Аугуст фон Крал () е австро-унгарски дипломат, служил на Балканите и в Близкия изток в края на XIX и началото на XX век.
Крал е консул в Битоля по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и докладите му са ценен източник за българската история. По-късно в 1921 – 1924 година Крал е посланик на Австрия в София..
Биография Август Крал е роден на 20 юни 1869 година Браунау, Австро-Унгария, днес Броумов, Чехия. Учи в Ориенталската академия във Виена в 1888 – 1893 година, след което полага консулски изпити и е назначен за консулски стажант в Гориция на 22 ноември 1893 година. На 2 септември 1894 година е назначен в консулството в Цариград, на 9 февруари 1895 година отива в Шкодра, а на 29 август 1895 година в Бейрут, където на 25 декември 1896 година става вицеконсул.
Назначен е като временно управляващ консулството в Битоля на 2 септември 1897 година. „Той демонстрира толкова подчертана способност за консулска служба още в началните етапи на командировката си в чужбина, че само след три години изпитателен срок на определена длъжност, можеше да му бъде поверено управлението на консулството в Битоля“, пише за Крал началникът му. На 20 декември 1901 година е натоварен с постоянното управление на консулството в Битоля и на 7 декември 1902 година получава титлата консул. Едит Дърам пише за Крал в Битоля: „много предприемчив интригант, който пропагандира интересите на страната си с всички средства и е трън в очите на британския консул, когото се опитва да спъне при всяка възможност“. Крал се опитва да насърчи националното единство на албанците и да насърчи развитието на албанското образование и поддържа контакти с водещи албански просветни и културни дейци. Въз основа на негова инициатива албанският поет Герг Фища основава заедно с албанския патриот Луиг Гуракучи Албанската литературна комисия за единен албански правопис.
На 22 февруари 1898 година се жени за Аугусте Дрехсел.
На 11 октомври 1904 година Крал е извикан на служба във външното министерство във Виена. На 24 април 1905 година става ръководител на консулството в Шкодра, като встъпва в длъжност на 16 май 1905 година. На 1 април 1908 година става генерален консул II степен. По време на кризата с босненската анексия в 1908 година му е дадена власт да налага австрийските интереси срещу тези на Сърбия и Черна гора в Албания.
На 19 октомври 1909 година е преместен в Измир и встъпва в длъжност през декември.
На 5 май 1911 година е назначен за ръководител на Генералното консулство в Солун и встъпва в длъжност на 21 юни 1911 година.
На 24 февруари 1914 година е натоварен с функциите, а на 25 април 1914 година е назначен за австро-унгарски комисар в Международната контролна комиси за Албания. Шарже д'афер е на легацията в Албания от 9 септември до 13 октомври 1914 годна. На 11 юни 1915 година отново е в Министерството на външните работи, а след избухването на Първата световна война от 5 февруари 1916 година е представител на Министерството на външните работи в Албания към Командването на австро-унгарските войски, действащи в Албания. Заема поста до 1918 година. Граждански комисар е към Командването на австро-унгарските въоръжени сили, действащи в Албания от 21 март 1916 година до капитулацията през октомври 1918 година, тоест администратор на окупираните северни две трети от Албания, подпомаган от цивилен борд на директорите. На 27 април 1917 година е издигнат в австрийско рицарско звание. На 1 септември 1918 година става почетен гражданин на град Шкодра.
Крал полага клетва за вярност на Република Германска Австрия на 13 юни 1919 година. От 22 юни 1919 година до 28 октомври 1921 година Крал ръководи Генералното консулство в Хамбург, като на 5 ноември 1921 година получава титлата пълномощен министър.
Преместен в СОА, назначен на 22 декември 1921 година и поста на 30 декември 1921 година. От 7 октомври 1923 година Крал управлява и австрийската легация в Цариград. и на 4 март 1924 година е назначен назначен за извънреден пратеник и пълномощен министър в Цариград, където остава до 30 април 1932 година. Същевременно от 23 април 1928 година управлява и легацията в Техеран.
Пенсионира се на 30 април 1932 година.
Умира на 12 юни 1853 година във Виена.
Библиография Albanien (Mémoire 1905); Die neue Türkei. 1933; Das Land Kamâl Atatürks: der Werdegang der modernen Türkei. Wien – Leipzig 1935; 2. издание 1937
Бележки
Категория:Консули на Австро-Унгария Категория:Консули в Битоля Категория:Починали във Виена Категория:Посланици на Австрия Категория:Посланици в България