Комплексът „Оливети“ (на итал. Complesso Olivetti) е градски архитектурен ансамбъл, бивш централен офис на "Оливети", разположен в град Ивреа, Пиемонт, Северна Италия. Първото ядро е изградено през 1896 г. от Камило Оливети, а последвалите разширения са осъществени под ръководството на неговия син Адриано Оливети, който привлича архитекти като Луиджи Фиджини и Джино Полини. От 2001 г. комплексът е включен в маршрута на Музея на открито на модерната архитектура на Ивреа, който предлага пешеходна обиколка през изключително архитектурно и градско наследство. На 1 юли 2018 г. Ивреа, като индустриален град на XX век, е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.Fondazione Adriano Olivetti

История Фабриката от червени тухли

По пътя, който води от град Ивреа към Кастеламонте, Салвадор Бенедето Оливети оставя на сина си Камило Оливети малък парцел земя, издигащ се към Монте Навале, в началото на тогавашната ул. „Кастеламонте“ (днес ул. „Йервис“), недалеч от ЖП гарата на Ивреа. Именно тук Камило изгражда своята фабрика. През 1896 г. се ражда компанията „Инж. Камило Оливети от Ивреа“. Арх. Матео Оливети, правнук на Камило, я описва в своята дипломна така: „Първата фабрика на Оливети е сграда от червени тухли и първоначалният замисъл е тя по-скоро да бъде научна лаборатория, отколкото фабрика, но скоро след постигнатия успех тя се превръща в индустрия. Първият корпус на фабриката е проектиран лично от Камило Оливети през 1895 г. с проста правоъгълна форма и е разположен на два етажа, а към него има сграда, която трябва да служи за склад, всичките с плоски покриви. За изграждането на структурната част на проекта, таванското помещение и плоския покрив Камило потърси съвет от инж. Поркеду – негов приятел и съученик, който му бе разказал за отличните строителни възможности на стоманобетонната система Енбик, която самият той внасяше от Франция.Компанията Поркеду бе единственият концесионер за продажбите на новата система Енбик за цяла Италия и първоначално разчиташе изцяло на компанията майка за изграждането на конструкциите. Всъщност първата построена сграда бе направена по статичните изчисления, извършени във Франция по проект на Камило, както е отбелязано в документите на компанията. Всички строителни материали за изграждането на статичните части също бяха внесени от Франция. Малко след това, през 1899 г., бе направено първото разширение на фабриката с добавяне на две странични сгради към централното тяло, също от стоманобетон Енбик и въз основа на чертежите на Камило, който по този повод се оплака на своя приятел, че на покрива има големи просмуквания на вода и го помоли да намери решение. Във втория доклад за изграждане на конструкциите има по-голяма независимост на компанията Поркеду от компанията майка.Първият проект бе със скромни размери, защото трябваше да отговаря на скромните нужди на една научна лаборатория. Външният вид бе характерен за преиндустриалните сгради от края на XIX век, използваният архитектурен език бе доста трезв и солиден неосредновековен стил, който създава подчертано впечатление за стабилност и в същото време за простота. Външността не предлагаше нововъведения, но използването на системата Енбик бе истинската модерност, която очарова Камило, макар че е скрита зад външната облицовка от червени тухли, характерни за района на Долно Канавезе. Френският предприемач Франсоа Енбик (François Hennebique) имаше заслугата да изобрети първия тип модерна стоманобетонна греда.Изградената в Ивреа структура е монолитна и в нея таванските помещения са оформени от оребрена плоча, подредена в две ортогонални посоки, което позволява равномерното разпределение на натоварванията върху вертикалните носещи конструкции, изградени от зидария. Тук таванското помещение е закотвено към зидарията чрез куки, потопени в бетон. Това прави възможно изграждането на сграда, в която натоварванията са добре разпределени по цялата повърхност. Друго предимство на стоманобетона е високата степен на негоримост, много важна за фабриките, често в риск от пожар. Фабриката от червени тухли представлява един от първите примери за стоманобетонни промишлени сгради, построени в Италия.“

Разширенията на Фиджини и Полини

В началото на 1934 г., по поръчка на Адриано Оливети, са реализирани нови разширения, ясно отличаващи се от предишните сгради по своя архитектурен стил. Проектът е възложен на Луиджи Фиджини и Джино Полини – двама архитекти от течението на рационализма. Първо разширение: 1934–1936 г. Второ разширение: 1937–1939 г. Трето разширение (най-значимото): 1939–1940 г.

Първото разширение следва логиката на производствената линия и включва изграждането на голяма зала, естествено осветена от широки прозорци.

С третото разширение е построена нова сграда с дължина 130 метра, изцяло покрита със стъклена фасада. От този момент нататък Officine Olivetti се превръща в един от най-значимите примери за индустриална архитектура в Европа, предизвиквайки широки дискусии в италианската и европейската архитектурна среда.

Сграда на Центъра за обучение и опит Известна още като Синята къща (Casa Blu) заради облицовката си със сини плочки, сградата е проектирана от неаполитанския архитект Едуардо Витория. В началото на 50-те години на XX век възниква необходимостта от отделяне на изследователския център от производствените помещения. Строителството започва през 1954 г., а откриването е през следващата година.

Сграда за социални услуги Построена от Луиджи Фиджини и Джино Полини, сградата за социални услуги е реализирана между 1955 и 1959 г.

Селище „Оливети“ През 1926 г. Камило Оливети изгражда първата група жилища за служители – шест еднофамилни къщи с малки частни градини.

Талпония

Западният жилищен блок, известен като "Талпония" („Къртичина“), е построен между 1969 и 1975 г. по проект на архитектите Роберто Габети и Аймаро Изола. Сградата е на две нива, с характерен полукръгъл план и силно изразена връзка между архитектура и природа: жилищата са ориентирани към гората, а най-горното ниво е оформено като градинска тераса, която подобрява топлоизолацията и е пресечена от пешеходна алея.Centro residenziale Ovest Ivrea - mamivrea.it

Офис сграда и Нова офис сграда на "Оливети"

Офисната сграда на "Оливети" (Palazzo Uffici Olivetti) е завършена през 1964 г. и отговаря на необходимостта от нов административен и представителен център на компанията. По-късно към него е добавена втора сграда, известна като Nuovo Palazzo Uffici Olivetti.

Вижте също Адриано Оливети Оливети Камило Оливети Ивреа Музей на модерната архитектура на Ивреа Западен жилищен блок

Източници

Категория: Сгради и съоръжения в Ивреа