Хмелницкото въстание е широкомащабно въоръжено въстание на запорожките казаци в Полско-Литовската държава, насочено срещу правителството на страната и поддържано от широки прослойки на руско-православното население там. Развива се под ръководството на Богдан Хмелницки през 1648 – 1657 г.
Причината за избухването му е нарастващият произвол на полските благороднически земевладелци спрямо украинско-белоруското (рутенското) селско население, икономическата експлоатация и религиозният натиск върху православното население вследствие на Брестката уния. В съвременната украинска и беларуска историография въстанието често се нарича „националноосвободителна война на украинския и беларуския народ“.
В историята на юдаизма въстанието се свързва най-вече със състоялите се погроми над еврейското население.
Ход на въстанието Богдан Хмелницки – русински благородник, чието имущество е иззето – се отправя в Запорожката Сеч (крепостта на казаците отвъд бързеите на Днепър) и там бива избран за хетман. Предвожданата от него Запорожка казашка войска, в която имало огромен приток на антиполско население, започва успешна кампания срещу армията на полската корона, нанасяйки ѝ няколко тежки удара.
Още през 1648 г., в началото на въстанието, Богдан Хмелницки изпраща свой пратеник в Москва с молба за помощ. Тъй като обаче цар Алексей I, който по онова време се бори с вътрешни размирици, не желае да започне нова война срещу Полско-Литвската държава, казаците се съюзяват с хана на Кримското ханство. Като отплата на кримските татари е позволено да задържат главницата от плячкосаните полски стоки. Казаците започват неумолимо настъпление на запад, кланета на поляци, йезуити, римокатолическо духовенство и евреи в голям мащаб по време на кампанията. Колко евреи са станали жертва на погромите е спорно в научните изследвания; по оценка на изследователя на геноциди Гунар Хайнзон са били убити между 34 000 и 42 500 души,Gunnar Heinsohn: Lexikon der Völkermorde (= Rororo 22338 rororo aktuell). Rowohlt, Reinbek bei Hamburg 1998, ISBN 3-499-22338-4. историкът Шаул Щампфер оценява жертвите на около 18 000, което съответства на малко под половината от еврейското население на Украйна.Shaul Stampfer: What actually happened to the Jews of Ukraine in 1648? In: Jewish History. Bd. 17, Nr. 2, 2003, S. 207–227, zitiert nach Frank Golczewski: Chmielnicki-Pogrome (1648–1649). In: Wolfgang Benz (Hrsg.): Handbuch des Antisemitismus, Bd. 4, Ereignisse, Dekrete, Kontroversen. De Gruyter Saur, Berlin 2011 ISBN 978-3-598-24076-8, S. 74. (abgerufen über De Gruyter Online). Въстанието не се ограничава само до източнославянската област на полската корона (днешна Украйна), но обхваща и източнославянските области на Великото литовско херцогство (днешен Беларус).
Късметът напуска Хмелницки, когато кримският хан Ислям III Гирай предава казаците в битките при Сборив, Берестечко и Жванец, за да не отслаби Полско-Литовската държава твърде много. След това Хмелницки отново се обръща към руския цар Алексей I. На Радата в Переяслав през януари 1654 г. голяма част от казашкия елит полага клетва за вярност към руския цар. След това Руското царство обявява война на Полско-Литовската държава. Руско-полска война между 1654 и 1667 г. фактически се явява продължение на Хмелницкото въстание. В крайна сметка оспорените от казаците териториите на Полско-Литовската държава (намиращи се в днешна Украйна) са поделени между Руското Царство и Полско-Литовската държава по поречието на река Днепър.
Източници
Категория:История на евреите в Полша Категория:Казашко хетманство Категория:Юдаизъм в Украйна Категория:1640-те в Европа Категория:1650-те в Европа Категория:Войни на Полша