Държавен преврат в Испания (1939)

Държавният преврат в Испания от март 1939 г., в историографията често наричан преврат на Касадо е държавен преврат, организиран в републиканската зона срещу правителството на Хуан Негрин. Извършен е от военни с подкрепата на анархистите и социалистите. Негов водач е командирът на централната армия, Сехисмундо Касадо.

Заговорниците гледат на правителството на Негрин като на една комунистическа диктатура. Повечето стигат до извода, че одобрената от правителството стратегия за непоколебима съпротива срещу националистите няма да доведе до нищо друго освен до нови убийства и страдания, докато войната вече е загубена. Военните и политици планират преврата като първа стъпка към започване на мирни преговори с националистите. За анархистите и социалистите приоритет е премахването на комунистите от власт.

Превратът започва на 5 март, когато бунтовниците обявявяват създаването на свое собствено квазиправителство Съвет за национална отбрана (CND), базирано в Мадрид. След няколко часа дискусии правителството на Негрин, по това време близо до град Елда на брега решава, че всякаква съпротива е безсмислена. На следващия ден те напускат Испания. Бунтовниците лесно поемат контрола над всички столици на провинциите с много малко или никакви регистрирани битки. Изключение е Мадрид, където местната комунистическа изпълнителна власт, без да знае за решението на Политическото бюро на партията да избегне кръвопролитието, оказва съпротива. Контролираните от комунистите части, изтеглени от фронтовата линия, поемат контрола над по-голямата част от Мадрид и на 9 март те доближават централата на Съвета за национална отбрана. Въпреки това, контролираните от анархистите части също са изтеглени от фронтовата линия, навлизат в града на 10 март и след 3 дни осигуряват триумфа на бунтовниците. През следващите 3 седмици републиканската зона е управлявана от Съвета за национална отбрана.

Прелюдия

През 1938 г. много ключови републиканци изразяват съмнения относно стратегията на министър-председателя Негрин да продължава да се бие с франкистите. Комунистическата партия, действаща в интерес на СССР, е определена като негов главен защитник. Те са все по-убедени, че войната вече е загубена и че по-нататъшната съпротива ще доведе само до ненужни жертви, страдания и разруха. До 1939 г. обаче теорията, че републиката трябва да започне преговори с националистите за прекратяване на конфликта, се прокарва с помощта на редовни вътрешни политически механизми. Президентът Мануел Асаня разговаря за тази цел с министър-председателя, лидерът на социалистите Хулиан Бестейро лобира за неговия кабинет, който след това ще се включи в мирните преговори. Paul Preston, The Last Days of the Spanish Republic, London 2016, ISBN 9780008163419, p. 30

В началото на февруари висши военни командири се съгласяват условно в случай, че Негрин – по това време в капан в изолирана Каталония се върне в централната зона, той трябва да бъде отстранен от власт. Заговорът включва командващия всички въоръжени сили в централно-южната зона армейски генерал Хосе Миаха, неговия началник-щаб генерал Мануел Гомес, командващия армията на Леванте генерал Леополдо Менендес и командващия армията на центъра полковник Касадо. Preston 2016, pp. 47-48 Приблизително по същото време 3 големи анархистки организации – Национална конфедерация на труда, Иберийска анархистка федерация и Либертарианска младеж, се опитват да убедят Миаха в създаване на „обединена антифашистка организация“, която да поеме властта в централната зона. Целта не е толкова започване на мирни преговори, а по-скоро отклоняване на комунистите. Предложението е последвано от разговори между Касадо и анархисткия военен командир на IV армейски корпус Сиприано Мера.

От януари Касадо поддържа контакти с националистически агенти, действащи в Мадрид. На 15 февруари той получава потвърждение, че Франсиско Франко е готов да започне преговори за капитулация на републиканците. След това през следващите 3 седмици е непрекъсната комуникация между Касадо и националистите. Първият вече е решен да организира преврат срещу Негрин, който се връща в централната зона и да започне мирни преговори. Щабът на Франко обещава, че няма да има репресии срещу републиканците, които не са виновни за престъпления. Preston 2016, p. 125 Националистите настояват също така да бъде организиран преврат срещу Негрин възможно най-скоро, вероятно още през февруари 1939 г.

Заговорници

В началото на 1939 г. анархистите твърдо се противопоставят на това, което наричат неприкрита комунистическа диктатура в републиканската зона. Лидерът на партията Хуан Гарсия Оливер, от началото на февруари в изгнание в Париж, заявява, че е необходимо да се отстрани Негрин. Подобна позиция е приета от Мадридския комитет за регионална отбрана (CRD), въпреки че е технически подразделение в рамките на по-голямата анархистка структура, на практика се очертава като ключов анархистки орган за вземане на решения. Неговите лидери са Хосе Гарсия Прадас, Мануел Салгадо Морейра и Едуардо Вал Бескос, които действат като партийна изпълнителна тройка. Preston 2016, pp, 128-129 Те имат огромна подкрепа от широк спектър от анархистки организации. Бурна пленарна среща от 24 февруари потвърждава яростната враждебност към комунистите и подкрепя усилията срещу „всякакъв вид диктатура“, въпреки че остава неубедителна по отношение на търсенето на мир с националистите. Preston 2016, pp. 135-138

Лидерите на социалистите Индалесио Прието и Франсиско Ларго Кабайеро заминават за Франция през януари 1939 г. и решават да не се връщат в Испания. Те също са остро критични към Негрин и Комунистическата партия на Испания. Политикът на социалистите с най-престижен статус, който живее в републиканската зона е Хулиан Бестейро, от януари 1939 г. участващ в предпазливи преговори с военни командири за формиране на местна властова структура, търсеща мир. Ключовият социалистически орган за вземане на решения е Agrupación Socialista Madrileña с Бестейро, Карийо, Анхел Педреро и Карлос Рубиера. От 27 февруари те влизат в преки преговори с Касадо за създаване на антинегринско правителство. Подобно на анархистите, социалистите също са твърдо настроени срещу комунистите и донякъде разделени по отношение на мирните преговори с Франко. Preston 2016, pp. 141-142

Третият компонент на заговора са военните. Най-високопоставеният офицер, за когото е известно, макар и не особено активен в заговора, е генерал Хосе Миаха, току-що повишен в титулярна позиция на генерален командир на републиканската армия, флота и военновъздушните сили. Повече реална власт има активният заговорник генерал Мануел Гомес, наскоро номиниран за командир на републиканската армия. Ключови местни командири са контраадмирал Мигел Биса (флот), генерал Леополдо Менендес (армия на Леванте) и Касадо. Касадо е лидерът и движещият дух зад заговора. Има и ключови командири, които не знаят за заговора: полковник Доминго Морионес (Армията на Андалусия), полковник Антонио Ескобар (Армията на Естремадура) и генерал Игнасио Идалго де Сиснерос (командващ военновъздушните сили).

Реакция на правителството

След завръщането си в Мадрид на 11 февруари, министър-председателят Негрин и неговите най-близки сътрудници са напълно наясно с пораженческия дух, преобладаващ сред висшите военни и административни служители. Тъй като някои са смятани за готови да капитулират, няколко комунистически лидери предлагат или назначаването на политически комисари във висшите армейски структури, което ще изисква техния подпис под всяка заповед, или свалянето им. Списъкът на заподозрените включва Миаха и Касадо. Preston 2016, pp. 89-93 По неясни причини Негрин не изпълнява тези планове, а вместо това в продължение на около 2 седмици той продължава да се среща с висши командири на всеки няколко дни, или в Мадрид, или в провинция Леванте, докато обикаля средиземноморското крайбрежие.

От средата на февруари Негрин е информиран от армейското разузнаване за изключително подозрителни срещи, провеждащи се в Мадрид между ключови военни, от една страна, и сенчести фигури, вероятно свързани с националистическата шпионска мрежа, политици и чуждестранни дипломати, от друга. Preston 2016, p. 126 Въпреки това мерки не са взети. На 25 февруари или малко след това Негрин се установява в Posición Yuste, временен щаб близо до Елда в провинция Аликанте, на около 30 км от пристанището и на над 300 км от Мадрид. Preston 2016, p. 143 За последно той е в Мадрид на 27 февруари.

На 2 март Негрин провежда среща с висши военни, включително Миаха, Гомес, Касадо и Биса. Preston 2016, p. 156 Той се замисля дали да не замени Касадо с Енрике Листер или с командир на III корпус Буено, но в крайна сметка не прави нищо. Preston 2016, p. 170 На 3 март правителството публикува редица военни номинации. Доверени висши комунистически офицери са командировани на ключови позиции по крайбрежието, особено в провинциите Мурсия и Аликанте. Preston 2016, pp. 175-177 Същия ден Негрин свиква ключови военни, включително Миаха, Касадо и Гомес, на среща, която трябва да се проведе отново в Posición Yuste на 5 март.

Картахена

Основната републиканска военноморска база е в Картахена, дом на почти целия републикански флот. За разлика от армията, в началото на март това е сила, напълно сравнима с националистическия флот с 3 леки крайцера, 10 разрушителя и редица други плавателни съдове, включително подводници и торпедни лодки. От края на февруари Негрин развива съмнения относно командващия флота, контраадмирал Биса и комисаря на базата в Картахена, социалиста Бруно Алонсо. Тъй като на флота вероятно е отредена жизненоважна роля във всички планове на Негрин за масова евакуация от пристанищата, той решава да гарантира, че няма да има изненади. На 3 март заменя Алонсо с комунистическия полковник Франсиско Галан, който пристига в Картахена, за да поеме командването на 4 март.

Някои историци твърдят, че Касадо и Биса са планирали да изведат флота в морето като част от преврата. Пристигането на Галан може да е осуетило тези планове и следобед на 4 март той е задържан от местни заговорници, но не е ясно дали по заповед на Биса. Малко след това и осъзнавайки очевидното нарушение сред републиканците, националистическите заговорници започват действия в града. Избухват спорадични тристранни битки. Биса решава да даде приоритет на борбата с националистите пред борбата с лоялните на Негрин и освобождава Галан. Въпреки това, в ранните часове на 5 март той нарежда на флота да се подготви за отплаване. Preston 2016, p. 193

През деня обстановката в Картахена става пагубна. Националистически бунтовници контролират бреговата батарея и радиото. Те искат флотата да отплава, въпреки че някои предпочитат да открият огън по корабите. Биса контролира флота и отчасти пристанището, но е силно притиснат от антинегринистите. Лоялни правителствени части, събрани в покрайнините на града, влизат в Картахена и сред битки с националистически бунтовници напредват към пристанището. Националистическата авиация бомбардира пристанището, обстреляно по погрешка от собствената крайбрежна батарея на бунтовниците. Франко заповядва на военните си кораби от Кастелон и Малага да отплават за Картахена. Сред пълен хаос около средата на деня на 5 март, републиканският флот отплава в открито море. През следобеда войски, лоялни на правителството, поемат контрола над града и пристанището.

Съвет за национална отбрана