золумов, членове Григор Паскалев, Григор Зафирови Тодор Милков. Малко след връщането си в София, Михайлов е убит от протогеровисти.
След месец Петев подава оставка, тъй като бургаският клон на Сметната палата, в който той работи е закрит. На 21 декември за председател е определен Никола Масларов, а подпредседател става Кирил Симеонов, на мястото на подалия оставка Григор Зафиров. На общо събрание на 8 май 1933 година Братството решава да приеме името на убития Димитър Михайлов. В настоятелството са избрани: председател Стумбов, подпредседател Ангел Аврамчев, касиер Григор Паскалев, членове Лазар Джамбазов, Вангел Гавраилов, Петър Радев и Тодор Милков. Малко по-късно за секретар е избран Филип Атанасов.
През 1938 година в ръководното тяло на братството са Александър Хр. Басмаджиев (председател), Васил Апостолов Теохаров (подпредседател), Васил Сотиров Стойчев (секретар), Божил Андонов Кошинчанов (касиер), Коста Георгиев Кронев (домакин), Илия Бакалов Атанасов и Борис Христов Стамболиев - членове. В Контролната комисия са Григор Иванов Зафиров (председател) и Никола Гавраилов Ларгов и Андон Наумов Атанасов са членове.
Младежко дружество На 5 август 1923 година е основан Македонският младежки сговор „Пелистер“, като е избрано и временно председателство в състав председател Никола Масларов, подпредседател Миндо Кръстев, секретар Александър Йотов, подсекретар Еленка Стаматова, касиер Герасим Лазаров и библиотекар Еленка Золумова. На 9 септември 1923 година е избрано постоянно настоятелство в състав председател Благой Журков, подпредседател Вангел Георгиев, секретар Александър Йотов, подсекретар Елена Стаматова, касиер Методи Металков, библиотекар Надежда Илиева и съветник Тома Иванов. В контролната комисия влизат председател Васил Йовков от Загоричани и членове Антон Наумов и Кирил Апостолов. На 10 февруари 1924 година е избрано ново ръководство на Младежкото дружество в състав: председател Слави Масларов, подпредседател Еленка Золумова, секретар Радка Костова и подсекретар Васил Теохаров, като касиерът, библиотекарят и съветникът са преизбрани. Името на дружеството се сменя на Македонско младежко културно-просветно дружество Пелистер. В отчета, представен на общото събрание от 7 септември 1924 година се казва, че в дружеството членуват 97 души. На това събрание за председател е избран вишенецът Васил Стумбов, за подпредседател Васил Теохаров, за секретар Методи Металков и за библиотекар Любен Костов. През есента на 1925 година Стумбов и Теохаров са преизбрани за председател и подпредседател на дружеството.
На 22 октомври 1927 година дружество „Пелистер“ преизбира Стумбов за председател, подпредседател става Атанасовски, а секретар Васил Теохаров, заменен на 7 декември с Петър Лимонов.
През есента на 1928 година Стумбов е преизбран за председател, Петър Лимонов остава секретар, а доктор Ташо Саракинов и Коста Ламбов са избрани за касиер и библиотекар.
На 15 октомври 1929 година Стумбов е преизбран за шести път запредседател. Преизбрани са и секретарят Петър Лимонов, касиерат Ташо Саракинов и библиотекарят Коста Ламбов. Членовете за една година се увеличават от 155 на 171. Стумбов обаче се мести в Македонското братство, където председател е тъст му Александър Трифонов и скоро го оглавява самият той. На мястото на Стумбов председател става Др. Симеонов, а секретар Васил Теохаров.
В града в 1932 година, вероятно по инициатива на Младежкото дружество, е създаден Македонски спортен клуб „Вардар“.
Женско дружество Женското македонско културно-просветно и благотворително дружество в Бургас е основано на 9 януари 1927 година по инициатива на председателя на Братството Антон Костов, след основаването на Македонския женски съюз на 30 май 1926 година. В настоятелството и контролната комисия влизат: Мария Масларова, Ив. Шишкова, Екатерина Благоева, Благородна Хаджидинева, Бърдарова, Павлина Попева, Золумова, М. Вангелова, Вангелина Иванова, Анка Трифонова, Ружа Динкова, Филка Илиева, Казакова, Накова и Екзархова. На 16 януари се конституира настоятелство в състав: председател Мария Масларова, подпредседател Благородна Хаджидинева, касиер Екатерина Благоева, секретар Вангелина Иванова и съветнички Ив. Шишкова, Анка Трифонова и Павлина Попева.
На 7 март 1928 година е избрано ново настоятелство, което на 9 март се конституира така: председател Павлина Попева, подпредседател Магдалена Ташкова, касиер Екатерина Благоева, секретар Катерина Кръчмарова и съветнички Екзархова, Павлина Бурнарова и Славянка Ковачева. На 18 март Кръчмарова е обидена и на 1 април тя подава оставка и мястото е заето от Веса Долева.
На 23 февруари 1929 година Павлина Попева подава оставка по болест и на 20 април на събрание е избрано ново настоятелство, което седмица по-късно се конституира: председател Благородна Хаджидинева, подпредседател Анка Трифонова, касиер Екатерина Благоева, секретар Райна Христова Сидерова и съветнички Радка Паскалева, Блага Атанасова и Екатерина Кузева.
На 11 май 1930 година на събрание на Женското дружество Благородна Хаджидинева е преизбрана за председател, подпредседател става Сотирова, секретар Блага Гавраилова, касиер Райна Христова, а съветнички - Славка Ковачева, Ваня Иванова и Стефанка Велева.
На 28 – 29 юни 1931 година Женското дружество преизбира за председател Хаджидинева, за секретар Благородна Гавраилова и за касиер Райна Христова. За нов подпредседател е избрана Екатерина Благоева, а съветнички са В. Долева, Мария Ставрева и Ф. Николова.