Божѐнците (Боженци)Николай Мичев, Петър Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 41; Боженците (Боженци). е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
География Боженците се намира на около 9 km източно от центъра на град Габрово и 6 km западно от град Трявна. Разположено е в южните разклонения на Габровските възвишения, в началото на долината на извиращата при селото и течаща на север река Андъ̀ка (наричана от местното население Божанка), заобиколено отвсякъде от височини и оттичащи се към селото долчини между тях.
Климатът е умереноконтинентален, с прохладно лято и мека зима.Енциклопедия „България“, том 1, стр. 328, Издателство на БАН, София, 1978 г. Релефът на селото е раздвижен, надморската височина при сградата с администрацията на Архитектурно-историческия резерват – Боженците и музея „Новото школо“ е около 530 m, при църквата е около 555 m, в югозападния и югоизточния краища нараства до около 570 m, а на пътя в северозападния край намалява до около 520 m.
Третокласният републикански път III-5524, достигащ до центъра на Боженците, води на северозапад през селата Трапесковци, Черневци и Болтата до село Донино, където чрез малък участък на третокласния републикански път III-5522 се свързва с първокласния републикански път I-5 (Русе – Велико Търново – Дряново – Габрово – Казанлък – ГКПП Маказа - Нимфея), частично съвпадащ с Европейски път Е85.
Землището на село Боженците граничи със землищата на: село Кметовци на северозапад; село Бижовци на североизток и изток; село Бангейци на югоизток и юг; село Жълтеш на югозапад.
Населението на село Боженците, наброявало 339 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 17 към 1992 г., наброява 27 души (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.Справка за населението на с. Боженците, общ. Габрово, обл. Габрово
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Численост Дял (в %)Общо 21 100,00Българи 19 90,48Турци 0 0,00Цигани 0 0,00Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 2 9,52
История След Руско-турската война (1877 – 1878) по Берлинския договор 1878 г. колиби Боженци – дотогава в Османската империя, попадат в Княжество България. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. колибите фигурират – вероятно погрешно, като село Божанци в окръг Севлиево, околия Габрово, община Божанци с население 483 души.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 8 (15). Окръг Севлиево / Околия Габрово / Община Божанци: с. Божанци, жители 483. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1893 г. вече се посочват колиби Боженци с 489 жители.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 39. Окръг Севлиево / Околия Габрово / Община Боженци: к. Боженци, жители 489. Селището е признато от колиби за село през 1978 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БОЖЕНЦИТЕ (Боженци) — село, в България от 1878 г.; признато от колиби за село с Указ 2294 (обн. 26.XII.1978) (Справка към 13 май 2024.)
Основаване
Според легенда, Боженците е основано от болярката Божана, избягала заедно с децата си от Търново през 1393 г. след падането му под османска власт, когато много търновци бягат от там и се заселват в по-труднодостъпни части на Балкана. Първи писмени сведения за Боженците има в турски данъчен регистър от 1750 г.
Развитие до Освобождението През втората половина на XVIII век Боженците се оформя като административен и търговски център за околните колибарски селища. Развиват се овцевъдство, пчеларство, бубарство и различни занаяти (ковашки, кожухарски, абаджийски, мутафчийскиРечник на българския език; мутафчия МУТАФЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Занаятчия, който произвежда, изработва постелки, торби, чулове и други от козя вълна; козинар.), производство на пчелен восък, точене на коприна и други и търговия с вълна, кожи и восък (търгува с Измаил и Кагул в Бесарабия, Букурещ, Виена, Одрин, Цариград, Александрия и други). Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейният разцвет, започнал през XVIII век, продължава и през XIX век. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът.
През 1839 – 1840 г. е построена от майстор Лазар Стоянов от село Трапесковци църквата „Свети Пророк Илия"Учители БГ; Боженци, 18.11.2015 – трикорабна псевдобазилика, с килийно училище към нея в долната част на двора ѝ. Класно училище (новото школо) е построено през 1872 г. от майстор Генчо Кънев – масивна сграда в началото на селото. В училищната сграда през 1878 г. се основава и читалище „Наука".
Будното население на Боженците участва дейно в борбата на българския народ за освобождение от османска власт: Христо Стоянов – в четата на Христо Ботев; 10 души, начело с Христо Патрев – в Априлското въстание 1876 г.; като революционери са обесени в Габрово кметът на селото Станьо Лазаров и Иван Карадимитров (1876 г.); в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. участват 6 опълченци.
След Освобождението турските пазари са затворени за българските търговци и зависимото от търговията село Боженците постепенно запада. Част от населението се изселва в Бургас, Варна, Добрич, Габрово, в Румъния и Русия.
Архитектурно-исторически резерват Непосредствено преди Освобождението в Боженците има 103 къщи (с 32 дюкяна), покрити с каменни плочи, повечето с обогатени с еркери фасади, с дълбоки покрити чардаци. Дворовете обикновено са с каменни огради и широка двукрила врата. Улиците са тесни, покрити с калдъръм. Голяма част от къщите са на два етажа (два ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а на втория живеят стопаните.
През 1962 г. специална комисия от експерти предлага целият селищен ансамбъл на село Боженци да се обяви за архитектурно-исторически резерват. Същата година започва реставрирането на стари къщи в селото. На 6 септември 1964 г. селото е обявено за Архитектурно-исторически резерват. През 1977 г. е издадена Наредба за застрояването, благоустрояването и опазването на резервата и правилник за приложението ѝ.Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.), стр. 582, Архитектурно-исторически резерват – с. Боженците
Реставрирани са почти всички къщи, старото кафене механа в центъра на селото, възстановени са ковачница, кожухарска работилница и менгемата – малка работилница за извличане на восък от вощинатаРечник на българския език; вощина Пчелна восъчна пита с меда или без меда. чрез дървена преса. За музейни са обявени къщите на Дончо Иванов Попов (Дончо Попа), търговец на вълна и дарител за народната просвета, на баба Райна и други. В двора на църквата са паметниците на загиналите във войните 1912 – 1918 г.Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война и на Иван Карадимитров. Училищната сграда от 1872 г. (музей „Новото школо“) е на два етажа. На първия се намира салон и голяма библиотека, а на втория са класните стаи, в които са се обучавали местните деца. В салона, ползван от читалището, е уредена литографска изложба; има малка художествена галерия.
Културни и природни забележителности
В непосредствена близост до Боженците има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска пътека към Трявна.
Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Архитектурно-исторически резерват „Боженци“ има лятно работно време 08:30 – 20:00 часа и зимно работно време 08:30 – 19:00 часа. Печат има в музейните обекти, за които билет се купува от Информация (първата сграда вдясно след паркинга). Предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.
В селото има къщи-музеи, различни експозиции. Всяка година Боженци става сцена на различни възстановки на традиционни обичаи и обреди от нашата история.
Редовни събития За официалните празници в резервата се правят възстановки и концерти.
Литература „Из общественото и културно минало на Габрово – Исторически приноси“, книга, автор д-р Петър Цончев (1867 – 1947). Издателство Гута-Н, 2020 г.
Личности Стоян Милчев Мутафчиев (1852 – 1925) – хъш и опълченец от III Опълченска дружина, ранен в битката при Стара Загора, почетен гражданин на Габрово;Почетни граждани на Габрово. баща на Петър Мутафчиев Светослав Лучников Димитър Дончев Попов (Комитовски) (1859 – 1918) – участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877 – 1878 година. След Освобождението се преселва в Попово. Търговец. Дарител. Умира в Попово.Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.
Други На Боженци е наречена улица в квартал „Карпузица“ в София ().
Източници
Външни препратки
Музеи в МАИР Боженци Снимки от Боженци Сайт на френски Снимки от Боженци Боженци – фотогалерии и информация Снимки и информация за Боженци и интересните обекти около селото Гробището на Боженци Карта на България Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-039 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-039-2. Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
Категория:Села в област Габрово Категория:Населени места в община Габрово Категория:100 национални туристически обекта Категория:Архитектурни резервати в България Категория:Защитени местности в България