Камило Бернери () е италиански писател, професор по философия, антифашист и анархист.
Биография Ранни години Камило Бернери е роден на 20 май 1897 г.Mintz 1978, с. 47 в Лоди, Северна Италия.Ferretti 2020, с. 182; Mintz 1978, с. 47 Детството му е белязано от физически страдания. Само за няколко месеца той става слаб от недохранване. През 1904 г. Камило се разболява от коремен тиф, а по-късно и от гастроентерит. Баща му е местен чиновник, а майка му, Адалджиза Фоки, е учителка в начално училище. Бащата на Бернери също е бил червеноризец, а дядо му е бил карбонар и последовател на Джузепе Мацини. Заедно с родителите си се мести от Лоди в Милано, след това в Палермо и във Форли, където пристига през 1905 г., след което отива във Варало и накрая в Реджо Емилия.
През 1912 г. Бернери става член на Федерацията на социалистическата младеж на Реджо Емилия (Federazione Giovanile Socialista di Reggio Emilia (FGS)). По това време той е убеден социалист. Като секретар на Централния комитет на FGS, след интензивни дискусии, по-специално с Торкуато Гоби, книговезец и член на Международния комитет за анархистко действие, той напуска FGS през 1915 г. В отворено писмо Бернери критикува FGS за бюрокрация и „липса на лоялност“: Die Aktion, Nr. 170/174, Juli 1997.
Бернери се присъединява към италианското анархистко движение. Той описва своето напускане на социализма с думите: „Идеалният работник на марксизма или социализма е митична фигура. Тя произтича от метафизиката на социалистическия романтизъм и не е исторически доказана“. Той е изумен от жеста на своите другари, които, въпреки че напускат, иска той да ръководи последната среща на FGS в Реджо, както и от жеста на своя ментор Камило Прамполини, който го пита за причините за тяхното несъгласие. Бернери винаги посочва „приятни спомени от социалистическия период.Mussolini-Psicologia di un dittatore, Camillo Berneri, Edizioni Azione Comune, a cura di Pier Carlo Masini, Milano, 1966, pag 115 – 117
През 1916 г. се премества в Арецо, където завършва гимназиалното си образование.
На 4 януари 1917 г. се жени за Гуалтиери Джованна Калефи, бивша ученичка на майка му от училище в Реджо Емилия. Три месеца след сватбата е повикан на военна служба, но е отстранен от служба поради тежко заболяване. След три години военна служба е принуден да напусне военната академия в Модена като „подривник“ поради антимилитаристични дейности. Под охрана е изпратен на фронта и два пъти е изправен пред военен съд. През 1919 г. е заточен на остров Пианоза поради участие в общата стачка на 20 – 21 юли 1919 г. Уволнен от армията през 1919 г., той започва да работи усърдно с анархистката преса, след което участва в създаването на Съюз на италианските анархисти.Camillo Berneri (Lodi 1897-Barcelone 1937), L’Europe de demain, dictionnaire biographique Като убеден антимилитарист, той пише:
През 1920 г. Бернери активно участва в окупацията на фабриките в Северна Италия. По това време започва да пише под псевдонима Камило да Лоди в няколко либертариански периодични издания: Umanità Nova, Pensiero e Volontà, L'Avvenire Anarchico, La Rivolta, Volontà. Публикува първата си статия на 1 февруари 1914 г. в списание L'Avanguardia под заглавието The Lies of the Old Testament. По-късно последваха публикации в различни анархистки издания, като: La Protesta, Tiempos Nuevos, Tierra y Libertad, La Revista Blanca и Estudios. Die Aktion, Nr. 170/174, Juli 1997. Zur Erinnerung an Camillo Berneri und an die Ereignisse in Spanien 1936 – 37. Aus: Umberto Marzocchi: Camillo Berneri nel cinquantesimo della morte. Archivio Famiglia Berneri, Juli 1964. Той също се сприятелява с Ерико Малатеста и Луиджи Фабри.
След войната той завършва обучението си във Флорентинския университет, където Бернери е ученик на Гаетано Салвемини. След като завършва Философския факултет през 1922 г., той получава длъжността на преподавател по философия, след което преподава в този университет, по-късно известно време преподава философия в Камерино.
Когато фашистите завземат властта, Бернери отказва да бъде лоялен към режима на Бенито Мусолини и тъй като мрази фашизма, поддържа контакт с флорентинските антифашисти, докато е в Умбрия и разпространява антифашисткия вестник Non Mollare. Дейността му в италианския анархистки съюз е много интензивна през тези години.
Емиграция и полицейски преследвания През 1926 г. Камило Бернери е принуден да напусне страната заедно със съпругата си Джована Калефи, както и анархистките дъщери Мари и Джилиана.Те се преместват във Франция. За първи път той е арестуван през април 1927 г. след международна конференция в Ей ла Роз и оттогава е в арест. На 11 декември 1928 г. е изгонен от Франция и до 1930 г. е постоянно тормозен от белгийската, френската, холандската, германската и люксембургската полиция при последващи трансфери и престои в затвора. Получава разрешение за пребиваване във Франция едва през 1935 г., малко преди да замине за Испания. Въпреки това, той продължава да публикува широко в анархистката преса в Италия, Швейцария, Съединените щати и Франция.
Въпреки всички ограничения този период му позволява да чете книги на различни теми като наука, психология, финализъм и т.н. Той пише антирелигиозни статии и памфлети, както и за еманципацията на жените. Също така завършва дипломната си работа Le Juif antisémite, The Anti-Semitic Jew, където изучава насилствената или доброволна асимилация на евреите. Андре Шпеер, поет и ционист, смята тази книга за от първостепенно значение. Но най-важните му произведения са „Шпионажът“ (L'espionnage), „Фашисткият шпионаж в чужбина“ (Lo spionaggio fascista all'estero) и „Мусолини завладява Балеарските острови“ (Mussolini à la conquête des Baléares).
Той пише и за анархизма (1927 и 1930 г.), където защитава личните си позиции:
Гражданска война в Испания Когато избухва революцията и гражданската война в Испания, Бернери е един от първите, които пристигат в Каталония – центърът на масовата активност на либертарианците, обединени в Националната конфедерация на труда (CNT). Заедно с Карло Росели и други италиански антифашисти те формират колона, която е включена в колоната на Франсиско Аскасо на Арагонския фронт. На 28 август 1936 г. Бернери участва в битката при Монте Пеладо близо до Уеска:„Защитавахме позиция от 130 срещу 600, закалени и тежко въоръжени, и това продължи четири часа битка.“
Уморен от трудностите на фронта, той се занимава с дискусии и политическа работа, публикувайки в Барселона от 9 октомври 1936 г. италианския седмичник Guerra di Classe. Бернери е един от първите, който твърди, че само антикапиталистическата борба може да устои на фашизма и че проблемът с антифашизма е отхвърлянето на принципите на социалната революция. Той също така постоянно повтаря, че революцията трябва да бъде спечелена на социална, а не на военна основа. Така той се противопоставя на милитаризацията на милициите, която вижда като първата победа на държавните сили. Срещу онези, които застъпват идеята „първо да победим Франко“, той аргументира тясната връзка между войната и социалната революция: „Победата във войната е необходима; войната обаче ще бъде спечелена не чрез ограничаване на проблема до чисто военни условия на победа, а чрез свързването им с политическите и социални условия на победа.“
Това е същността на многобройните му статии и изказвания, включително отвореното му писмо (Lettera aperta) до министъра на здравеопазването и анархистката Федерика Монсени, която заедно с двама други анархисти е в правителството на Ларго Кабайеро и в които Бернери е загрижен за красноречиви речи и брилянтни статии, рекламирани или написани от министри анархисти, заключени в „стратегическа позиция“:
Бернери също става журналист в радио CNT-FAI ECN1 и излъчва програмата си в Италия.
В книгата „Мисъл и битка“ (Pensée et bataille) от 1936 г. Бернери дава критични коментари за случващото се, предупреждавайки за опасността от държавен преврат от сталинските комунисти или че е изненадан от „анархисткото правителство“. Той предлага множество политически предложения, дори и да не бъде разбран: декларацията за независимост на Мароко, координацията на въоръжените сили, постепенното увеличаване на социализацията .
Политическо убийство През януари 1937 г. Бернери заявява за репресиите от комунистите, действащи в новото правителство на Хуан Негрин: „Хиляди некомунисти, анархисти, антифашистки борци, които станаха жертви на кланета, трагично изчезнаха, но не и сталинисти, като напр. бойците на ПОУМ."
Последните му два текста са „Ние и POUM“ (Nous et le POUM), публикувани от италианско-нюйоркския анархистки седмичник L'Adunata dei Refrattari (може би защото критиката, която Бернери направи, не е публикувана през април-май 1937 г. в Испания), и реч на 3 май 1937 г. по радио CNT-FAI ECN1 (Национална конфедерация на труда-Федерация на анархистите в Иберия) за Италия по повод смъртта на Антонио Грамши: „Упоритият и достоен активист, който бе наш противник Антонио Грамши, е убеден, че е допринесъл за изграждането на ново общество“.
На 5 май 1937 г. Камило Бернери и неговият приятел анархист Франческо Барбиери са изведени от апартамента си от дузина мъже в цивилни дрехи с червени ленти (агенти на НКВД) на ръцете и полицаи. Телата им, надупчени от куршуми, са намерени на следващия ден. Най-вероятно престъплението е извършено от републиканската полиция заедно с италианските и испанските комунисти След смъртта на Бернери лидерът на италианските социалисти Пиетро Нени пише:
Публикации На италиански език Lettera aperta ai giovani socialisti di un giovane anarchico (1920) I problemi della produzione comunista (1920) Le tre città (1925) Un federalista russo: Pëtr Kropotkin (1925), на фр. Pierre Kropotkine fédéraliste (1964) La donna e la garçonne (1926) Mussolini normalizzatore (1927) Lo spionaggio fascista all'estero (1929)
Il cristianesimo e il lavoro (1932)
Nozioni di chimica antifascista (1934) Mussolini gran actor (1934) L’operaiolatria (1934), на фр. L’idolâtrie ouvrière (1934) El delirio racista (1935) Mussolini a la conquista de las Baleares (1937), на фр. Mussolini à la conquête des Baléares (1938) Il lavoro attraente (1938) Pensieri e battaglie (1938)
На френски език Le peché originel (1931) Le Juif antisémite (1935) Guerre de classes en Espagne (1938) Guerre de Classes en Espagne et textes libertaires (1977) Écrits choisis (1988) Contre le fascisme, textes choisis (1923-1937) (2019)
Статии и брошури Verrà Lenin!, в Il grido della rivolta, giugno 1920 Riguardo alle nostre critiche al bolscevismo, в Umanità Nova, giugno 1922 Le Léonard de S. Freud, в Cahiers Psychologiques n°1 (1933) Astensionismo e anarchismo, в L'Adunata dei Refrattari, aprile 1936 Che cosa deve fare l’anarchismo spagnolo per vincere, в Guerra di Classe, ottobre 1936 Attenzione, angolo pericoloso!, в Guerra di Classe, novembre 1936 Tra la guerra e la rivoluzione, в Guerra di Classe, dicembre 1936 La socialdemocrazia e il comunismo tradiscono la rivoluzione, в Guerra di Classe, febbraio 1937 Guerra e rivoluzione, в Guerra di Classe, marzo 1937 Gli anarchici al governo in Spagna, в Guerra di Classe, aprile 1937 Lettera aperta alla compagna Federica Montseny, в Guerra di classe, aprile 1937 La controrivoluzione in marcia, в Guerra di Classe, maggio 1937 In difesa del POUM, в Guerra di Classe, maggio 1937 Non‑intervento e intervento internazionale nella guerra di Spagna, в Guerra di Classe, luglio 1937 Zola psychologue, в La Revue anarchiste, № 17, février 1932 Déterminisme, Dieu, Divorce и Libre-arbitre в Encyclopédie anarchiste (1925 – 1934) Статии в L'En-Dehors, Le Combat syndicaliste, La Revue anarchiste, Terre Libre, L’Espagne nouvelle и др.
Източници
Външни препратки
Камило Бернери в Goodreads Камило Бернери в WordlCat Произведения на италиански в LiberLiber Произведения на италиаски в Mlol
Категория:Италиански анархисти Категория:Италиански писатели Категория:Интербригадисти Категория:Починали в Барселона