Никола Илиев Милев с псевдоними Генко, Ненко и Спектатор е виден български историк, публицист, държавен деец, дипломат и участник в македонското революционно движение.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 321 – 322.
Биография
Никола Милев е роден на 8 май 1881 година в Мокрени, голямо българско село в Костурска каза, в семейството на млекар и хлебар, който работи на гурбет. След като завършва българското основно училище в Мокрени, Никола Милев заминава с баща си за Кайро, където живее известно време. След завръщането си учи във Фенер, а по-късно по препоръка на Екзархията постъпва в цариградския лицей „Галатасарай“, където е съученик със Симеон Радев. След завършването на лицея през 1902 година учителства в Цариград и работи във вестника на Симеон Радев „Вечерна поща“. Член е на Цариградския комитет на ВМОРО. През 1903 година постъпва да учи история в Софийския университет, който завършва през 1909 година. С препоръки на професор Васил Златарски и стипендия „Марин Дринов“ Милев специализира нова история във Виена от 1910 до 1912 година. По време на Балканската война е преводач в щаба на Втора българска армия. На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:
След Балканските войни става доцент в катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет (1915 – 1922).
През 1918 година Милев е директор на печата при Министерството на външните работи и вероизповеданията. Противопоставя се активно на установения след Първата световна война земеделски режим и е сред основателите на партията Народен сговор. След убийството през 1922 година на Александър Греков от страна на анархисти, Никола Милев е директор на всекидневника „Слово“. Като председател на Дружеството на столичните журналисти, защитава свободата на словото и печата, а като първомайстор на масонската ложа „Зора“ се застъпва за каузата на македонските българи и за автономна Македония. Независимо от отрицателното си отношение към политиката на Стамболийски е включен в българската делегация на конференцията в Лозана през 1922 година.
Никола Милев е включен в проекта на състава на деветоюнското правителство като министър на външните работи, но се отказва поради опасения от реакцията на КСХС и ГърцияБаждаров, Георги. „Моите спомени“.. Народен представител е в XXI обикновено народно събрание (1923 – 1927). Работи като съветник към българското представителство в Обществото на народите в Женева. Пише в списанието на Димитър Мишев „Полет“ (1924 – 1925).
Според някои източници през 1925 година е определен за представител на България в САЩ, но е убит дни преди заминаването му.
Никола Милев и македонското движение
Никола Милев се включва се в редовете на ВМОРО като ученик през 1898 година, когато става член на Цариградския революционен комитет на ВМОРО. По-активно обаче, той се намесва в живота на организациите на македонските българи едва след Първата световна война. Милев е представител на Костурско-Леринското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година. Участва като делегат от Горноджумайското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38 Участва в дейността на македонските братства и сътрудничи активно на периодичния печат на македонските българи. Макар че не е член на ВМРО след Първата световна война заедно с професорите Любомир Милетич и Иван Георгов Никола Милев е съветник и близък сподвижник на Тодор Александров. Милев е автор на „Мемоара за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония“, представен на Обществото на народите в 1924 г. Той е един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и другите македонски организации и се противопоставя на Майския манифест.
Никола Милев е един от безспорните интелектуални и морални водачи на бежанците от Македония. Иван Михайлов го описва по следния начин:
През 1923 година Никола Милев става един от основателите на Македонския научен институт и е избран в първия му Управителен съвет.
Георги Занков го нарича:
Убийството на Никола Милев
През 1924 година във Виена групата македонски дейци около Димитър Влахов, свързали се със съветските служби, взима решение за убийството на своя опонент Никола Милев. Смята се, че Милев е един от основните идеологически противници на Коминтерна и неговите привърженици в македонското движение. Изборът е одобрен от Станке Димитров и Централния комитет на БКП. По решение на Специалната наказателна тройка в състав Станке Димитров, Иван Минков и Вълко Червенков терористичната група на Петър Абаджиев подготвя покушението над професор Никола Милев, което е извършено на 13 февруари 1925 година на булевард „Дондуков“ 17, в центъра на София. Физическият убиец е кукушанинът Милан Манолев, осъждан по атентата в Софийското казино през 1915 година и амнистиран при управлението на Александър Стамболийски. Според някои източници не Манолев е убиецът, а анархистите Георги Шейтанов и Желю ГрозевАнархизмът като философия и дело – творчество, биографични бележки и спомени за Георги Шейтанов, ИК „Христо Ботев“, 1994, стр. 242.
Погребението на Никола Милев на 15 февруари 1925 година е едно от най-многолюдните в София през онези годиниМарков, Георги. Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919 – 1947, С. 1994, с.68. Убийството му увеличава напрежението в българското общество през 20-те години на XX век. Милан Манолев скоро след убийството е заловен от македонски дейци и след самопризнания след побой е убит от ВМРО и захвърлен на мястото където дни по-рано е извършено убийството на Милев, а вместо укриващите се подбудители са убити техните съпартийци – депутатите Тодор Страшимиров (17 февруари 1925) и Харалампи Стоянов (6 март 1925). Петър Шанданов години по-късно пише: „През зимата на 1929 г. аз можах да науча от най-достоверно място, че Милан Манолов не е физически убиец на Милев, а друг някой, който бил жив и сега, но извън България. Факт е, обаче, че аз отидох последния ден след като Манолов беше направил своите признания и го запитах лично дали той е убиец на Милев. Намерих го проснат на едно легло – едва можеше да си повдигне главата. Той ми отговори, че той е убиецът на Милев.“
След убийството трите софийски масонски ложи „Зора“, „Светлина“ и „Сговор“ правят общо жалейно заседание, на което слово произнася Георги Кулишев.
Научно творчество
Научните изследвания на Никола Милев обхващат различни периоди от историческото развитие на българския народ – от VII век до времето на българското Възраждане. Своите първи студии той публикува в някои научни периодически издания – „Периодическо списание“, „Известия на българското историческо дружество“ и други. Най-известни са трудовете му, засягащи католическата пропаганда в българските земи през Османския период и българите-католици. Неговата монография от 1914 година „Католишката пропаганда в България през XVII век“ е високо оценена и му проправя пътя към кариерата на университетски преподавател. В периода 1914 – 1923 година Никола Милев е редовен доцент по нова история в Софийския университет, а от 1923 година е професор.
От своите колеги и съвременници Никола Милев е възприеман като един от най-добрите български историци – оценка, която поради идеологически съображения официално не се споделя в периода 1944 – 1989 година.
Памет На професор Никола Милев е наречена улица в квартал „Горна баня“ в София ().
Съчинения Кубрат от историята и Кубер в „Чудесата на св. Димитрия Солунски“, Периодическо списание, 71, 1910, с. 557 – 644 Известия за състоянието на Турция в края на XVIII век, Списание на БАН, 6, 1913 Католишката пропаганда в България през XVII век. Историческо изследване, 1914, 194 с. Един неиздаден документ за българската история (1597), Известия на българското историческо дружество, 4, 1915, с. 89 – 99 Факторите на Българското възраждане, в: Иван Д. Шишманов, 1920, с. 129 – 157 Български лични и семейни имена от XVII век, Известия на етнографския музей, 3 – 4, 1921, с. 14 – 171, друго издание в: 300 години Чипровско въстание. Принос към историята на българите през XVIII век, с. 75 – 101, София 1988 Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина (1557 – 1615), Известия на българското историческо дружество, 5, 1922, с. 113 – 128 Историческите връзки между българи и поляци, С. 1923, 64 с. Парчевич и Владислав IV, полски крал, Полско-български преглед, 1924, с. 48 – 64 Milef, Nikolas. La Macédoine inquiète. Sofia 1923, 2 изд. 1926 Избрани съчинения (редактори В. Златарски, Б. Пенев, Ст. Консулов и Г. Кулишев), кн. I – Под стените на Одрин. Дневник, С. 1927, кн. II Pages choises. Liv. II. Articles politiques et scienticles, S. 1928
Външни препратки "Das ruhelose Makedonien", Берлин, 1926 година „Под стените на Одрин; Избрани съчинения – книга първа“, София, 1927 година „Осем месеци в чужбина; мисли и впечатления“, статия от Никола Милев публикувана в сп. „Слънце“, бр. 6,7,8,9, София, 1921 г „Лични Спомени; Бележки в навечерието на 9 юний“, кратки лични спомени написани от Никола Милев и публикувани след смъртта му във в. „Вестник на вестниците“, бр. 25, София, 1925 година „Факторите на българското възраждане“, публикувано във в-к „Родина“, год. I, бр. 42 и 43, Скопие, 20 и 22 април 1916 година „Македонският въпрос в чужбина“, публикувано в „Македонското освободително движение“, София, 1923 година „Около срещата в Ниш“, публикувано във в-к „Родина“, бр. 13. Скопие, 29 януари 1916 година „'Българете в Македония' Издирвания и документи за техното потекло, език и народност. От Йордан Иванов“, рецензия на книгата на проф. Йордан Иванов, публикувана в списание „Отечество“, година II, книга 16, София, 12 декември 1915 година „Никола Милев“, възпоменателна статия на Христо Шалдев, публикувана във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 8, София, 20 февруари 1925 година „Едно радикално разрешение на източния въпрос“, публикувано във в-к „Вардар“, год. I, бр. 26, София, 18 април 1912 година „Кубрат от историята и Кубер в „Чудесата“ на св. Димитрия Солунски“, публикувано в „Периодическо списание на Българско книжовно дружество“, София, 1910 година „Никола Милев“, възпоменателна статия на Георги Кулишев, публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 102, София, 12 февруари 1927 година „Oхридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина (1597-1615)“, публикувано в „Известия на Историческото Дружество в София“, Книга V, София, 1922 година „Един неиздаден документ за българската история (1597 год.)“, публикувано в сп. „Известия на Историческото дружество в София“, книга IV, София, 1915 година "La Macedoine Inquiete", София, 1923 година „Как изпекохме и изядохме англофренеца. Спомени от един полски театър в Македония“, публикувано в сп. „Народ и Армия“, год. II, кн. 2, май, 1922 година „Защо и как е искал Решид паша да реформира Турция“, публикувано във в-к „Вардар“, год. I, бр. 1, София, 1 октомври 1911 година „Из кореспонденцията на Никола Милев с видни дейци на освободителното движение в Македония“, публикувано в сп. „Македонски преглед“, т. XXII, №2, София, 1999 година „Априлското въстание“, публикувано във в-к „Слово“, год. III, бр. 584, София, 3 май 1924 година „Какъв е техния грех?“, публикувано във в-к „Слово“, год. III, бр. 654, София, 31 юли 1924 година „Тодор Александров“, публикувано във в-к „Слово“, год. III, бр. 692, София, 16 септември 1924 година