Следващият списък обединява в хронологичен ред херцозите на Сполето, които управляватедноименното херцогство от основаването му при лангобардите до анексирането му към Папската държава. Тя е дадена като династична титла на Аймон Савойски-Аоста.

Исторически етапи „Поредица от херцозите на Сполето“ (Serie de' duchi di Spoleto) е съставена от абат Джанколомбино Фатески през 1801 г. въз основа на списъка на Абаството „Фарфа“. Съвсем наскоро Гаспари (I duchi longobardi) дава научно по-актуален хронотаксис.

Най-общо казано развитието на херцогството преминава през три фази: т. нар. лангобардска, която завършва с господството на франките над Лангобардското кралство на север. Следват няколко века, в които херцогството, официално подчинено на Империята, вместо това се радва на обширна автономия, макар и оспорвана, до такава степен, че да води двама херцози до ранга на крале на Италия и императори на Свещената Римска империя. С Алберих I Сполетски, свързан с Теофилакт от Рим, започва третата фаза, феодалната, в която херцогството често се обединява с Тоскана или Беневенто и херцогската титла се оспорва между папи и императори. От 1198 г. феодът става собственост на Църквата.

Лангобардско господство

Фароалд I 570 – 592 Ариулф 592 – 602 Теоделап 602 – 650 Ато 650 – 665 Тразимунд I 665 – 703 Фароалд II 703 – 724 Тразимунд II 724 – 739, първи път Хилдерик 739 – 740 Тразимунд II 740 – 742, втори път Агипранд 742 – 744 Тразимунд II 744 – 745, трети път Луп 745 – 752 Унолф 752 Айзтулф 752 – 756 Ратчис 756 – 757 Албоин 757 – 759 Дезидерий 758 – 759 Гизулф 758 – 763 Теодиций 763 – 773 Хилдепранд 774 – 788

Франкско господство (НД - нединастични; С - Супониди; В - Видониди) Винигес 789 – 822 НД Супо I Сполетски 822 – 824 С Аделард 824 НД Мауринг 824 С Аделчис I 824 – 834 С Ламберт Нантски 834 – 836 В Беренгар 836 – 841 НД Видо I (Гвидо I) 842 – 859 В Ламберт I 859 – 871 В Супо II (III) 871 – 876 С Ламберт I 876 – 880 В Гуидо II 880 – 883 В Гуидо III 883 – 894 В Ламберт II 894 – 898 В Гуидо IV 895 – 898 В

Феодално херцогство Алберих I 898 – 922 Бонифаций I 923 – 928 Петер 924 – 928 Теобалд I 928 – 936 Анскар 936 – 940 Сарлион 940 – 943 Хумберт 943 – 946 Бонифаций II 946 – 953 Теобалд II 953 – 959 Тразимунд III 959 – 967 Пандулф I 967 – 981 Ландулф 981 – 982 Тразимунд III 982 – 989 (вероятно Тразимунд IV) Хуго I Велики 989 – 996 (също маркграф на Тоскана) Конрад 996 – 998 Адхемар 998 – 999 Роман 1003 – 1010 Райниер 1010 – 1020 Хуго II 1020 – 1035 Хуго III 1036 – 1043

Тосканско господство

Бонифац III 1043 – 1052 (също маркграф на Тоскана) Фридрих 1052 – 1055 (също маркграф на Тоскана) Беатрис 1052 – 1055 (регентка, майка на Фридрих и Матилда) Готфрид III Брадати (херцог на Долна Лотарингия) 1053 – 1055 (регент, съпруг на Беатрис и доведен баща на Фридрих и Матилда)

Под папски контрол 1056 – 1057

Матилда, 1057 – 1082 (също маркграфиня на Тоскана) Готфрид III Брадати, (херцог на Долна Лотарингия), 1057 – 1069 (също регент на Тоскана) Готфрид IV Гърбавия, (херцог на Долна Лотарингия), 1069 – 1076 (също регент на Тоскана) Райниер II 1082 – 1086 Матилда 1086 – 1093 (също маркграфиня на Тоскана) Вернер II 1093 – 1119 Конрад (Шайерн), 1120 – 1127 (също маркграф на Тоскана) Егелберт III (Спонхайм) 1135 – 1137 (също маркграф на Тоскана) Хайнрих X Горди 1137 – 1139 (също маркграф на Бавария) Улрих (Атемс) 1139 – 1152 (имперски викарий на Тоскана и Сполето) Велф VI 1152 – 1160 (също маркграф на Тоскана) Велф VII 1160 – 1167 (също маркграф на Тоскана) Велф VI 1167 – 1173 (също маркграф на Тоскана) Риделулф 1173 – 1183 Конрад I 1183 – 1190, първи път Пандулф II 1190 – 1195 Конрад I 1195 – 1198, втори път

Папско господство

Конрад II, 1198 – 1205 Хайнрих 1205 Диполд 1209 – 1225 Райналд 1223 – 1230, първи път Конрад II 1227 – 1267 Бертхолд 1251 – 1276 Райналд 1251 – 1276, втори път Бласко Фернандес убит 1367 Гуидантонио I да Монтефелтро 1419 – 1443 Педро Луис де Борха 1456–1458 Франческето Чибо ок. 1503 – 1519

Членове на италианската кралска фамилия

Княз Аймон Маргарита Мария Джузепе Торински-Савойски, 4-ти херцог на Аоста 1904 – 1948

Вижте също

Списък на херцозите и принцовете на Беневенто Списък на принцовете на Салерно Списък на принцовете на Капуа

Литература

Jörg Jarnut, Storia dei longobardi, Torino, Einaudi, 1995, ISBN 88-06-13658-5. Edizioni 2002 e 2008: ISBN 978-88-06-16182-8. Paolo Diacono, Storia dei Longobardi (a cura di Lidia Capo; Historia Langobardorum con traduzione italiana a fronte), Roma, Fondazione Lorenzo Valla, Milano, Mondadori, 1992. ISBN 978-88-04-33010-3. Enrico Menestò (a cura di), Dal patrimonio di San Pietro allo Stato Pontificio. La Marca nel contesto del potere temporale (atti del Convegno di studio svoltosi ad Ascoli Piceno il 14-16 settembre 1990), Ascoli Piceno, Comune, 1991. Ristampa in facsimile: Spoleto, Centro italiano di studi sull'alto medioevo, 2000, ISBN 88-7988-293-7. Pier Maria Conti, Il ducato di Spoleto e la storia istituzionale dei longobardi, Spoleto, Edizioni dell'Accademia spoletina, 1982. Stefano Gasparri, I duchi longobardi, Roma 1978 Hagen Keller, "La Marca di Tuscia fino all'anno Mille", in Lucca e la Tuscia nell'alto Medioevo (atti del V Congresso internazionale di studi sull'Alto Medioevo svoltosi a Lucca il 3-7 ottobre 1971), Spoleto, Centro Studi, 1973. Gian Piero Bognetti, "Tradizione longobarda e politica bizantina nelle origini del ducato di Spoleto", in L'età longobarda, Milano, Giuffrè, 1967, vol. 3º, pp. 441 e segg. Ottorino Bertolini, Roma di fronte a Bisanzio e ai Longobardi, Bologna, Cappelli, 1941 (9º vol. della collana "Storia di Roma"). Antonio Falce, La formazione della marca di Tuscia, secc. VIII-IX, Firenze, Libreria Editrice Fiorentina, 1930. Ignazio Giorgi e Ugo Balzani (a cura di), Il regesto di Farfa compilato da Gregorio di Catino, Roma, Reale Società romana di Storia patria, 1879-1914, 5 volumi. Giancolombino Fatteschi, Memorie istorico-diplomatiche riguardanti la serie de' Duchi e la topografìa de' tempi di mezzo del Ducato di Spoleto, Camerino, Vincenzo Gori, 1801. Consultabile anche su Google libri.

Категория:Херцози на Сполето Категория:Списъци на владетели