Последната офанзива в Гражданската война в Испания се провежда между 26 март и 1 април 1939 г.

На 5 март 1939 г. Републиканската армия, водена от полковник Сехисмундо Касадо и политика Хулиан Бестейро, се разбунтува срещу министър-председателя социалист Хуан Негрин и сформира военна хунта, Съвет за национална отбрана (Consejo Nacional de Defensa или CND), за да преговаря за мир. Негрин бяга във Франция, но комунистическите войски около Мадрид се надигат срещу хунтата, започвайки гражданска война в гражданската война. Касадо ги побеждава и започва мирни преговори с националистите. Франсиско Франко обаче е готов да приеме само безусловна капитулация. На 26 март националистите започват пълномащабна офанзива и до 31 март те контролират цялата испанска територия. Стотици хиляди републиканци са арестувани и интернирани в концентрационни лагери.

Прелюдия

Падането на Каталония След падането на Каталония през февруари 1939 г. военното положение на републиката е безнадеждно. Въпреки че все още има столица и приблизително 30% от испанската територия, тя губи 220 000 войници, вторият най-населен град в страната и индустриалните ресурси на Каталония.Thomas, Hugh 2001. p. 854 Освен това на 27 февруари президентът Мануел Асаня подава оставка. След това Обединеното кралство и Франция признават легитимността на националистическото правителство.Graham, Helen 2005. p. 165

Военно положение Републиканската армия все още има между 250 000Jackson, Gabriel 1967. p. 475 и 500 000Thomas, Hugh 2001. p.861 души, но само 40 самолетаThomas, Hugh 2001. p.868, малко артилерия и малко автоматични оръжия.Thomas, Hugh 2001. p.861 Много войници са невъоръжени (през декември 1938 г. републиканската армия е с 225 000 пушки)Thomas, Hugh 2001. p.488 и без обувки и палта.Thomas, Hugh 2001. p.866 В Мадрид храната е само за два месеца и няма вода, отопление, лекарства или хирургически превръзки.Thomas, Hugh 2001. p.869 От друга страна, националистическата армия е с повече от един милион души в края на 1938 г., с 35 000 мароканци, 32 000 италианци и 5 000 германциThomas, Hugh 2001. p. 838, както и 600 самолета.Thomas, Hugh 2001. p.866

Отказ от съпротива На 16 февруари висшето командване на републиканската армия съобщава на министър-председателя Хуан Негрин, че по-нататъшна военна съпротива е невъзможна.Thomas, Hugh 2001. pp.867–868 Повечето от членовете на Републиканската армия, Испанската социалистическа работническа партия, Общия съюз на трудещите се и Националната конфедерация на труда смятат, че е необходимо да се започнат мирни преговори.Preston, Paul 2006. p.296 Въпреки това Негрин, подкрепян от Комунистическата партия на Испания, иска да продължи да се бие, защото Франко не приема да даде гаранции срещу репресии и се смята, че континентална война срещу фашизма е неизбежна.Preston, Paul 2006. p.296 Освен това Негрин иска да организира евакуацията на тези, които са най-застрашени.Graham, Helen 2005. p.111

Преврат на Касадо

На 5 март 1939 г. е извършен държавен преврат, организиран в републиканската зона срещу правителството на Хуан Негрин. Извършен е от военни с подкрепата на анархистите и социалистите. Негов водач е командирът на централната армия, Сехисмундо Касадо.

Заговорниците гледат на правителството на Негрин като на една комунистическа диктатура. Повечето стигат до извода, че одобрената от правителството стратегия за непоколебима съпротива срещу националистите няма да доведе до нищо друго освен до нови убийства и страдания, докато войната вече е загубена. Военните и политици планират преврата като първа стъпка към започване на мирни преговори с националистите. За анархистите и социалистите приоритет е премахването на комунистите от власт.

Превратът започва на 5 март, когато бунтовниците обявяват създаването на свое собствено квазиправителство Съвет за национална отбрана (CND), базирано в Мадрид. След няколко часа дискусии правителството на Негрин, по това време близо до град Елда на брега решава, че всякаква съпротива е безсмислена. На следващия ден те напускат Испания. Бунтовниците лесно поемат контрола над всички столици на провинциите с много малко или никакви регистрирани битки. Изключение е Мадрид, където местната комунистическа изпълнителна власт, без да знае за решението на Политическото бюро на партията да избегне кръвопролитието, оказва съпротива. Контролираните от комунистите части, изтеглени от фронтовата линия, поемат контрола над по-голямата част от Мадрид и на 9 март те доближават централата на Съвета за национална отбрана. Въпреки това, контролираните от анархистите части също са изтеглени от фронтовата линия, навлизат в града на 10 март и след 3 дни осигуряват триумфа на бунтовниците. През следващите 3 седмици републиканската зона е управлявана от Съвета за национална отбрана.

Последна офанзива На 26 март войските на Хуан Ягуе напредват в Сиера Морена. Без съпротива и за ден те завземат 200 000 км2 земя и 30 000 пленници.Thomas, Hugh 2001. p. 867 Хунтата нарежда на своите войници да не се съпротивляват на настъплението на националистите, а републиканските войници свалят оръжията си и напускат фронта.Thomas, Hugh 2001. p.887 До 27 март националистите напредват на всички фронтове без никаква съпротива. Корпусът Навара на Хосе Солчага, Италиански експедиционен корпус на Гастоне Гамбара и армията на Маестрасго на Гарсия Валиньо настъпват от Толедо. На 28 март полковник Адолфо Прада, командир на централната армия, се предава на националистическите войски, които превземат Мадрид.Jackson, Gabriel 1967. p.509Thomas, Hugh 2001. pp.888–889 Касадо и другите членове на хунтата, с изключение на Бестейро, бягат във Валенсия.Thomas, Hugh 2001. p.888 На 29 март националистите окупират Хаен, Сиудад Реал, Куенка, Албасете и Сагунт.Thomas, Hugh 2001. p.890 50 000 републикански бежанци се струпват на пристанищата на Валенсия, Аликанте, Картахена и ГандияThomas, Hugh 2001. p.889, но без републиканския флот евакуацията им е невъзможна, тъй като френското и британското правителство отказват да организират такава.Beevor, Antony 2006. p.396 Само малцинство от онези, които имат пари да платят за преминаване,Graham, Helen 2005. p.113 са евакуирани от британски кораби (между 650Thomas, Hugh 2001. p.890 и повече от 3 500Beevor, Antony 2006. p.396), сред които и Касадо. На 30 март националистите окупират Валенсия и войските на Гамбара влизат в Аликанте, обсаждайки 15 000 републикански бежанци.Beevor, Antony 2006. p.396 Италианският генерал Гамбара е готов да разреши евакуацията на политическите бежанци, но на 31 март националистическите войски пристигат и поемат юрисдикцията над града от Гамбара.Jackson, Gabriel 1967. p.477 В резултат на това много бежанци се самоубиват, за да избегнат залавяне от националистите.Graham, Helen 2005. p.113Beevor, Antony 2006. p.396Thomas, Hugh 2001. p.890 На 31 март националистите превземат и Алмерия, Мурсия и Картахена, контролирайки цялата испанска територия с изключение на района на пристанището на Аликанте, където са се събрали хиляди републиканци, очакващи евакуация. Те започват да се предават на 31 март, но операцията е спряна през нощта. Последните 2 000 се предават на следващата сутрин, а около 25 се самоубиват. До 1 април 1939 г. войната на практика приключва.Thomas, Hugh 2001. pp.886–890

Последици На 1 април 1939 г., в деня на края на войната, Съветският съюз е единствената голяма сила, която все още не е признала правителството на Франко.Thomas, Hugh 2001. p.894 Новият режим подписва пакт за ненападение с Португалия и договор за приятелство с Нацистка Германия на 31 мартThomas, Hugh 2001. p.893, а на 6 април Франко оповестява придържането на Испания към Антикоминтерновския пакт.Graham Helen 2005. p.166 На 20 април Комитетът за ненамеса е разпуснат и до юни италианските и германските войски напускат Испания.Thomas, Hugh 2001. p.894 Франкистката диктатура остава на власт до смъртта на Франко на 20 ноември 1975 г.Preston, Paul. 1995. pp. 786–787

Касадо остава в изгнание във Венецуела, докато не се завръща в Испания през 1961 г.Thomas, Hugh 2001. p.923 Сиприано Мера бяга в Оран и Казабланка, но е екстрадиран в Испания през февруари 1942 г.Beevor, Antony 2006. p. 410 През 1943 г. той е осъден на смърт, присъда, която е заменена с 30 години затвор. Освободен през 1946 г. и бяга във ФранцияBeevor, Antony 2006. p. 410, където умира през 1975 г. Мануел Гомес е задържан и затворен от националистите и умира в Мадрид през 1956 г.Thomas, Hugh 2001. p.923 Хулиан Бестейро, все още на поста си в мазето на сградата на приходите на улица „Алкала 7“ в Мадрид, е арестуван от националистите, когато влизат в града и е изправен пред военен съд. Осъден е на 30 години затворThomas, Hugh 2001. p.888, като умира там от инфекция, причинена от нараняване на ръката му през 1940 г.Preston, Paul 2006. p.319

Националистите арестуват стотици хиляди републикански войници и цивилни, като 150 000 войници са пленени в последната офанзива и затворени в импровизирани концентрационни лагери. През 1939 г. има между 367 000 и 500 000 затворници.Beevor, Antony 2006. p.404 В първите години след войната са екзекутирани 50 000 републикански затворници.Beevor, Antony 2006. p.405

Източници

Литература Aub, Max (1979) (in Spanish). Campo del moro. Madrid. Alfaguara. . Aub, Max (1981) (in Spanish). Campo de los almendros. Madrid. Alfaguara. . Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. the Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. . Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War: A Very Short introduction. Oxford University Press. . Jackson, Gabriel. (1967) The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. . Preston, Paul. (1995). Franco. Fontana Press. London. . Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War: Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. London. . . Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. .

Категория:Битки от Гражданската война в Испания Категория:Битки на Италия Категория:Битки на Германия Категория:1939 година