Казанското ханство е държава с предимно волжко-прабългарско, кипчакско население и татаро-кипчакско управляващ елит в Средното Поволжие (1438 – 1552)Владимиров, Г. – „Волжка България и Казанското ханство: В географските карти на Средновековието и новото време“, Военно издателство, София, 2007., образувана в резултат на разпадането на Златната орда на земите на Волжка България. Някои учени правят извода че „от Златната Орда“ отпада Българското ханство, повече известно като Казанско ханствоПавлов, Николай, Бългаският въпрос във Волго-уралието (1988 – 2003). Тангра ТанНакРа ИК 2003, .Владимиров, Георги. . Другата България, на Волга. Изгубената цивилизация. второ издание 2021 г.„Световна библиотека София Следва да се отбележи, че и в Дунавска България, етногенезиса се променя, след завладяването от Византия. Въпреки че в България има куманска вълна (а също и известно гърцизиране) се поддържа тезата за континиуета на Търновското царство, спрямо Първата българска държава. Появата на „татарската“ държава Казанско ханство обикновено се свързва с Улуг-Мохамед (Улу-Мохамед), който превзема Казан през 1437 – 1439. Новата столица е наречена Болгар Ал Джадид (Нови Болгар). Любопитно е, че Казан е строен тъкмо от волжки българи и дълго време попада в границите на Волжка България.. Макар първите владетели да са от татарски произход постепенно държавата наследява традициите на Волжка България. Когато разказват за Казанското ханство летописците често отбелязват „Българите, които наричат и казанци“, „българските князе“, „българските граници“, „Казанците, които са старите българи“ и пр. В Началото на XVI век Казан е принуден да признае върховенството на Москва, а великият княз Василий II прибавя към титлата си и формулата „княз български“ и тя се съхранява чак до края на руските царе през 1917.Павлов, Николай, Бългаският въпрос във Волго-уралието (1988 – 2003). Тангра ТанНакРа ИК 2003, 31 – 32 стр. Главен град на ханството е Казан. Основател на династията на казанските ханове е Улуг Мьохамад (управлявал през 1437 – 1445). След походите на Иван Грозни 1547 – 1552 и превземането на Казан през 1552 от московските войски, ханството е анексирано от Русия. Цар Иван ІV започва да използва титлата „Цар Казанский“ и в благодарност за победата поръчва да се издигне забележителния Храм „Свети Василий Блажени“ пред Кремъл в Москва.
География и население
За времето на неговото съществуване територията на Казанското ханство вероятно се променя многократно в зависимост от резултата от честите войни. В нейния център е град Казан, а в средата на 15 век тя достига до горното течение на Кама на североизток, река Белая на изток, устието на Черемшан на юг и реките Сура и Ветлуга на запад. След разпадането на Златната орда ханството граничи с Ногайската орда на югоизток, с Астраханското и Кримското ханство на юг и Московското княжество на запад.
Казанското ханство обхваща две обособени в географско отношение зони – степния ляв бряг на Волга и хълмистия десен бряг. Административно то се разделя на няколко области, наричани даруги. Те са радиално разположени около столицата Казан и се управляват от емири. Сведенията за тях са оскъдни, но има ясни данни за поне пет даруги: Галицка на запад от Казан, Алатска на север, Арска на североизток, Чувашка на изток и Ногайска на югоизток от града. Възможно е съществуването и на още две даруги – Атиска и Кримска (Буртаска).
Според различни оценки населението на Казанското ханство е между 500 хиляди и 1 милион души. Основната част от него са потомците на волжките прабългари, етническа група с мюсюлманско вероизповедание и смесен произход, в който съществена роля играят преселилите се през 7 век в региона прабългари. Ранните руски източници ги наричат „българи“, „казанци“ и „мюсюлмани“, като едва от 17 век се появява наименованието „казански татари“. Според някои съвременни татарски историци това е правено умишлено, тъй като самите казанци са смятали наименованието „татари“ за обидно. Освен волжките прабългари в Казанското ханство живеят и значителен брой хора от други етнически групи – татари, марийци, чуваши, удмурти.
Управление на казанското ханство Казанското ханство представлява типична средновековна мюсюлманска държава от източен тип. Върховната власт принадлежи на хан, но неговата власт не е абсолютна; действията на хана се контролират от т.нар. „диван“ – четирима емири(„карачи“) от най-знатните родове на държавата. Любопитно е, че подобна институция е съществувала и във Волжка България.
Съветът на четиримата „карачи“ следи за постъпленията в хазната, за разходите, за управлението на администрацията; съветът също така командва войските и ръководи външната политика. Основните въпроси се решават от курулатай, т.е. един вид т.нар. народно събрание. В курулатай заседават трите основни съсловия – духовенство, войска и земевладелци. Курулатай обаче се събира само в извънредни случаи и не е постоянна институция. Обикновено причините за свикването му са сключване на мирен договор, обявяване на война, избор на хан и пр.Другата България на Волга. Изгубената цивилизация, Владимиров, Георги 153 стрКъм висшото съсловие се числят емирите и беговете, сред които има немалко представители на волжко-българската знат. Казанската администрация включва значителен чиновнически апарат – пазители на печатите, пазители на поколението, възпитатели на царското поколение (аталици) и пр.
Към висшето съсловие се числят емирите и беговете, сред които има немалко представители на волжко-българската знат. Казанската администрация включва значителен чиновнически апарат – пазители на печатите, пазители на поколението, възпитатели на царското поколение (аталици) и пр.
Грамотност и просвещение на казанското ханство Грамотността в Казанското ханство продължава традициите на Волжка България и е на много високо ниво. Нещо повече тя не е характерна само за аристократите, но и за широките маси. Австрийският дипломат Сигимунд Херберщайн, посетил през XVI в. казанските земи, отбелязва, че „[казанските] татари са по-образовани от други народа в региона“. Високата образованост на занаятчиите се проявила по необичаен начин – върху изработени от тях куплети, ти изографисвали цитати от Корана или поетични куплети.
В казанските медресета се изучавали и светски науки – също традиция застъпена от времето на Волжка България. Чиновниците владеели история, география, калиграфия и др. полезни науки. Към владетелския двор съществувала богата библиотека с хиляди ръкописи (унищожена при завладяването на града през 1552 от русите)
Общата грамотност стимулира развитието на книжовността. Ярки представители на казанската поезия са Мохамедяр, Мохамед Амин, Емми Камал, Кул Шариф. Особено изпъква Мохамедяр с поемите „Дар на мъжете“ (1539) и „Светлина на сърцата“ (1549). В тях се развиват общочовешки теми популяризиращи милосърдие, щедрост, скромност, справедливост, великодушие и пр.
Фортификационно изкуство на казанското ханство През първата половина на XVI в. Казан е сред най-крупните градове на Източна Европа. Разположен е на тригълна площадка с площ 6,12 ха, защитена от юг от р. Казанка, а от север от два дъговидни вала с широчина от 8 до 15 метра и дължина от 360 до 420 метра. Тези валове са усилени с дървени съоръжения, които придават допълнителна сигурност на града. Самата крепост е обградена от ров, който на места достига 10 до 15 метра. Градските порти са 11 на брой и носят имената на пътищата или на бележити казанци.
Средновековен Казан, както и други градове от района на Средна Волга се състои от две части – укрепена цитадела (кремъл) и предградие. На територията на цитаделата се разполагат дворците на казанските владетели и аристокрацията.
Архитектура на казанското ханство Почти напълно унищожени от армията на Иван Грозни, днес в Казан функционират малка част от архитектурните постижения на Казанското ханстнво. По-виден интерес представляват, останките н ханския дворец, редом до който е била изградена джамия. Близо до комплекса се е намирал дореца на известната аристократична казанска фамилия Ширин. Част от комплекса е и джамията Нур Али – центрано куполен фрам, с размери 15 – 17 м. и две минарета, разположени в ъглите на сградата.
Главната джамия в Средновековен Казан се е намирала в източни край на града. В руски летописи тя е наречена „Кул Шариф“ името ѝ е био свързано с това на последния имам на Казан. Джамията е двуетажна с осем минарета, ориентирани по посоките на света
На територията на Казан има четиир възпоменателни мавзолея, в които са положени останките на аристократите и владетелите на Казанското ханство.
Сред прочутите паметници е прочутата кула на СююмбикеТя е разположена в североизточната част на съвременната Казански кремъл (цитадела) и представлява седеметажна постройка, с височина 58 метра изградена от червени изпечени тухли
История Възникване и първи години Традиционно възникването на Казанското ханство се отнася към 1437 година, когато детронираният хана на Златната орда Улуг (Улу) Мьохамад се оттегля към Волга, завзема Казан и създава там собствена държава.Другата България на Волга.Изгубената цивилизация. Владимиров, Георги. Въпреки това някои данни подсказват, че и по-рано някогашната територия на Волжка България има известна обособеност. Така в руски хроники от 16 – 17 век се говори за сблъсъци на руснаците с български и казански царе още през втората половина на 14 век. При един от тях, през 1361 година, суздалският княз Дмитрий Константинович напада „българския цар Хасан“, като при това е придружаван от наместника на Златната орда. Запазени са монети от 1415 – 1418 година, сечени в Казан от владетел на име Гиас ад-Дин.
През 1445 година Улуг Мьохамад е наследен от сина си Махмюд, който управлява две десетилетия, поддържайки мир с Московското княжество, което изглежда му плаща данък. През 1465 – 1467 година управлява синът на Махмюд Халил, който умира внезапно и е наследен от брат си Ибрахим, смятан за един от най-значимите казански владетели.
Вероятно подкрепян от вътрешни фактори, през 1467 година претенции към властта в Казан предявява братът на Махмюд Касим, който управлява самостоятелно Касимско ханство на запад по средното течение на река Ока. Той оглавява военен поход, в който се включват и значителни московски войски, но е отблъснат от Ибрахим. Войната между Казан и Москва продължава с променлив успех до 1469 година, когато е сключен мирен договор. Следващите години са мирни, докато през 1478 година, окуражен от завладяването на Новгород, енергичният московски княз Иван III отново не напада Казан. Той е отблъснат и мирът е подновен.
След смъртта на Ибрахим през 1479 година в Казанското ханство възникват вътрешни междуособици. Владетел става Илхам, но среща съпротива от своите полубратя Мьохамад Амин и Габдел Латиф (Абдул Латиф). Тяхната майка Нур Султан се жени за кримския хан Менгли Гирай, а Мьохамад Амин се установява в Москва. През 1482 година Иван III за пръв път изпраща към Казан войски, въоръжени с артилерия. С няколко подобни похода през следващите години той си извоюва различни отстъпки, а на два пъти налага и смяната на Илхам и Мьохамад Амин на трона. След двумесечна обсада през 1487 година той превзема столицата, налага Мьохамад Амин на трона и превръща Казанското ханство в зависима от Москва държава. Дори като започва да използва титлата „български княз“. Нур Салтан отвежда със себе си малолетния си син Абдул Латиф, а брат му а Мьохамад Амин се установява в Москва .Антируската политика на хан Илхам, довежда до поредния руски поход през 1482.В него за първи път е използвана артилерия. Казанците са принудени да молят за мир. Той е сключен при неизгодни за тях условия. В Казан е установен руски протекторат, а Мохамед Амин (1482 – 1495,1505 – 1516 ) управлява като наместник чак до 1495Другата България. Изгубената цивилизация, Владимиров, Георги.158 стр.
Зависимост от Москва (1482 – 1521). Династична криза