Хосе Мартинес Руис () (1873 – 1967), испански писател. Често използва псевдонима Azorín. През 90-те години на 19-ти век е политически радикал, но впоследствие се придвижва стабилно надясно. В литературата Мартинес е пример от Поколението '98 (термин, който той въвежда), особено в опита си да дефинира вечните качества на испанския живот. Неговите есета и критика са написани в прост, компактен стил. Особено забележителни са импресионистичните му описания на кастилски градове и пейзажи. Сред многото му други произведения са автобиографичните романи La voluntad (1902) и Antonio Azorín (1903); романът Дон Жуан (1922, преведен на английски 1923); и сборник разкази (1929, пр. анг. 1931).
На негово име през 1970 г. от испанското Министерство на информацията и туризма е учредена престижната литературна награда „Асорин“.
Публикации с изследвания представят L. A. LaJohn (1961) и K. Glenn (1981).
Произведения частично представяне
Самостоятелни романи Don Juan (1922) Doña Inés (1925)
Поредица „Волята“ (La Voluntad) La Voluntad (1902) Antonio Azorín (1903) Las confesiones de un pequeño filósofo (1904)
Пиеси Old Spain (1926) Brandy, mucho brandy (1927) Comedia del arte (1927)
Поредица „Невидимият“ (Lo invisible) La arañita en el espejo El segador Doctor Death, de 3 a 5
Сборници Obras completas (1947 – 1957) – разказиОпакото на гоблена, изд.: „Народна култура“, София (1982), прев. Нешо Давидов
Есета Los pueblos (1905) La ruta de Don Quijote (1905) España (1909) Castilla (1912) Al margen de los clásicos (1915) El paisaje de España visto por los españoles (1917)
Източници
Категория:Испански писатели Категория:Елче