Хабсбурги

Хабсбургите () са династия, произлизаща от днешна Швейцария, която от 1278 до 1918 г. управлява редица европейски и американски страни, между които Австрия (херцози 1278 – 1453; ерцхерцози 1453 – 1804, императори 1806 – 1867), Австро-Унгария (императори 1867 – 1918), Испания (крале 1504 – 1700), Нидерландия (днешните Белгия, Холандия и Люксембург), Унгария (1526 – 1918), Хърватия, Босна и Херцеговина, Чехия (1444 – 1457), Португалия, Мексико, Модена (херцози 1796 – 1860), Тоскана (велики херцози 1765 – 1860) и др. Освен това дава императорите на Свещената Римска империя (1273 – 1291; 1298 – 1308; 1438 – 1740; 1745 –1806)John E. Morby, Handbook of Kings and Queens, Oxford 1994, pp. 123 – 124

Възникване и установяване в Австрия В началото на 11 век в Югозападна Германия (днес в Швейцария) на южния бряг на Рейн между Базел и Цюрих съществува замъкът Хабихтсбург или „Ястребовият замък“. Именно неговите господари стават основоположници на рода на Хабсбургите. През 12 век те налагат властта си на още няколко територии по течението на Рейн – Зундгау, Брийзгау, парчета земя на брега на Боденското езеро и по началното течение на Дунав. Дотук те все още са от малките германски родове, но през 1273 г. Рудолф I успява да уреди избора си за Свещен римски император.Edward Crankshaw, The Habsburgs: portrait of a dynasty, New York 1971, p. 19 Тогава този пост носи големи предимства и най-вече правото да се отнемат земи. Скоро след избора Рудолф се оказва въвлечен във война с могъщия чешко-моравски крал Пршемисъл Отокар II, който също е кандидатствал за поста. Въпреки привидната неравнопоставеност на силите, Рудолф се оказва победител, а в битката при Мюрхфелд през 1278 г. неговият противник е убит. Тази смърт развързва ръцете на императора и той обръща поглед към богатата област Австрия, която няма владетел и поради това е на негово разположение.Ibid., p. 21

Австрия е оформена като марка (гранична военна териториална единица на ранното Германско кралство) през 976 г. от баварския крал Ото I Швабски. До 1246 г. се управлява от династията Бабенберг, която често седи и на баварския престол. Разцветът на Бабенбергова Австрия настъпва при управлението на Хайнрих II Язомиргот (1141 – 1177), който е обявен за херцог през 1156 г. и мести столицата от Клостернойбург във Виена. През 1198 г. чрез династичен брак Австрия се свързва със съседната област Щирия. Когато Бабенбергите се изчерпват, тогавашния император Фридрих II конфискува областта и я прикрепва към Империята. Рудолф I обаче променя това положение и заедно с Щирия прави двете области наследствени владения на Хабсбургите.

Хабсбургите са характерни с това, че разширяват властта и влиянието си не чрез войни, а чрез династични бракове. Така те наследяват останали без династии херцогства и графства, а по-късно – и кралства. Не е случайно, че за дълъг период от време девизът на Хабсбургите е „Bella gerunt alii, tu, felix Austria, nube!“, тоест „Докато другите воюват, ти, щастлива Австрия, се жениш!“. През 1335 и 1363 именно чрез такива бракове те наследяват близки държавици като Крайна, Каринтия, Тирол и Форарлберг (днес австрийски провинции) и създават значителна обща държава, в която всяка област има своите права и самоуправление. От 1298 до 1308 г. отново императорът е Хабсбург – Албрехт I, син на Рудолф I. Скоро след това настъпва криза и разцепване на Хабсбургите и те стигат отново до имперския престол едва през 1438 г.

Херцози на Австрия (1278 – 1453), крале на Германия, Чехия и Унгария от династията на Хабсбургите 1278 – 1282: Рудолф I (1.5.1218 – 15.7.1291), син на Албрехт IV Мъдри, граф на Хабсбург (1239/40 – 1291), ландграф на Зундгау (1239 – 1273) крал на Германия (1273 – 1291), херцог на Каринтия (1276 – 1386), ∞ (1) 1245 за Гертруда (1225 – 1281), дъщеря на граф Буркхард V фон Хоенберг, от която има девет деца, достигнали пълнолетие; ∞ (2) 1284 за Изабела (Агнеса) 1270 – 1323), дъщеря на бургундския херцог Хуго IV, от която няма деца. 1282 – 1308: Албрехт I (юли 1255 – 1.5.1308), първи син на Рудолф I, ландграф на Зундгау (1273 – 1282; 1290 – 1298), херцог на Щирия (1282 – 1308), крал на Германия (1298 – 1308), ∞ 1274 за Елизабета (1262 – 1313), дъщеря на тиролския граф Майнхард II, от която има единадесет деца, достигнали пълнолетие. 1282 – 1290: Рудолф II Добродушния (1271 – 10.5.1290), трети син на Рудолф I, ландграф на Зундгау (1273 – 1290), ∞ 1289 за Агнешка (1269 – 1296), дъщеря на чешкия крал Отокар II, от която има един син. 1298 – 1307: Рудолф III (ок. 1282 – 4.7.1307), първи син на Албрехт I, ландграф на Зундгау (1298 – 1307), крал на Чехия (Рудолф I Хабсбург, 1306 – 1307), ∞ (1) 1300 за Бланка (†1305), дъщеря на френския крал Филип III, от която има едно починало дете; ∞ (2) 1306 за Рикса Елжбета (1288 – 1335), дъщеря на полския крал Пшемисъл II, от която няма деца. 1308 – 1330: Фридрих I Красивия (1289 – 13.1.1330), втори син на Албрехт I, антикрал на Германия (Фридрих III Красивия, 1314 – 1322; 1325 – 1330), ∞ 1315 за Изабела (1302 – 1330), дъщеря на краля на Арагон Хайме II, от която има три дъщери, достигнали пълнолетие. 1308 – 1326: Леополд I (4.8.1290 – 28.2.1326), трети син на Албрехт I, ландграф на Зундгау (1307 – 1326), ∞ 1315 за Катерина (†1336), дъщеря на граф Амадей V Савойски, от която има една дъщеря. 1330 – 1358: Албрехт II Мъдрия (12.12.1298 – 16.8.1358), четвърти син на Албрехт I, граф на Фарет (1324 – 1358), ландграф на Зундгау (1326 – 1358), херцог на Каринтия (1335 – 1358), ∞ 1324 за графинята на Фарет и Алткирх Йохана фон Пфирт (1300 – 1351), от която има пет деца, достигнали пълнолетие 1308 – 1327: Хайнрих (1299 3.2.1327), пети син на Албрехт I, ∞ 1314 за Елизабет (†1343), дъщеря на граф Рупрехт II фон Вирнебург, от която няма деца. 1329 – 1339Ото IV (23.7.1301 – 26.2.1339), шести син на Албрехт I, ландграф на Зундгау (1326 – 1339), херцог на Каринтия (1335 – 1339), ∞ (1) 1325 за Елизабета (1306 – 1330), дъщеря на херцога на Долна Бавария Стефан I, от която има две деца, които не достигат пълнолетие; ∞ (2) 1335 за Анна (1319 – 1338), дъщеря на чешкия крал Ян Люксембургски, от която няма деца. 1358 – 1365: Рудолф IV Великодушния (1.11.1339 – 27.7.1365), първи син на Албрехт II, херцог на Щирия и Каринтия (1358 – 1365), ландграф на Зундгау (1358 – 1365), граф на Тирол (1363 – 1365), ∞ 1357 за Катарина (1342 – 1395), дъщеря на императора на Свещената Римска империя Карл IV, от която няма деца. 1365 – 1395: Албрехт III (9.9.1349 – 29.8.1395), втори син на Албрехт II, херцог на Каринтия (1358 – 1379), ландграф на Зундгау (1365 – 1395), ∞ (1) 1366 за Елизабет (1358 – 1373), дъщеря на императора на Свещената Римска империя Карл IV, от която няма деца; ∞ (2) 1375 за Беатрис (†1414), дъщеря на бургграф Фридрих V фон Нюрнберг, от която има един син. Основател на Албертинската (австрийска) линия. 1365 – 1379: Леополд III (1.11.1351 – 9.7.1386), трети син на Албрехт II, Херцог на Щирия, Каринтия и Крайна и граф на Тирол (1365 – 1386), ∞ 1365 за Верде (ок. 1352 – 1414), дъщеря на сеньора на Милано Бернабо I Висконти, от която има шест деца, достигнали пълнолетие. Основател на Леополдинската (Щирийска) линия. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 72. Габсбурги. Герцоги австрийские 1278 – 1490, короли Германии, Чехии и Венгрии

Хабсбургско деление след Рудолф IV Албертинска (Австрийска) херцогска линия: 1395 – 1404: Албрехт IV Търпеливия (19.9.1377 – 14.9.1404), син на Албрехт III, ∞ 1390 за Йофана-София (1373 – 1410), дъщеря на баварския херцог Албрехт I, от която има дъщеря и син. 1404 – 1439: Албрехт V (10.8.1397 – 27.10.1439), син на Албрехт IV, под името Албрехт ІІ крал на Унгария (1437 – 1439), крал на Чехия (1438 – 1439), крал на Германия (1438 – 1439), ∞ 1421 за Елизабет (1409 – 1442), дъщеря на германския император Сигизмунд Люксембургски, от която има две дъщери и един син, достигнали пълнолетие. 1439 – 1453: Владислав Постум (22.2.1440 – 23.11.1457), син на Албрехт V, крал на Унгария (Ласло V, 1450 – 1457), крал на Чехия (Владислав Погробек 1453 – 1457), неженен.

Леополдинска (Щирийска) херцогска линия: Вилхелм (1370 – 15.7.1406), първи син на Леополд III, херцог на Щирия, Каринтия, Крайна и Предна Австрия (1386 – 1406), ∞ 1401 за кралицата на Неапол Джована II Анжуйска (1373 – 1435), от която няма деца. Леополд IV (1371 – 3.6.1411), втори син на Леополд III, херцог на Австрия (1386 – 1411), ∞ 1393 за Катарина (1378 – 1425), дъщеря на бургундския херцог Филип II, от която няма деца. Ернст Железни (1377 – 10.6.1424), трети син на Леополд III, херцог на Щирия (1406 – 1424), Каринтия и Крайна (1411 – 1424), ∞ (1) 1392 за Малгоржата (ок. 1366 – 1407/10), дъщеря на западнопоморския княз Бохуслав V Велики, от която няма деца; ∞ (2) 1412 за Кимбурга (1394/97 – 1429), дъщеря на мазовецкия княз Земовит IV (V), от която има девет деца, но само четири от тях достигат пълнолетие. Фридрих IV (1382 – 24.6.1439), четвърти син на Леополд III, граф на Тирол (1406 – 1439), херцог на Предна Австрия (1411 – 1439), ∞ (1) 1406 за Елизабет (1381 – 1408), дъщеря на германския крал Рупрехт, от която няма живи деца; ∞ (2) 1410 за Анна (†1432), дъщеря на херцог Фридрих фон Брауншвайг-Гьотинген, от която има само един син, достигнал пълнолетие. Фридрих V (21.9.1415 – 19.8.1493), първи син на Ернст Железни, херцог на Австрия, Каринтия, Щирия и Крайна (1424 – 1493), крал на Германия (Фридрих IV 1440 – 1493), император на СРИ (Фридрих ІІІ 1452 – 1493), от 1457 г. ерцхерцог на Австрия, ∞ 1452 за Елеонора-Елена (1434 – 1467), дъщеря на португалския крал Дуарте, от която има пет деца, но само две от тях достигат пълнолетие. Сигизмунд (26.10.1427 – 4.3.1496), син на Фридрих IV, ландграф на Зундгау (1439 – 1489), граф на Тирол (1439 – 1490), херцог на Предна Австрия (1446 – 1490), ∞ (1) 1449 за Елеонор (1427 – 1480), дъщеря на шотландския крал Джеймс I, от която име едно рано починало дете; ∞ (2) 1484 за Катарина (1468 – 1524), дъщеря на саксонския херцог Албрехт Мъжествения, от която няма деца. Албрехт VI (18.12.1418 – 2.12.1463), втори син на Ернст Железни, херцог на Австрия (1444 – 1446), ерцхерцог на Австрия (1457 – 1463), ∞ 1452 за Мехтхилд (1419 – 1482), дъщеря пфалцкия курфюрст Лудвиг III, от която няма деца.

През 1457 г. император Фридрих III преобразува Херцогство Австрия чрез „Privilegium maius“ на Ерцхерцогство Австрия и херцозите получават титлата ерцхерцог.

Максимилиан I и Карл V Албрехт II Хабсбург остава император само една година до смъртта си. През 1439 г. е наследен от своя втори братовчед Фридрих III, с който започва дълголетната традиция Хабсбургите неизменно да седят на имперския престол. Тази длъжност е избираема и се е заемала от различни родове, но нещата се променят и оттук нататък тя винаги ще се свързва с Хабсбургите. Значително увеличение на силата на рода настъпва при Максимилиян I (1493 – 1519), сина на Фридрих III. Той има сполучлив династичен брак с Мария Бургундска – наследничка на голяма група държавици между Германия и Франция.Ibid., p. 43 След неочакваната ѝ смърт през 1482 той наследява тези земи, а между тях са днешните Бургундия, Лотарингия, Елзас, Фландрия, Холандия, Люксембург и други. Налага се да воюва с Франция, за да ги запази и не успява с всичките. След това се жени и за Анна Бретанска, наследничка на силното херцогство Бретан в западна Франция, но този опит да обгради Франция със свои земи се проваля, тъй като бракът е анулиран от папата. Вече като император той прави всичко, за да ожени сина си Филип за испанската инфанта Хуана Кастилска, правилно преценявайки, че тя може да се окаже наследник на Испания. Сватбата се състои през 1496 г. Действително, след като става принц на Нидерландия, Филип става и крал на Кастилия през 1504, но внезапно умира две години по-късно. Негов наследник е синът му Карл – един от най-могъщите Хабсбурги и владетели изобщо.Едно от най-добрите изследвания за него си остава Edward Armstrong, The Emperor Charles V, London 1910